Решение № 243 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7742/2011 г.

Решение № 243 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7742/2011 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сливен, Тодор Атанасов Божиков от гр. Ямбол, Панайот Георгиев Чакъров и Иванка Атанасова Чакърова, и двамата от гр. Ямбол, против решение № 20 от 1.04.2011 г. по адм. дело № 324 по описа за 2010 г. на Административен съд - Сливен, с което е отменена заповед № РД-01-0431 от 19.11.2010 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Сливен. В трите касационни жалби са изложени съображения, релевиращи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост на съдебното решение, неправилно прилагане на чл. 25, ал. 1, т. 4, чл. 25, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето, § 1, т. 5 от ДР на същия закон и чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. Ответницата Милена Динева Димитрова от гр. Сливен е оспорила касационната жалба в писмени бележки. Ответникът Панайот Тодоров Божиков от гр. Сливен чрез назначения му особен представител адв. Бъчварова не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационните жалби. Трите касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са основателни по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Сливен е отменил заповед № РД-01-0431 от 19.11.2010 г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сливен на основание чл. 33, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето във вр. с чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето, за спешно временно настаняване на детето Панайот Тодоров Божиков, родено на х.хх.хххх г., с адрес в гр. Сливен, в семейството на Панайот Георгиев Чакъров от гр. Ямбол. Оспорената заповед е потвърдена от Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Сливен с решение № РД10-0029 от 14.12.2010 г. След като подробно е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства относно състоянието на детето и отношенията му с родителите, Административен съд - Сливен не е извършил преценка за законосъобразността на оспорената заповед към датата 19.11.2010 г. с оглед основанието за издаването й - чл. 33, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет). Неправилно съдът е приел, че при издаване на акта за спешно временно настаняване на дете по административен ред са били нарушени административнопроцесуалните правила на чл. 26, чл. 34 и чл. 35 от АПК. Незаконосъобразно като заинтересована страна в съдебноадминистративното производство е било конституирано малолетното дете Панайот Тодоров Божиков, на когото е бил назначен особен представител. Приложената в случая мярка за закрила на дете "спешно временно настаняване извън семейството" е регламентирана в чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето като разновидност на мярката "временно настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция" по чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Материалноправната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет предвижда предприемане на спешно настаняване извън семейството в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. В тези случаи не се извършва предварително проучване на възможността за настаняването на детето в семейство на роднини или близки с подготвено становище за годността на близките или роднините да отглеждат детето (чл. 24 от ППЗЗДет). На основание чл. 33, ал. 2 от ППЗЗДет настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", а на основание следващата алинея 3 проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта. Обезпечителният характер на мярката по отношение на интересите на детето изисква провеждане на бързо административно производство, като административното решение следва да бъде взето незабавно. Спорът се отнася до съда в едномесечен срок от издаване на заповедта, но след приключване на проучването, както изисква чл. 27, ал. 2 от ЗЗДет във вр. с чл. 33, ал. 5 от ППЗДет. Съгласно процесуалното правило на чл. 142, ал. 1 от АПК преценката за съответствието на оспорения административен акт с материалния закон следва да бъде извършена към момента на издаването му. Анализът на събраните доказателства сочи, че към момента на издаване на оспорената заповед 11-годишният Панайот е бил дете "в риск" по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗДет, по отношение на което е съществувала опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Мярката за закрила е била приложена при наличие на фактическото основание по чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет в "най-добър интерес" на детето по смисъла на допълнителната разпоредба на § 1, т. 5 от ЗЗДет. Установено е, че на 19.11.2010 г. детето Панайот Божиков, придружено от съпруга на баба си по бащина линия - касатора Панайот Чакъров, е подало устен сигнал за упражнено върху него домашно насилие от страна на майка му Милена Димитрова, която упражнява родителските права след развода на родителите. Представено е съдебномедицинско удостоверение № 638 от 20.11.2010 г. за освидетелстване на детето, от което се установява попарване на кожата в теменната област на главата му с леко зачервяване и болезненост на кожата, болки в областта на кръста, които се засилват при опипване и раздвижване. На майката е бил съставен протокол за предупреждение да не нанася психически и физически тормоз на сина си (данни от постановление на Районна прокуратура - Сливен от 14.12.2010 г. за отказ да се образува досъдебно производство). В изготвения на 26.11.2010 г. социален доклад е отразено, че 11-годишният Панайот е добре развит физически и психически, самостоятелен е, учи се добре, няма никакви отклонения в поведението. Живее заедно с майка си при добри битови условия в дома на родителите на Стоян Венелинов Борисов, с когото майката съжителства на съпружески начала. Изслушан непосредствено от съда в съдебно заседание на 25.01.2011 г., Панайот се е оплакал, че майка му доста често го удря, обижда го и не му осигурява храна. Потвърдил е възникналия на 18.11.2010 г. физически конфликт, при който е бил изгорен с гореща вода от майка си и който го е мотивирал да избяга не за пръв път в гр. Ямбол в дома на своята баба Иванка Атанасова Чакърова и нейния съпруг Панайот Георгиев Чакъров (4 бр. докладни записки на служители на ОУ на МВР - Ямбол). Отрицателното настроение и отношение на детето към неговата майка, оплакванията му от упражнено физическо и психическо насилие, както и поредното бягство от дома в гр. Сливен, са рискови фактори по отношение на здравето и живота на детето предвид възрастта му. Оспорената заповед за спешно временно настаняване на дете по административен ред е издадена при наличие на фактическите основания по чл. 33, ал. 1 и 2 от ППЗЗДет. Неотносими към приложената по спешност административна мярка за закрила на детето са родителските качества на майката и бащата, липсата на безспорни доказателства за упражнено психическо или физическо насилие, осигурените битови условия и пр., които подлежат на изясняване и преценка в задължителното производство пред гражданския съд. Като е отменил оспорения административен акт, Административен съд - Сливен е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,