Решение № 8179 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4494/2015 г.

Решение № 8179 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4494/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационна жалба на "Алпи 2004" ЕООД против решение № 166/30.01.2015 г. по адм. д. № 456/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и след като по повод нея провери съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е ревизионен акт № 161302841/16.10.2013 г., издаден от началник сектор "Ревизии", възложил на ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, потвърден с решение № 40/9.01.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Пловдив при ЦУ на НАП, с който за периода 1.03.2009 г. - 31.12.2011 г. на "Алпи 2004" ЕООД са установени задължения за довнасяне по Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ в размер на 1008882,33 лв. и лихви за забава в размер на 331617,33 лв. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно. Този правен резултат е мотивиран с доводи за законосъобразност на ревизионния акт като издаден в съответствие с административнопроизводствените правила и с материалния закон. Обжалваният ревизионен акт е издаден във връзка с решение № 62/22.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, с което по реда на чл. 155, ал. 2 ДОПК е отменен като незаконосъобразен ревизионен акт № 161203193/29.10.20012 г., издаден от старши инспектор по приходите съгласно Заповед за определяне на компетентен орган № К2303193/12.09.2012 г. за установени на "Алпи 2004" ЕООД задължение по ЗДДС за внасяне в размер на 2338818,66 лв и лихви 548417,74 лв. и на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК преписката е върната на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията за издаване нов ревизионен акт с конкретни указания по прилагане на закона. След връщане на преписката е издадена Заповед за възлагане на ревизия № 13005515/4.02.2013 г., изменена с последващи заповеди № № 1302249/9.05.2013 Г. и 1302841/13.06. 2013 г. и е извършена повторна ревизия. Изготвен и връчен на дружеството -оспорващ е ревизионен доклад № 1302841/29.07.2013 г., въз основа на който е издаден ревизионен акт № 161130841/16.10.2013 г., предмет на оспорването по делото. Към дата на постановяване отменителното решение на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив и връщане на преписката на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията за издаване на нов ревизионен акт разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК е изменена - ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 1.01.2013 г. Съгласно новата редакция на посочената разпоредба, ревизионния акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаване на възражението или от изтичане срока за подаване на възражение срещу ревизионния доклад по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК. Разпоредбата на § 35 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ДОПК /ПЗРЗИДДОПК/, ДВ бр. 82/2012 г. указва, че всички образувани и висящи към деня на влизане в сила на този закон ревизионни производства се довършват по досегашния ред. Ревизионното производство по издаване на обжалвания по делото ревизионен акт е било висящо към датата на влизане в сила на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК, тъй като отменителното решение № 62/22.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, издадено на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК не поставя началото на ново ревизионно производство. С това решение висящността на производството по издаване на отменения ревизионен акт се счита възстановена. Този извод следва от разпоредбата на чл. 155, ал. 6 ДОПК, съгласно която в случаите по ал. 4 /отмяна на издаден ревизионен акт и връщане на преписката/ производството за издаване на новия ревизионен акт започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на акта. Ревизионното производство започва с издаване на първата заповед за възлагане на ревизията и е висящо до датата на влизане в сила на издаден в това производство ревизионен акт. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщане на преписката на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК на възложилия ревизията орган не поставя началото на ново ревизионно производство, а конкретизира и внася яснота в процесуалното правоотношение по отстраняване незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на първоначално издадения ревизионен акт. Възможността за издаване на заповед за възлагане на ревизията без с това да бъде поставено начало на ново ревизионно производство следва и от разпоредбата на чл. 113, ал. 3 ДОПК, съгласно която заповедта за възлагане може да бъде изменяна от органа възложил ревизията с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице като изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед. Производството по издаване на процесния ревизионен акт, висящо към датата на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК /ДВ, бр. 82/2012 г./ е следвало на основание § 35 ПЗРЗИДДОПК да бъде довършено по досегашния ред . Този ред, по чл. 119, ал. 2 ДОПК /ред. ДВ, бр. 105/2005 г., в сила от 1.01.2006 г./ предвижда, че компетентният орган по приходите, който следва да извърши ревизията се определя със заповед на органа възложил ревизията. Издаденият от началника на сектор "Ревизии", възложил ревизията и главния инспектор по приходите - ръководител на ревизията /след отмяната с решение № 62/22.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив на първия ревизионен акт и връщането на преписката на ново процедиране на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК/ обжалван по делото ревизионен акт е нищожен като издаден при липса на компетентност на издалите го органи по приходите. Този извод се налага с оглед безспорният факт на издаването му от компетентните по чл. 119, ал. 2 ДОПК, ред. ДВ, бр. 82/2012 г. органи по приходите, при приложимост на основание § 35 ПЗРЗИДДОПК на разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, ред. ДВ, бр. 105/2005 г., съгласно която компетентен да издаде ревизионния акт е определеният със заповед на органа, възложил ревизията, орган по приходите. Първоинстанционният съд не е констатирал порока нищожност по отношение обжалвания ревизионен акт и като е изложил мотиви за неговата законосъобразност, отхвърляйки оспорването срещу него, е постановил неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК решение. Следва това решение да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което обжалвания ревизионен акт № 161302841/16.10.2013 г. се обяви за нищожен. При този резултат претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се явява основателна по отношение своевременно заявените и надлежно доказани разходи в размер на 550 лв в първата инстанция. В касационната инстанция разноски не са претендирани. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение