Решение № 9427 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14860/2008 г.

Решение № 9427 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14860/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Милан Стефанов Илиев против решение по адм. д. № 5118/2007 г. по описа на АС София-град. Иска прогласяване на нищожност или отмяна на решението. Твърди, че са му нарушени правата по КЗПЧОС. Твърди, че решението е нищожно, защото е в нарушение на закона, нарушени са му правата за участие и представителство. Оттеглил е иска с молба от 1.09.2008 г., но съдът вместо да прекрати делото се произнесъл по същество с отхвърлително решение, като не се съобразил с неговото волеизявление. Неправилно съдът определил 4% държавна такса от цената на иска. С касационната жалба Милан Стефанов Илиев заявява, че "изтегля иска" от свое име и от името на майки си и иска прекратяване на делото. Ответната страна министерството на земеделието и горите оспорва касационната жалбата като неоснователна. Ответницата Райна Христова Илиява писмено е изразила становище, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно. Таксата е неправилно определена, не е уважена молбата й за прекратяване на делото по чл. 119, ал. 1 от ГПК. От нейно име не е подавана касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Дължимата държавна такса към момента на образуване на делото е 10 лв. и е дължима в началото на съдебния процес, а 4% в края на съдебния процес. Липсва волеизявление за оттегляне на иска или отказ от същия. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна: Производството е по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Милан Стефанов Илиев и Райна Христова Илиева по реда на чл. 203 и сл. от АПК срещу министерството на земеделието и горите за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 200 000 000 евро. Съдът е сезиран на 19.09.2007 г., като с разпореждане от 6.11.2007 г. на съдията-докладчик е указано на ищците да внесат 10 лв. държавна такса и да уточнят цената на иска. Ищците са изпълнили указанията с молби от 20.11.2007 г. и 12.12.2007 г., като са внесли и определената държавна такса от 10 лв. С разпореждане от 12.02.2008 г. на ищците е указано да внесат още 15 600 000 лв. държавна такса, като същите са предупредени, че в случая на неизпълнение на указанието, делото ще бъде прекратено. Недоволен, ищецът Милан Стефанов Илиев е обжалвал указанията с частна жалба, но с определение № 3511/26.03.2008 г. по адм. д. № 3635/2008 г. по описа на ВАС, III отделение, оставено в сила с определение по адм. д. № 7042/2008 г. по описа на ВАС, V-членен състав, частната жалба е оставена без разглеждане, защото разпореждането на първоинстанционния съд не прегражда хода на делото. С молба от 1.09.2008 г. Милан Стефанов Илиев е заявил, че таксата не е внесена, а съдът трябва да прекрати делото, вместо да го насрочва в открито съдебно заседание за 8.09.2008 г. В открито съдебно заседание от 8.09.2008 г. е даден ход по съществото на спора, като с обжалваното решение исковете на двамата ищци са отхвърлени като неоснователни. С решението не е събрана държавна такса от 15 600 000 лв. Решението е валидно. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се разглеждат по реда на АПК. Със ЗИД ЗОДОВ (обн. ДВ, бр. 43 от 2008 г. в сила от 30 май 2008 г.) за делата по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет. Нормата е процесуална и се прилага и за заварени правоотношения, поради което за тези дела от 30.05.2008 г. вече не се определя държавна такса от 4% върху отхвърлената част от иска. Единствената такса, която се държи е проста от 10 лв., която е вносима от всеки ищец за всеки предявен иск. Неоснователно е оплакването за нищожност на съдебното решение, тъй като решението е постановено в законен съдебен състав към административен съд, на когото са подсъдни по чл. 128, т. 5 от АПК тези дела. Задължението на страната за внасяне на държавна такса няма отношение към валидността на съдебния акт. Решението е допустимо. В молбата от 1.09.2008 г. липсва волеизявление за оттегляне на иска или отказ от предявения иск. С тази молба, подадена от Милан Илиев, лично за себе си, след произнасянето от страна на Върховния административен съд по частната му жалба, ищецът е заявил, че 4% държавна такса върху цената на иска няма да бъде внесена, поради което делото трябва да се прекрати. Съгласно чл. 119, ал. 1 от ГПК (отм.), но приложим за настоящия казус, ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото, а съгласно чл. 119, ал. 2 от ГПК (отм.) може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. Оттеглянето е едностранно процесуално действие, което се предприема спрямо съда. В случая оттегляне или отказ от иск от страна на Милан Илиев няма, а само е изразено съгласие за евентуално прекратяване на съдебно производство поради това, че не е изпълнил указания на съда във връзка с редовно упражняване на право на иск. Райна Христова Илиева също не е оттеглила иска си, защото молбата от 1.09.2008 г., не е подадена от нейно име, няма изрично пълномощно, съгласно чл. 22, ал. 2 от ГПК (отм.) и освен това няма и изразена воля в този смисъл. С касационната жалба Милан Стефанов "изтегля" иска си и иска прекратяване на делото. Касационната жалба, заедно с искането е получена от министерството на земеделието и продоволствието на 30.10.2008, но същото не е изразило съгласие за прекратяване на делото, съгласно чл. 232 от ГПК, нито с отговора, нито в открито съдебно заседание чрез участвалия процесуален представител. От името на Райна Христова Илиева не е подадена касационна жалба, липсва изрично пълномощно за оттегляне или отказ на иск по чл. 34, ал. 3 от ГПК, липсва съгласие от министерството на земеделието и продоволствието, поради което делото и спрямо нея не може да бъде прекратено. За съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция следи служебно. В случая основанието, на което ищците са претендирали присъждане на обезщетение за имуществени вреди е "незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административна дейност на служители към министерството на земеделието и продоволствието". Но съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК иск по чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да се предяви след предварителна отмяна на административен акт по съответния ред и това е изискване за допустимост. Такъв отменен акт не е посочен и не е приложен с исковата молба. Затова и съдът е разгледал претенцията само на основание "незаконосъобразни действия и бездействия" на длъжностни лица към ответното министерство. Законосъобразни са изводите на съда, че ищците не са реализирали правата си по ЗПСЗЗ и в преклузивните срокове не са сезирали компетентните административни органи с искане за реституция на земеделски земи, нито са подали иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Невръщането на наследствена земеделска земя в какъвто смисъл ищците твърдят, че търпят вреда, не е в причинна връзка с "невърнати кадастрални планове" поради бездействие на длъжностни лица, а е в причинна връзка с бездействието на ищците и нереализиране на права, които са уредени със закон. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Тъй като производството е исково, ищците провеждат пълно доказване, което в случая не е направено. Като е отхвърлил исковете като неоснователни, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение