Решение № 11201 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 20/2009 г.

Решение № 11201 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 20/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 31.10.2008 г. по адм. д. № 2057 от 2004 г. Варненският окръжен съд е отменил заповед № РД-09-1336 от 20.10.2004 г., поправена със заповед № РД-09-1364 от 28.10.2004 г. на директора на РЗОК - Варна в частта, с която на ЕТ ДАИПСМП" - Румяна Йорданова" от Варна е наложена финансова неустойка за разликата на 160 лв. до 320 лв., като жалбата в останалата част е отхвърлена. Против това решение на окръжния съд ЕТ ДАИПСМП" - Румяна Йорданова" е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховния административен съд не уважи касационната жалба. В оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, не са посочени закононарушения, а излага само обстоятелства по същество на делото, но направената по този въпрос преценка от окръжния съд не подлежи на касационен контрол. Тази преценка би могла да бъде проверена само при оплакване за игнориране или изопачаване на преценените доказателства. Такова оплакване в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Ако оплакването е за нарушение на закона, то е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна. Окръжният съд е приел за установено, че обжалваната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на фактическите предпоставки, обуславящи налагането на договорната санкция. Установените в хода на контролната дейност обстоятелства, които са отразени в медицински протокол № 1-309-Т от 10.08.2004 г., не са опровергани от касаторката. Извършеното нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 3 от индивидуалния договор, изразяващо се в отпускане на повече от три лекарствени продукта за едно и също заболяване през един и същи период за лечение на едно ЗЗОЛ, е основание за налагане на санкцията по чл. 265, ал. 3, т. 2.1, б. "а" от НРД 2003 - финансова неустойка в минимален размер от 160 лв., тъй като е налице несъответствие с общите изисквания на предписване на лекарства. Касационните доводи за неправилно прилагане на административнопроцесуалните норми на ЗАП, са неоснователни. Допуснатите нарушения са описани в медицинския протокол за извършения контрол върху изпълнението на договора между РЗОК и изпълнителя на СИМП. Оспорената заповед за налагане на санкции съдържа пълно и точно описание на фактическите и правните основания за издаването й. На заинтересованото лице е указано възможността в 14-дневен срок да подаде жалба против заповедта до съответния окръжен съд. Оплакването в касационната жалба не е надлежно конкретизирано и обосновано. Препращането към жалбата до окръжния съд, с която е обжалвана заповедта на директора на РЗОК е съвсем неуместно и несъобразено със закона. С оглед на това, изложеният в касационната жалба довод за противоречие на съдебното решение с материалноправни правила не е свързан с текстове на конкретни нормативни разпоредби. С клаузите на индивидуалния договор аптеката е поела задължение да спазва Указанията за работа с лекарствения списък на НЗОК и за работа с рецептурна бланка на НЗОК, които съставляват приложения към сключения договор. В хода на съдебното оспорване не са представени доказателства, които да опровергават фактическите констатации за извършените нарушения. Касаторката не е изпълнила поетите задължения без да е бил обективно възпрепятствана, с оглед на което доводите й за невиновно поведение са неоснователни. Оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, административният съд е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,