Решение № 4351 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 63/2022 г.

Решение № 4351 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 63/2022 г., II о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. А., Д. А. и Н. К. против решение № 1253/21.06.2021 г. по адм. д. № 4003/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив. С решението е отхвърлена жалба срещу отказ с писмо изх. № 94-Б-355/19.12.2019 г. на главния архитект на община Асеновград за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж: "Жилищна сграда със смесено предназначение - 13 апартамента, 4 магазина, 2 лекарски кабинета и 2 офиса" в УПИ І-1664, кв. 81 по плана на гр. Асеновград с идентификатор 00702.515.22 по КККР на гр. Асеновград В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е отхвърлил всички мотиви на административния орган за постановяване на отказ от издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, за сградата, в която касаторите са собственици на обекти. Поддържат, че за същата освен окончателен доклад по чл. 168, ал. 6 от ЗУТ е подписан акт обр. 14 и акт обр. № 15 от 26.10.2020 г. - констативен акт установяващ годността на извършване на строежа, който е гаранция, че извършената строителна дейност съответства на заложените изисквания. Единственото обстоятелство, на което съдът се е позовал, за да приеме отказа за основателен, е че спрямо един от магазините в сградата /магазин № 3 е констатирано отклонение от одобрения проект за сградата. То се състои в това, че изграждането на витрина от север, при ъгъла на сградата е предвидено скосено с известен незначителен отстъп от ъгъла, което вещото лице е описало подробно във второто по ред заключение на СТЕ по делото. Въпреки внесения още през 2017 г. от надзорника проект, който до момента не е бил одобрен от община Асеновград, съдът е направил заключение, че е налице хипотеза по чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, което съставлявало пречка за въвеждане на сградата в експлоатация. Внесеният през 2017 г. проект и оценка на съответствието, представляват по същество екзекутив по чл. 175 от ЗУТ за това несъществено отклонение от проекта, който не следва да се приеме като административен акт подлежащ на самостоятелно оспорване отделно от разрешението за ползване. Съобразно съдебната практика на ВАС, само при съществени отклонения от издадените строителни книжа може да е налице пречка за приемане. За съществените отклонения се издава акт за узаконяване, а не екзекутив. Налице са всички изисквания за издаване на удостоверение по чл. 177 от ЗУТ, за което е съставен окончателен доклад по чл. 168, ал. 6 от ЗУТ и всички други необходими книжа, както е установило и вещото лице. По инициатива на надзорника и строителя понастоящем е започната процедура по премахване на отклонението в магазин № 3, т. е. по привеждането му в пълно съответствие с одобрените проекти за сградата. В хода на делото представят констативен протокол от 30.03.2022 г. за извършена проверка от служители на община Асеновград, при която е установено отстраняване на изпълнената стоманобетонова плоча в северната част на кота +3, 20 м, предмет на констативен акт № 14/15.09.2020 г. и привеждането на завишената площ на магазин за промишлени стоки под № 3 в съответствие с инвестиционния проект по част "Архитектура". В съдебно заседание се представляват от адв. Ангелов и поддържат жалбата. Молят да им се присъдят разноски по делото. Ответникът – главен архитект на община Асеновград, чрез процесуалния си представител адв. Матеев, в писмен отговор и съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен в частта, с която на основание чл. 178, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗУТ е отказано издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесната сграда, тъй като строежите не се въвеждат в експлоатация когато не са изпълнени в съответствие с одобрените инвестиционни проекти. В случая, на база постъпило писмо вх. № 12-00576/20.09.2019 г. на началника на РДНСК – Пловдив, предвид извършена проверка на място е установено, че на кота +3, 20м в северната част е изпълнена изцяло стоманобетонова плоча, без да е спазен одобрения инвестиционен проект. Представените в общината и по делото проекти за преустройство на сградата по време на строителството не са одобрени по надлежен ред. Видно от допълнителното заключение на вещото лице внесените с искане вх. № 94-Н-441/07.12.2017 г. в община Асеновград проекти за "Преустройство по време на строителството" касаят обекти в сградата с характеристики на "Жилищна сграда с търговска част на 3, 4 и 5 етажа с височини 10 м, 12 м и 15 м", както тя е одобрена по технически и инвестиционни проекти и разрешение за строеж № 115/17.05.2010 г. Според заключението на вещото лице проектите за преустройството по време на строителството ще противоречат на действащия застроителен и регулационен план /ЗРП/, одобрен със заповед №А-19/28.01.1992 г., ако на плана противоречи цялата сграда, част от която са обектите на преустройство, предвид отмяната на заповед №А-2131/12.10.2009 г. с влязло в сила решение № 11729/02.11.2016 г. по адм. д. № 3581/2015 г. по описа на ВАС, ІІ отд. Със заповедта е одобрен ПУП-ПЗ с РУП за УПИ ІІ-1163, кв. 81 по плана на гр. Асеновград, въз основа на който е издадено строителното разрешение и са одобрени инвестиционните проекти за сградата, за която е отказано издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация. Отбелязва, че преустройството е поискано след отмяната на ПУП за имота. Изложените в касационната жалба доводи за несъщественост на отклонението от инвестиционните проекти са недоказани. Моли да се остави в сила съдебното решение и претендира разноски. Ответниците по касация – С. П., А. В., Л. В., Т. Ч. – М., Х. Ф., Ю. Ф., С. С., Б. Ш., Б. Ш., М. Т., С. А., Д. Д., С. Г., Р. Г., Н. К., А. К., А. К., редовно уведомени, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбата. Ответникът по касация - Ц. И., редовно уведомен се представлява от адв. Спасова със становище за основателност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилен и основан на обективна преценка на доказателствата по делото, основното и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза, е изводът за законосъобразност на оспорения отказ. Същият е издаден от компетентен орган и не е нищожен, тъй като е насочен към надлежни адресати по смисъла на чл. 177, ал. 1 от ЗУТ. Правилен е изводът на съда за наличие на основанието по чл. 178, ал. 3, т. 1 от ЗУТ, а именно строежът е изпълнен в несъответствие с одобрените инвестиционни проекти, поради наличие на отклонение – изградената стоманобетонова плоча на кота +3, 2м в северната част. Също така представените в община Асеновград проекти за преустройство на сградата по време на строителството не са били одобрени по надлежния ред, като преустройството е поискано след отмяната на ПУП за имота с решение № 11729/02.11.2016 г. по адм. д. № 3581/2015 г. на ВАС, поради което същото се явява недопустимо. Твърдението на касаторите, че процесното преустройство представлява несъществено отклонение от проекта, за което следвало да се изготви само екзекутивна документация, не следва да се кредитира. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Пловдив отхвърля жалбата на Р. А., Д. А. и Н. К. срещу отказ изх. № 94-Б-355/19.12.2019 г. за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж "Жилищна сграда със смесено предназначение – 13 апартамента, 4 магазина, 2 лекарски кабинета и 2 офиса" в УПИ І-664, кв. 81 по плана на гр. Асеновград с идентификатор 00702.515.22 по КККР на гр. Асеновград. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Въз основа на събраните по делото доказателства в т. ч. и заключението на приети по делото основна и две допълнителни съдебно-технически експертизи, съдът констатира, че на база на постъпило в община Асеновград писмо изх. № 12-00-576/20.09.2019 г. от началника на РДНСК-Пловдив, предвид извършената проверка на място и в община Асеновград, касателно процесната сграда, е установено, че на кота +3, 20 в северната част е изпълнена стоманобетонова плоча, без да е спазен одобреният инвестиционен проект. Видно от заключение на вещото лице по СТЕ (л. 199 по адм. д. № 4003/2019 г.), внесените с искане вх. № 94-Н-441/07.12.2017 г. в община Асеновград проекти за "Преустройство по време на строителството" касаят обекти сградата с характеристики на "Жилищна сграда с търговска част на 3, 4 и 5 етажа с височини 10 м, 12 м и 15 м", както тя е одобрена по технически инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 115/17.05.2010 г. Проектите за преустройството по време на строителство ще противоречат на действащия ЗРП, одобрен със заповед №А-19/28.01.1992 г., ако на плана противоречи цялата сграда, част от която са обектите на преустройство, предвид отмяната на заповед №А-2131/12.10.2009 г. на кмета на община Асеновград по съдебен ред. По тези съображения и предвид на това, че изпълненият строеж не е в съответствие с одобрения инвестиционен проект, административният съд е приел, че само на това основание процесният отказ за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, е законосъобразен, постановен в съответствие с нормата на чл. 178, ал. 3, т. 1 предл. 1 от ЗУТ. По тези съображения съдът прави извод за съответствие на оспорения административен акт с материалния закон. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно правилото на чл. 177, ал. 1 и 3 от ЗУТ и предвид факта, че строежът е четвърта категория. Правилно съдът приема, че отказът е издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Законосъобразен е и изводът, че при постановяването на административният акт не са допусна съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗУТ, в приложимата му редакция (изм. и доп. - ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 22.08.2019 г.) - След завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят подава заявление пред органа по ал. 2 или 3 за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл. 168, ал. 6, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за проектни енергийни характеристики и посочва идентификатор на обекта на кадастъра, подлежащ на въвеждане в експлоатация. Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗУТ, строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2. Удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 след проверка на комплектоваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че от компетентните органи е изготвен констативен акт № 14/15.09.2020 г. – на л. 161 по адм. д. № 4003/2019 г. /, с който е установено, строежът съгласно разрешение за строеж е: Четвърта категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 от ЗУТ с разрешение за строеж № 115/17.05.2010 г., презаверено на 11.05.2011 г., промяна по време на строителството на апартамент № намиращ се на кота +3, 20м. - търговска част на жилищна сграда в два лекарски кабинета в УПИ І-1664, кв. 81 по плана на гр. Асеновград и същото влязло в сила на 09.06.2010 г. В глава ІІІ от констативния акт "Изпълнение на обекта /строежа/" е установен Самостоятелен обект "Магазин за промишлени стоки № 3" в "Жилищна сграда с търговска част" в УПИ І-1664, кв. 81 с кадастрален идентификатор 00702.515.22 по кадастрална карта на гр. Асеновград, с административен адрес гр. Асеновград, [улица]. На кота +3, 20м в северната част е изпълнена изцяло стоманобетонова плоча, като не е спазен одобрения инвестиционен проект, като е завишена площта на магазина за промишлени стоки под № 3, съгласно инвестиционен проект по част "Архитектура". В общинската администрация не се установяват данни за одобряване на инвестиционен проект по реда на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ във връзка с същественото отклонение в проекта. Предвид извършените строително-монтажни работи, строежът не отговаря по вид на одобрения инвестиционен проект. В глава ІV "Установени нарушения" от КА е отбелязано – Установени съществени отклонения от одобрените проекти на: Самостоятелен обект "Магазин за промишлени стоки № 3" в "Жилищна сграда с търговска част" с адрес, посочен по-горе. Констатациите в акта се подкрепят от всички събрани по делото доказателства, а такива които да ги опровергават не са ангажирани. Разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗУТ недвусмислено сочи на регистрационен режим за строежите от четвърта категория, какъвто безспорно установено е, че е строежът по отношение на който е отказано издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация. Безспорна е в тази връзка и компетентността на главния архитект на Община Асеновград да издаде такова удостоверение, при наличие на фактическите и законови основания за издаването му, респективно да откаже издаването му, какъвто е процесният изричен мотивиран отказ. Следователно, контрола за законосъобразност по чл. 146 от АПК на отказа обхваща наличието или липсата на изискуемите документи по ал. 1, чл. 177 от ЗУТ и наличието на пречки по ал. 3, чл. 178 ЗУТ за въвеждане в експлоатация. Именно в това се състои и различната правна уредба за строежите от първа до трета категории и тези от четвърта и пета категории. Завършените строежи от първа, втора и трета категория, подлежат на приемане по реда на Наредба № 2/2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти във връзка с чл. 177, ал. 2 ЗУТ, докато строежите от четвърта и пета категория подлежат на регистриране, чрез издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа и по реда на ал. 3, чл. 177 от ЗУТ. Правилно съдът е приел и въз основа на приетата по делото СТЕ, че в случая не се установява липса на някои от изискуемите се документи. Съответно редът и условията за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежи от категорията на спорните са определени в Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като в чл. 19а ал. 3 (в относимата редакция от ДВ бр. 87/2017 г.) са разписани изискуемите се документи. Правилно съдът е посочил, че отказ съобразно чл. 19в ал. 1 от посочената наредба се издава, когато се установи наличие на някое от обстоятелствата по чл. 178, ал. 3 от ЗУТ, както и когато не е упражняван строителен надзор или е упражняван от нелицензирано или нерегистрирано за това лице за строежите от четвърта категория и не е упражнявано техническо ръководство за строежите от пета категория. Правилно съдът е приел, че в случая се установява обстоятелство по чл. 178, ал. 3, т. 1 от ЗУТ - несъответствие на изградения строеж с инвестиционните проекти. Разграничителният критерий за същественост на отклоненията е даден в чл. 154, ал. 2 от ЗУТ, като съществените отклонения по чл. 154, ал. 2, т. 1 - 4 са недопустими, а тези по чл. 154, ал. 2, т. 4-8 от ЗУТ могат да бъдат изпълнени. Съгласно чл. 154, ал. 2 от ЗУТ, съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които: 1. нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. нарушават изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или в територии с режим на превантивна устройствена защита; 3. са несъвместими с предназначението на територията; 4. нарушават строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания; 5. променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията; 6. (доп. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното намерение се променя за етапно изграждане при условията на чл. 152, ал. 2; 7. променят вида и местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения; 8. променят вида, нивото, местоположението и трасето на преносни и довеждащи проводи и съоръжения до урбанизираните територии и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в урбанизираните територии, както и на комуникационно-транспортните мрежи и съоръжения и на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци. В случая се установява основание по чл. 178, ал. 3, т. 1 от ЗУТ – а именно отклонение от одобрените проекти от категорията на съществените, което обосновава отказ за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа. Допуснатото отклонение не е извършено въз основа на одобрена екзекутивна документация. Видно от представено на л. 177 по адм. д. № 4003/2019 г. писмо изх. № 94-Н-441/13.12.2017 г. от главния архитект на община Асеновград, във връзка със заявление вх. № 94-Н-441/07.12.2017 г. за одобряване на проекти за промени по време на строителството на обект "Жилищна сграда с търговска част" в УПИ І-1664, кв. 81 по плана на гр. Асеновград и издаване на заповед за допълване на разрешение за строеж № 115/17.05.2010 г., Дирекция "СБСКЕ" ги уведомяват като собственици на обекти в сградата, че строителството на обект "Жилищна сграда с търговска част в УПИ І-1664, кв. 81 по плана на гр. Асеновград е приключило в 5 годишния срок от датата на издаването на разрешение за строеж № 115/17.05.2010 г. и заповед за допълване на същото не може да бъде издадена. Посочено е също, че изготвеният проект за промяна противоречи на чл. 27, ал. 2 от ЗУТ, съгласно който в ъгловите урегулирани поземлени имоти, когато линиите на застрояване съвпадат с уличните регулационни линии и по двете улици, в зоната на кръстовището линията на застрояване трябва да отстъпи от пресечната точка на уличните регулационни линии на урегулирания имот най-малко на 2 м. В заключението на вторите допълнителни задачи от съдебно-техническата експертиза /л. 197 по адм. д. № 4003/2019 г. /, по задачи 1 и 2, вещото лице е трябвало да отговори: 1 Дали внесените в община Асеновград проекти със заявление от 07.12.2017 г. противоречат на предвижданията на подробния устройствен план, който се явява действащ за процесния имот след отмяната на заповед №А-2131/12.10.2009 г. на кмета на община Асеновград, а именно на застроителния регулационен план /ЗРП/, одобрен със заповед №А-19/28.01.1992 г. на кмета на община Асеновград; 2 Процесната сграда съвместима ли е с предвижданията на ЗРП, одобрен със заповед №А-19/28.01.1992 г. СТЕ отговаря, че от описанието и предвижданията за застрояване в УПИ І-1164 съгласно заповед №А-2131/12.10.2009 г. на кмета на община Асеновград, се установява, че допуснатата със скица-виза от 13.11.2009 г. сграда представлява средноетажно основно застрояване с височини до 15м. От графичната част е видно, че конкретните височини по отстъпите на новопредвидената сграда са: 10. 00 м. за 3-етажното застрояване, 12, 00 м. за 4-етажното застрояване и 15, 00 м. за 5-етажното застрояване. Установено е свързано застрояване с новопредвидената сграда в УПИ ІІ-1163. Устройствената зона е определена като "Ц" при Пзастр. =80%; Кинт = 3, 0; Позел. =20% /Процент на площта за озеленяване/. С одобрения проект се установява нов начин и характер на застрояване за двата УПИ І-1164 и УПИ ІІ-1163. След отмяната на заповед №А-2131/12.10.2009 г. на кмета на община Асеновград с решение № 11729/02.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3581/2015 г., в сила са заповед №А-19/28.01.1992 г. и заповед №А-560/21.08.1995 г. на кмета на община Асеновград. Съгласно предвижданията по тези заповеди, основното застрояване в УПИ І-1164 е ниско свободно, със запазване на съществуващата двуетажна жилищна сграда, а в УПИ ІІ-1163 то е ниско свободно жилищно застрояване на два етажа. Процесната сграда е жилищна, с търговска част, на 3, 4 и 5 етажа с височини 10, 00 м., 12, 00м. и 15, 00 м.. Разположена е на калкан с новопредвидената сграда в УПИ ІІ-163 и с лице на две улици, като линиите на застрояване са по двете улични регулационни линии. С предвидените височини и разположение, тя не отговаря на предвижданията на застроителния план по заповед №А-19/28.01.1992 г. за одобряване на ЗРП и заповед №А-560/21.08.1995 г. за одобряване на КЗСП. Внесените с искане вх. № 94-НН-441/07.12.2017 г. в община Асеновград проекти за "Преустройство по време на строителството" касаят обекти в сградата с характеристики "Жилищна сграда с търговска част, на 3, 4 и 5 етажа с височини 10, 00 м., 12, 00 м. и 15, 00 м. ", както тя е одобрена по технически инвестиционни проекти и разрешение за строеж № 115/17.05.2010 г. Проектите за преустройство по време на строителството ще противоречат на действащия ЗРП, одобрен със заповед №А-19/28.01.1992 г., ако на плана противоречи цялата сграда, част от която са обектите на преустройство. Изложеното налага извод за наличие на нарушение по чл. 178, ал. 3, т. 1 от ЗУТ при изграждане на процесната сграда, което е основание за постановяване на процесния отказ от издаване на удостоверение за ползване по чл. 177, ал. 1 от ЗУТ. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. 3а пълнота следва да се посочи и че е недопустимо да се упражнява инцидентен контрол за законосъобразност в настоящото производство по отношение на предхождащите издаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж актове. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗУТ изисква единствено тяхното наличие, а възраженията за валидността им и законосъобразността им не са в компетентността на административния орган. С оглед на изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация предвид изхода от правния спор следва да се присъдят своевременно претендираните и заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лева с включен ДДС. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение,