Решение № 6978 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2487/2009 г.

Решение № 6978 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2487/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-ка на ДНСК гр. София, срещу решение (без номер) от 10.12.2008 г., по адм. д. № 248/2008 г. на Административен съд - София-град, второ отделение, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът Благовест Томов Слаев от гр. Банско не е изразил становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Благовест Томов Слаев от гр. Банско, Заповед № РД-14-400/31.10.2007 г. издадена от н-ка на ДНСК София, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Семеен хотел "Благовец" - промяна предназначение на съществуваща 2мж, надстройка и пристройка", изпълнен от Слаев в УПИ V-2032, кв. 38 по плана на гр. Банско. За да постанови решението си съдът приел, че строежът не е незаконен, тъй като за същия са издадени всички необходими строителни книжа, както и че отклоненията от тях не са съществени, както е приел, административният орган, поради което заповедта е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и е незаконосъобразна. Решението е правилно. За да издаде процесната заповед, след съставяне на констативен акт, административният орган приел, че се касае за незаконен строеж, тъй като той е изпълнен при съществени отклонения от издадените строителни книжа, изразяващи се в завишаване на височината на сградата с около 3 м, с което е променен характерът на застрояването, предвиден в ПУП, като вместо нискоетажно застрояване е изпълнено средноетажно. Приел, че се касае за съществени отклонения от одобрения проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ, сочещи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 и 2 ЗУТ. По делото е назначена съдебно техническа експертиза, съгласно която височината на сградата е увеличена с около 0.30 м., тъй като начинът на измерване на височината й е извършено неправилно от административния орган. Съдът с оглед заключението на вещото лице е извел обосновани правни изводи, че не са налице съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, както и че не е променен характерът на застрояване и при правилно прилагане на материалния закон приел, че заповедта е незаконосъобразна и отменил същата. Заключението на вещото лице е оспорено формално от процесуалния представител на административния орган, без да са посочени нови доказателства в подкрепа на констатациите в акта и без да е поискано назначаване на разширена съдебно-техническа експертиза. Пред касационната инстанция не се представят нови писмени доказателства, сочещи на други правни изводи. Като се има предвид гореизложеното решението е обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон, не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК