Решение № 9282 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3250/2010 г.

Решение № 9282 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3250/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК и е образувано по две касационни жалби.

1. Първата е подадена от Николай Ганчев Велков от гр. Шумен, чрез процесуалния представител срещу решение № 98 от 15.01.2010 г., постановено по адм. дело № 2563 по описа за 2009 г. на Административен съд Варна, в частта с която е осъден да заплати разноски в размер на юристконуслтско възнаграждение в размер на 1438,26 лв. Счита, че решението в тази част е неправилно и следва да бъде отменено.

Ответникът по тази касационна жалба - директор на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея.

2. Втората е подадена от директор на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 98 от 15.01.2010 г., постановено по адм. дело № 2563 по описа за 2009 г. на Административен съд Варна, в частта с която отменен РА № 270900128 от 11.6.2009 г. на ТД на НАП Шумен, потвърден с решение № 420-А от 7.8.2009 г. на директор на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП в частта за данъчни задължения - за разликата над 41780,76 лв. до 50913,96 лв. главница и съответните на отменената част лихви. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по така подадената касационна жалба - Николай Ганчев Велков я оспорва в представено по делото становище от 1.3.2010 г.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на Николай Велков и неоснователност на жалбата на Д "ОУИ" Варна.

Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното:

Касационната жалба на Николай Велков е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, и се явява основателна по отношение на визирания в решението в частта за разноските размер, както и по отношение на това, че не са взети предвид исканията за присъждане на направени от него разноски в зависимост от отменената част.

При постановяване на решението съда е преценил, че съотношението между отменената отхвърлената част на жалбата срещу ревизионния акт е в полза на отхвърлената, поради което на директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ се дължи юристконуслтско възнаграждение, тъй като същият е бил представляван пред първата инстанция и са поискани разноски в последното поделото заседание. Определил е същите в размер на 1438,26 лв. като се е позовал на Наредба 1 за адвокатските възнаграждение и чл. 161, ал. 1 от ДОПК като специален текст. Размерът е определен неправилно - материалният интерес е 61467,01 лв., неуважената част е 49490,94 лв. и юристконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 1350,50 лв.

От друга страна следва да се отбележи, че изтъкнатото в касационната жалба, че не са предвидени и присъдени и разноските на касатора, съобразно уважената част на жалбата, е неоснователно като твърдение. Тези разноски се присъждат ако са поискани до приключване на устните състезания. Нито в жалбата пред първата инстанция, нито в последното съдебно заседание на 16.12.2009 г. са поискани разноски от представителя на касатора, нито е представена писмена защита в срока, даден от съда или след това.

Касационната жалба на директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА № 270900128 от 11.6.2009 г. на ТД на НАП Шумен, потвърден с решение № 420-А от 7.8.2009 г. на директор на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения по ЗДДС на Николай Велков за периода от 15.12.2006 г. до 11.12.2008 г. в общ размер на 50913,98 лв. и лихва 10553,03 лв. За да отмени частично РА - само за разликата от 41780,76 лв. до 50913,98 лв. и съответните лихви, съда е обсъдил всички доказателства, включително заключението на вещото лице и правилно е приел, че процесния обект няма степен на завършеност, която да го определя като самостоятелен, поради което и не се дължат данъци. Решението е правилно. Съдът в атакуваната част от решението се е съобразил със събраните по делото доказателства, анализирал ги е в тяхната съвкупност и е достигнал до обосновани изводи. След като, включително с удостоверение от общината е определен само процент на завършеност, то няма годен обект за прехвърляне, не може да се приеме, че предмет на сделката е самостоятелен обект и съответно, че сделката е облагаема.

Решението е правилно в тази част и следва да бъде оставено в сила.

Срещу отхвърлителната част от съдебното решение не е постъпила касационна жалба.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение