Решение № 4453 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1512/2022 г.

Решение № 4453 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1512/2022 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на околната среда и водите, чрез процесуалните му представители юрисконсулти Т. Тодорова и Р. Христова, против решение № 6968 от 25.11.2021 г., постановено по адм. дело № 6840/2021 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 59 състав, с което е отменена негова заповед № 812 от 07.06.2021 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Г. Г. - Д., на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението на съда, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се приетото от съда, че не е налице обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на служителката Г. Г. - Д., като се твърди, че предназначението на длъжностната характеристика е да поясни същността на службата и свързаните с нея задължения, т. е. предвиденото в длъжностната характеристика от 03.06.2021 г. изискване за заемане на длъжността [длъжност] за образование - образователна степен магистър в професионална област: технически науки, природни науки, математика и информатика е пряко свързано с осъществяваните цели и задачи на съответната администрация. Служителката има висше образование, степен магистър, но специалност "икономика на индустрията", област социални и икономически науки, специалност бизнес администрация и не отговаря на променените изисквания за заемане на длъжността, съответно са налице фактическите и правни основания за прекратяване на служебното правоотношение, което обективно невъзможно е да бъде изпълнявано от служителката. В този смисъл се оспорва и приетото от съда. нарушение на изискванията на чл. 6 от АПК за спазване на принципа за разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на правомощията на административния орган, издател на отменение индивидуален административен акт. Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде потвърдена оспорената заповед на министъра на околната среда и водите. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение, в условията на евентуалност за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ответната по касация страна. Ответницата - Г. Г. - Д., чрез пълномощника си адв. Добрев, в писмен отговор и в с. з. по същество оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд, след като е събрал и обсъдил относимите за спора доказателства, представени с административната преписка, е установил вярно и точно фактите по спора, като по фактическите му установявания не се спори понастоящем. Приел е за установено, че жалбоподателката е заемала длъжността [длъжност], считано от 01.04.2014 г., с ранг ІІ младши, като притежава висше образование по специалността "Икономика на индустрията", с допълнително придобита образователна степен магистър в област Социални и икономически науки, специалност "Бизнес администрация", което образование - степен и специалност е било релевантно на изискванията от длъжностната характеристика за сочената длъжност към момента на назначаване и към 04.01.2021 г. - датата на утвърждаване на последната длъжностна характеристика за длъжността на жалбоподателката, връчена й на 05.01.2021 г. Към 05.01.2021 г. изискванията за заемане на посочената длъжност са висше образование – магистър, в професионална област социални, стопански и правни науки, технически науки, минимум пет години опит и/или придобит ІІ младши ранг. Съдът е установил, че с доклад изх. № 95-00-2364/03.06.2021 г., заместник главният директор на ГД "ОПОС" е предложил на главния секретар на МОСВ да измени длъжностната характеристика за длъжността [длъжност], тъй като за изпълнение на задълженията на тази длъжност е необходимо наличие на придобита образователна степен в областта на техническите науки (техническо, инженерно образование) или в областта на природните науки. Въз основа на доклада е извършена промяна в длъжностната характеристика за длъжността, като е променена единствено т. 10 "Изискванията за заемане на длъжността", а именно висше образование – магистър, в професионална област технически науки, природни науки, математика и информатика, без промяна в основните задължения. Длъжностната характеристика е връчена на жалбоподателката на 01.07.2021 г., след което е издадена оспорената Заповед № 812/07.06.2021 г., за прекратяване на служебното правоотношение, като е посочена обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения. При тези факти, от правна страна съдът е приел, че оспорената заповед, с правно основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е издадена от компетентен орган съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДСл, тъй като министърът на околната среда и водите е органът по назначаване на държавния служител. Заповедта е в изискуемата писмена форма и съдържание съгласно чл. 108 ЗДСл. Съдържа мотиви от фактическа и правна страна, при издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения, но същата е в противоречие с материалния закон. Решаващият съд е приел, че не са налице основанията на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, тъй като не е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Това е така, тъй като не са налице изискуемите в кумулация условия: 1. да е създадена нова фактическа обстановка (да е възникнало ново обстоятелство); 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностната характеристика и 3. причините за тази невъзможност да са обективни – да не зависят (да стоят вън) от волята на двете страни по служебното правоотношение. В случая едностранно, произволно и необосновано са въведени промени в изискванията за заемане на длъжността, които не са свързани със спецификите на функциите и задачите на същата, съответно не е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Налице е изрично волеизявление на органа по назначение за процесните промени в длъжностната характеристика, което не е обусловено от обстоятелства, налагащи извършената промяна, по реда и при условията на чл. 8 от Наредбата за длъжностните характеристики - при настъпили промени в характера и организацията на работата, при изменения във функциите на звеното, регламентирани с устройствения правилник на администрацията, при въвеждане на нови стандарти, модели и/или технологии за осъществяване на определени административни дейности или работни процеси, при предписания от контролни органи. Липсват данни за наличие на едно или повече от посочените обстоятелства, които да налагат извършената промяна в длъжностната характеристика, поради което съдът е приел, че заповедта противоречи и на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, както и е в нарушение на целта на закона, поради което е постановил отмяната й като незаконосъобразна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обосновал както фактическите, така и правните си изводи със събраните по делото доказателства, които е субсумирал под приложимите правни норми, поради което е неоснователно възражението в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда, което е и неконкретизирано. Правилно е приложен и материалния закон, като съответен на данните по делото е изводът на решаващия съд, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Цитираната норма дава възможност на органа по назначението да прекрати едностранно, без предизвестие, служебното правоотношение с държавния служител, но само при наличие на обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения. ВАС е имал възможност многократно, в трайната си и непротиворечива практика, да посочи, че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите на здравословни причини, само когато тази невъзможност е възникнала по време на правоотношението и същата е обективна - не зависи от волята на страните по същото. Необходимо е да са налице три кумулативни условия, както правилно е посочил и първоинстанционният съд: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая, категорично е установено и правилно съдът е посочил, че изложените в заповедта фактически обстоятелства не покриват признаците на фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, тъй като въведените промени в длъжностната характеристика, касаещи само и единствено изискванията за област на образование за заемане на длъжността, не стоят извън волята на органа по назначаване, а са извършени по негово изрично волеизявление. Правилно съдът е приел, че липсват каквито и да са доказателства, които да установяват причини, налагащи извършената промяна в изискуемото за длъжността образование. Вярно е, че изискванията за заемане на длъжността по длъжностна характеристика могат да бъдат променяни по реда на чл. 8 от Наредбата за длъжностните характеристики, но само при наличие на визираните в нормата условия, които са лимитативно изброени и правилно посочени от първоинстанционния съд: 1. настъпили промени в характера и организацията на работата; 2. изменения във функциите на звеното, регламентирани с устройствения правилник на администрацията; 3. въвеждане на нови стандарти, модели и/или технологии за осъществяване на определени административни дейности или работни процеси; 4. предписания от контролни органи. Липсват данни за наличие на едно или повече от посочените обстоятелства, в това число и посочените в докладите, обосновали издаването на заповедта и в самата заповед, промени в характера и организацията на работата, които да налагат извършената промяна в длъжностната характеристика. Липсват каквито и да са данни за промяна в организацията на работа, такива промени не са посочени, липсват и промени в задълженията на служителя по длъжностна характеристика. В този смисъл е неоснователно възражението в касационната жалба, че предвиденото в променената длъжностна характеристика от 03.06.2021 г. изискване за заемане на длъжността [длъжност] за образование - образователна степен магистър в професионална област: технически науки, природни науки, математика и информатика е пряко свързано с осъществяваните цели и задачи на съответната администрация. Липсват основания, налагащи промени в изисквания за образование за заемане на длъжността, съответно не са налице фактическите и правни основания за прекратяване на служебното правоотношение. При тези данни правилен и обоснован е и изводът на съда за превратно упражняване на властта на органа по назначение, както и противоречие с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Изменената длъжностна характеристика е връчена в деня на постановяване на оспорената заповед, което индицира превратно упражняване на власт, доколкото сочи цел за прекратяване на служебното правоотношение, без наличие на основание. Промените в длъжностната характеристика несъмнено са въпрос на целесъобразност, както се възразява в касационната жалба, но същата следва да се упражнява в законовите предели, в случая при наличие и спазване на изискванията за извършване на такава промяна по чл. 8 от Наредбата за длъжностните характеристики, а не с цел извън закон - да бъде прекратено служебното правоотношение с конкретния служител. В обобщение, правилно административният съд е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени на ответника по касация разноски за касационното производство, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, в посочения размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 500 лева. Възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като от една страна е осъществена безплатна адвокатска помощ, а от друга е определен минималния размер на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, определено на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение,