Решение № 2959 от 8.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6300/2016 г.

Решение № 2959 от 8.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6300/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция на "ОДОП" гр. Б. против решение № 577/30.03.2016 г., постановено по адм. д. № 2618/2014 г. по описа на Административен съд-Б., с което е отменен Ревизионен акт № Р-20-1400-843-091-01/25.09.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден с Решение № 337/01.12.2014 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Б., в частта с която е определен данък по ЗДДФЛ за довнасяне за 2010 г. в размер на 4 257, 30 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 1 101,01 лв., както и за 2011 г. в размер на 8 339.81 лв. и лихви от 2 046.20 лв. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението на Административен съд-Б.. П. присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1077 лв. за всяка инстанция. Ответникът - И. М. М. в представено по делото писмено становище, чрез процесуалния си представител адв. Р. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените по делото разноски в размер на 1325 лв. Представя списък за разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови атакуваното решение, съдът е приел за установено следното: При извършената ревизия е установено, че И. М. М. притежава качеството земеделски производител по смисъла § 1, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, считано от 2006 г. И. М. е с първоначална регистрация на земеделски производител от 4.9.2006 г., а в Областна дирекция "Земеделие" гр. С. е регистриран на 6.3.2009 г. Като физическо лице е регистриран по ЗДДС през 2008 г. За доходите си от 2010 г., 2011 г. и 2012 г. ревизираното лице е подало годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, попълнило е Приложение № 2 - като е формирало облагаемия си доход по реда на чл. 26 ЗДДФЛ. Органът по приходите е приел, че предвидената в чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ възможност за преотстъпване на данъка при условията за преотстъпване по чл. 189б ЗКПО се отнася само за земеделски производители, регистрирани като ЕТ. Тъй като И. М. М. е регистриран като физическо лице - земеделски производител, от 2006 г. същият е регистриран като земеделски производител и по ЗДДС, но няма регистрация като ЕТ по смисъла на ТЗ, е направен извод, че за него не възниква правото на преотстъпване на дължимия годишен данък по реда на чл. 189б ЗКПО. Първоинстанционният съд е приел за неправилен формираният от приходните органи извод за неприложимост на нормата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ спрямо физическите лица, регистрирани като земеделски производители, но която дейност не се осъществява като ЕТ. Съдът е приел, че субект на държавната помощ по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ са и лицата, регистрирани като земеделски производители и с регистрация по ЗДДС, независимо, че същите не са регистрирани като еднолични търговци. Обжалваното решение е правилно. Не е налице е твърдяното от касатора отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон. Спор по фактите не е налице. Първостепенният съд правилно е приел, че спорът е относно приложението на материалния закон и се свежда до това има ли право И. М. М. като физическо лице, регистриран земеделски производител, но без регистрация като ЕТ по ТЗ, да се ползва от разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Формираният от Административен съд-Б. извод за приложимост на нормата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ спрямо физическите лица, регистрирани като земеделски производители, но не и като ЕТ, е правилен. Съгласно чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ /в действащата редакция/ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. Нормата на ал. 7 от закона предвижда ограничението, че преотстъпването на данък по ал. 6, представляващо държавна помощ за земеделски производители, не може да се ползва от лице, което е предприятие в затруднение. При тази редакция на разпоредбите на чл. 48 от ЗДДФЛ касационната инстанция намира, че субект на държавната помощ по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ са и лицата, регистрирани като земеделски производители и с регистрация по ЗДДС, независимо че същите не са регистрирани като еднолични търговци. Този извод следва както от граматическото, така и от логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. В закона не е записано, че данъкът на едноличните търговци, регистрирани като земеделски производители, подлежи на преотстъпване в определен размер. Словосъчетанието "едноличен търговец" в текста на чл. 48, ал. 6 е употребено не за да се индивидуализира субектът на държавната помощ. То е част от словосъчетанието "доходите от стопанска дейност като едноличен търговец". Субектите на държавна помощ са индивидуализирани чрез фразата "лицата, регистрирани като земеделски производители". При логическото тълкуване на цитираната разпоредба се формира заключението, че именно лицата, регистрирани като земеделски производители са субекти на тази държавна помощ, независимо от това дали са регистрирани като еднолични търговци. След като облагаемият доход на едно лице, което е регистрирано като земеделски производители по ЗДДС се определя по чл. 26 и по чл. 28 от ЗДДФЛ, т. е. по правилата за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, вместо по правилата на чл. 29 от ЗДДФЛ - доходи от друга стопанска дейност, то това лице следва да е субект на държавна помощ по чл. 48, ал. 6 от закона. От друга страна, съгласно § 26 от ПЗР към ЗИДЗДДФЛ, публикувано в ДВ, бр. 95/09 г., действието на предвиденото в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ преотстъпване на данъка е обусловено от приемане на положително решение от Европейската комисия за съвместимостта на тази държавна помощ с правилата за държавните помощи. Видно е от § 10 от Решение № С