Решение № 2757 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12396/2011 г.

Решение № 2757 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12396/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Гемар - М" ООД град София, чрез законните си представители Мартин Александров Руков и Гергана Любомирова Рукова, срещу решение № 3449/11.07.2011 г., постановено по адм. д. № 3553/10 г., по описа на Административен съд гр. София, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2000905495/29.01.2010 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП град София потвърден в обжалваната част с решение № 470/06.04.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Основните възражения са свързани с нарушения при извършените насрещни проверки на доставчиците, както и факта, че в РА и РА не е отразено обстоятелството, че данъка е внесен по ДДС сметка на доставчиците. Моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА. Ответната страна - Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова излага доводи за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустими, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 2000905495/29.01.2010 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП град София потвърден в обжалваната част с решение № 470/06.04.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град София, с който на "Гемар - М" ООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 5 350 лева по фактури, издадени от "Бизнес Трейд" ООД и по фактури, издадени от "Бък и Бен" ЕООД, в общ размер на 9688.20 лева, за данъчни периоди м. 02., м. 03, м. 06, м. 08 и м. 09 2004 г., ведно със законната лихва. Предмет на доставки са дизелово гориво и транспорт. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че ревизионното производство е започнало въз основа на надлежно възлагане и в хода на извършване на ревизията не са допуснати нарушения на процесуалните правила визирани в ДОПК. За безспорно установено съдът е приел, че при извършена насрещна проверка на преките доставчици на жалбоподателя е установено, че същите не са намерени на декларираните от тях данъчни адреси, поради което ИПДПОЗЛ са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. От жалбоподателя са представени - договор за покупко-продажба на дизелово гориво от 01.01.2004 г. сключен с "Бизнес трейд" ООД, приемо-предавателен протокол от 04.08.2004 г. за предаване на 21 468.68 литра дизелово гориво между "Бизнес трейд ООД" и "Гемар - М" ООД, товарителница за обществен автомобилен превоз № 315547 от 04.08.2004 г., приемо-предавателен протокол от 28.06.2004 г. за предаване на 1 100.95 литра дизелово гориво между "Бизнес трейд" ООД и "Гемар - М" ООД и товарителница за обществен автомобилен превоз № 315548 от 28.06.2004 г., дневник за покупките и продажбите на "Гемар - М" за процесните периоди, платежни нареждания и банкови извлечения за плащане на данъчната основа и ДДС с получател "Бизнес трейд" ООД. По отношение на доставките от "Бък и Бен" ЕООД са представени договор за покупко-продажба на дизелово гориво от 01.01.2004 г., приемо-предавателни протоколи от 02.02.2004 г. до 09.02.2004 г., СД по ЗДДС и дневник за продажбите за м. 02.2004 г. Представени са счетоводни документи на "Гемар - М" ООД, договор за наем от 11.10.1999 г. сключен от "Гемар - М" ООД на 8 броя стационарни метални цистерни за гориво, находящи се в гр. Драгоман, свидетелство за регистрация на МПС на името на "Гемар - М" ООД. От правна страна съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на правилата по ДОПК при връчване на исканията за насрещни проверки, като е обсъдил приетите по делото Протоколи за извършени насрещни проверки, които съдържат всички реквизити, включително адреса на който е извършено посещението На следващо място подробно съдът е обсъдил приложимите материално правни разпоредби на отменения ЗДДС и е приел, че за установяване реалността на доставките жалбоподателят е представил договори сключени с доставчиците, приемо-предавателни протоколи и товарителници за превоз, подписани от страните по доставката, както и доказателства, че "Гемар - М" ООД притежава наети стационарни цистерни за съхранение на гориво и данни за осчетоводените от дружеството материални запаси, включително заприходено и изразходено гориво, но липсват такива доказателства за неговите преки доставчици. Не са представени счетоводни документи, от които да може да се установи кога и от кого е закупена процесната стока, заведена ли е в счетоводните им сметки относно материалните запаси, изписана ли е и към кой момент и разполагали ли са с посоченото количество дизелово гориво към момента на доставката. Не са представени доказателства за това къде е съхранявано горивото от всяко от дружествата - доставчици преди да бъде предадено на жалбоподателя. По делото е установена и липсата на кадрова обезпеченост на "Бък и Бен" ЕООД предвид извлеченията от регистъра по чл. 62 от КТ. За Бизнес трейд ООД е установено, че разполага с четирима работници, наети по трудов договор за изпълнение на дейности, които не са свързани с изпълнението на процесните. Досежно транспорта на стоката, съдът е установил наличие на противоречия между представените по делото товарителници изразяващи се в това, че с товарителница № 315547 се удостоверява извършен превоз на 04.08.20004 г., а с товарителница със следващ пореден № 315548 се удостоверява превоз извършен почти два месеца по-рано - на 28.06.2004 г., поради което същите не са годно доказателства за установява факта на извършен превоз. На следващо място съдът е приел, че не се установява и начисляването на данъка съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Липсата на достъп до счетоводствата на преките доставчици препятства установяването и на тази предпоставка за признаване правото на данъчен кредит. Въпреки наличните по делото доказателства, от които се установява, че по част от фактурите данъка е платен по ДДС сметка на доставчика, съдът е приел, че не е приложима разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). предвид липсата на реалното осъществяване на доставката. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото е безспорно установено, че доставчиците на касатора не са намерение на декларираните от тях данъчни адреси, като в хода на съдебното обжалване не е направено искане за допускане на ССЕ, въпреки указанията на съда в тази насока. Установено е, че от касатора са представени доказателства за реалното осъществяване на процесната доставка на дизелово гориво, които са подробно обсъдени от съда поотделно и в съвкупност и правилно е прието, че не установяват по безспорен начина факта на реалното прехвърляне на собствеността върху процесните количества дизелово гориво. Правилно съдът е приел, че от доставчиците на са представени счетоводни документи, от които да може да се установи кога и от кого е закупена процесната стока, заведена ли е в счетоводните им сметки относно материалните запаси, изписана ли е и към кой момент и разполагали ли са с посоченото количество дизелово гориво към момента на доставката. Не са представени доказателства за това къде е съхранявано горивото, както и как е извършен превоза. Факта, че касаторът е притежавал по силата на договор за наем, 8 броя стационарни метални цистерни за гориво, находящи се в гр. Драгоман, не обоснова извода, че процесното количество дизел е доставено и предадено именно от "Бък и Бен" ЕООД и "Бизнес трейд" ООД. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи че доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчно-процесуалния кодекс. В конкретния случай доставчиците са бил надлежно уведомени по реда на чл. 32 от ДОПК за искането да бъдат представени документи изрично изброени, от значение за данъчното облагане на получателя по доставките и такива не са представени, поради което правилно съдът е приел, че не е доказана реалността на процесните доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Правилно е решението и в частта на констатацията за липса на редовно счетоводство на доставчика. Както многократно е приемал в практиката си ВАС, съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка - декларация. Съгласно НС данъкът се отразява по сметка 453 "Разчети за данък добавена стойност" и чрез нея регистрираните лица отчитат сметните си взаимоотношения с държавния бюджет. Към сметка 453 се откриват сметки 4531 - начислен данък за покупките, 4532 начислен данък при продажбите, 4538 - данък за възстановяване и 4539 - данък за внасяне. Всички изисквания относно начисляването на данъка са дадени кумулативно. Проверката в счетоводството на доставчика следва да се извърши в цялост като бъде установено, че вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите доказателства по данъчната преписка. За да се установи дали данъкът е начислен за отделна доставка е необходимо да съвпадат кредитните обороти на сметка 4532 от оборотната ведомост за периода с данъка, отразен в Дневника за продажбите и справката декларация. Необходимо да се съпостави аналитичната отчетност на счетоводна сметка 411 по отделни клиенти с аналитичната отчетност по сметка 4532 по отделни доставки. Като се обсъдят тези документи в съвкупност и се съпостави съдържащата се в тях информация едва тогава могат да се направят изводи дали ДДС е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. В конкретния случай такава проверка не е извършена както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство, поради което изводът, че данъка по фактурите не е отразен като задължение към бюджета, е законосъобразен. Досежно разпоредба на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), правилно съдът е приел, че при липса на реалност на доставката, същата е неприложима, поради което е неоснователен довода в касационната жалба в тази насока. Факта, че в РА и РД не е посочен факта, че по част от процесните фактури данъка е преведен по ДДС сметка на доставчика, не налага на извода за допуснато нарушение на процесуалните правила, така както се поддържа от касатора, тъй като това обстоятелство е обсъдено в решението на съда. Предвид на изложеното и при липса на наведеното касационно основание, обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на процесуалния представител на ответника по касационната жалба, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Гемар - М" ООД, гр. София, следва да заплати на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП сумата от 730 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК