Решение № 825 от 9.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2465/2008 г.

Решение № 825 от 9.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2465/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на П. Р. Н. и Н. Р. Н. и по касационна жалба на М. Р. Р. против въззивното решение на Силистренския окръжен съд № 161 от 23.01.2008 г. по гр. д. № 156/2007 г., с което е допусната делба на дворно място с площ 1072 кв. м, находящо се в гр. Д., съставляващо парцел **** от кв. 36 по плана на града при посочени граници, при квоти; 700/1072 идеални част за Н. Р. Н. и по 124/1072 идеални части за всеки един от останалите съделители П. Р. Н., М. Р. Р. и Р. Р. Н. и оставил в сила решение № 34 от 22.03.2007 г. по гр. д. № 207/2006 г. на Дуловския районен съд в частта, с която е допусната делба върху земеделски земи - осем броя ниви в землището на с. Р. подробно описани в диспозитива на решението и върху дървопроизводителна горска площ в м. "Башъ кору" с площ 20 декара, имот № 195 по картата за възстановяване на собствеността в землището на с. Р. при квоти по 1/4 идеална част за всеки един от съделителите - П. Р. Н., Н. Р. Н., М. Р. Р. и Р. Р. Н. и върху жилищна сграда построена в дворно място с площ 1072 кв. м, съставляващо парцел **** от кв. 36 по плана на гр. Д. при посочени граници и при квоти - 1/5 идеална част за Н. Р. Н., 2/5 идеални части за П. Р. Н., 1/5 идеална част за Р. Р. Н. и 1/5 идеална част за М. Р. Р.. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и на съществени процесуални правила с искане за неговата отмяна. Ответникът Р. Р. Н. оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са основателни. Касационните жалби съдържат едно основа оплакване, чрез което се обосновава неправилността на обжалваното решение и то касае, направено по реда на чл. 193 ГПК от М. Р. Р. оспорване истинността на акт за раждане № 15 от 15.02.1931 г., въз основа на който е издаден акта за раждане на Р. Р. Н. от 19.06.1992 г. на Кметство с. Б. По това оспорване съдилищата са отказали да се произнесат, като са се позовали на проведено между страните производство по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.), приключило с влязло в сила решение, с което е отхвърлен иска на тримата касатори против Р. Р. Н. за признаване за установено, че акта за раждане от 19.06.1992 г. е неистински документ в частта, относно сочения в него за баща на Р. Р. Н. - Р. Н. И. роден на 30.10.1906 г., излагайки съображения, че законосъобразността на това решение, което обвързва страните със сила на присъдено нещо, не може да се проверява в настоящето производство. Чрез това оспорване настоящите касаторите са искали да докажат възражението си, че ищецът Р не е наследник на техния баща, тъй като не произхожда от него, като основание за отхвърляне на предявения от него иск за делба на описаните недвижими имоти. Оплакването е основателно. Оспорването на Акт № 15 от 15.02.1931 г. по реда на чл. 193 ГПК е било направено своевременно и съдът не е имал основание да откаже да се произнесе по него. Силата на присъдено нещо по решение от 9.04.2004 г., гр. д. № 44/2004 г. на Дуловския районен съд обвързва страните само по отношение на въведения с делото спорен предмет, относно истинността на акта за раждане от 19.06.1992 г. на Кметство с. Б. Няма пречка в настоящето производство да се оспори истинността на Акта за раждане № 15 от 15.02.1931 г., още повече, че акта за раждане от 19.06.1992 г. е издаден въз основа на посочения акт от 1931 г., а иска по чл. 97, ал. 3 ГПК е бил отхвърлен точно поради това, че акта за раждане от 1992 г. представлява извлечение от съответния регистър, т. е. от друг акт за раждане, и не е новосъздаден (първичен) акт за раждане, какъвто е този от 15.02.1931 г. Направеното оспорване е от съществено значение за изхода на делото, тъй като чрез него оспорващите целят да отрекат материалната доказателствена сила на акта за раждане, като официален свидетелстващ документ. Изложеното дава основание да се приеме, че обжалваното решение се явява постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, поради което ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане, съдът следва да се произнесе по направеното оспорване на акт за раждане № 15 от 15.02.1931 г., относно раждането на Р. Р. Н. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.