Решение № 3444 от 3.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Гетов от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Нацкин против решение 4983/20 юли 2022 г., постановено по адм. дело 9459/2021 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответникът - главния архитект на Столична община, чрез юрк. Петрова счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. По съществото й излага следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. Гетов, с адрес в гр. София, чрез адв. Нацкин, против заповед РА50-391/22.06.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която е отказано одобряване на схема с указан начин на поставяне по заявление вх. САГ18-АХ00-480- [14]/28.09.2020г. на рекламен елемент с едностранна рекламна площ 12 кв.м. в ПИ с идентификатор 68134.1384.2138, кв. 53, район Надежда, бул. Ломско шосе 182. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и в съответствие на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Изводите са направени след анализ на доказателствата по делото и въз основа на неоспореното заключение на съдебно-техническа експертиза. Решението е недопустимо. Същото е постановено по недопустима жалба срещу заповед заповед РА50-391/22.06.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която е отказано одобряване на схема с указан начин на поставяне по заявление вх. САГ18-АХ00-480- [14]/28.09.2020г. на рекламен елемент с едностранна рекламна площ 12 кв.м. в ПИ с идентификатор 68134.1384.2138, кв. 53, район Надежда, бул. Ломско шосе 182. Жалбата е недопустима на основание чл.159, т.1 АПК - липса на годен за обжалване предмет. Схемата, чието одобряване е било поискано, ако бъде приложена по аналогия нормата на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на рекламния елемент, но няма самостоятелно правно значение и не поражда правни последици. Тази схема предхожда издаването на разрешение за поставяне на рекламния елемент или на отказа да се издаде такова разрешение, които именно са индивидуалните административни актове, подлежащи на оспорване. Следователно отказът да се одобри такава, представлява междинен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Отказът за одобряване на схема не е индивидуален административен акт, с него не създават права или задължения на оспорващия, нито пък се засягат негови права или законни интереси. В случая предмет на жалбата е само отказът за одобряване на схема, но не и отказ от издаване на разрешение за поставяне, поради което съдът е следвало да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството, поради недопустимост на жалбата. Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 2 АПК, решението като недопустимо следва да бъде обезсилено и делото прекратено. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав