Решение № 10565 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12515/2018 г.

Решение № 10565 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12515/2018 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Георгиев от [населено място], против Решение 414/28.06.2018 Г., постановено по адм. дело № 455/2018 г., по описа на Административен съд Пазарджик, в частта, в която предявеният от него иск по чл. 284 ЗИНЗС против Главна дирекция " Изпълнение на наказанията", при Министерство на правосъдието гр. София, е отхвърлен над сумата от 500.00 лева до пълния размер от 50 000 лева. Изложени са съображения за непрпавилност на съдебния акт в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е осъдил Главна дирекция " Изпълнение на наказанията", при Министерство на правосъдието гр. София, да заплати на Г. Г., сумата от 500.00 / петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие поставянето му в неблагоприятни битови условия в Затвора Пазарджик, поради противоправно бездействие на длъжностни лица от ГДИН, което съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по чл. 3 от ЕКЗПЧОС и на чл. 3 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за сумата над 500 лева до пълния размер от 50 000 /петдесет хиляди// лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предявеният иск е частично основателен поради противоправно бездействие на длъжностни лица от ГДИН, което съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по чл. 3 от ЕКЗПЧОС и на чл. 3 от ЗИНЗС. Установени са безспорно пренаселеността на килиите, лошите битови условия в спалните помещение, изразяващи се в мухъл и плесен по стените, както и липсата на достъп до санитарен възел през цялата част от денонощието в наказателните килии. В останалите помещения е имало непрекъснат достъп до санитарни помещения и течаща вода, включително топла. По отношение на останалата част от претенцията на ищеца не са представени доказателства, поради което искът в останалата му част е отхвърлен. Решението е правилно. Настоящата инстанция споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалваното решение. Съдът е приел, че по отношение на уважената част от иска са налице всички изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на затворническата администрация, изразяващо се в неизпълнение на задължения, пряко произтичащи от разпоредбите на чл. 2, чл. 3 и чл. 128 от ЗИНЗС да осигурят на лишения от свобода нормални битови условия в местата за лишаване от свобода, от тези фактически бездействия Г. Г. е претърпял негативни изживявания от вида на твърдените от него, които са в пряка причинно-следствена връзка с лошите битови условия на живот в Затвора Пазарджик. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, приложима с оглед препращащата норма на § 49 от ПЗР на ЗИНЗС и към настоящото дело, неимуществените вреди, претърпени от лошите битови условия в местата за лишаване от свобода се предполагат до доказване на противното. Ответникът в процеса не е доказал, че условията на живот в Затвора Пазарджик отговарят на установените стандарти за водене на нормален живот в местата за лишаване от свобода, съхраняващ физическото и психическото здраве на затворниците и ненакърняващ човешкото им достойнство. Правилно и в съответствие с изискванията на чл. 52 от ЗЗД съдът е определил и размера на обезщетението, отчитайки спецификата на увреждащите бездействия, характеристиките на вредите, интензитета и периода на увреждане. По изложените съображения не са налице посочените в касационните жалби отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение