Решение № 9037 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16487/2013 г.

Решение № 9037 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16487/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. И., гражданин на Судан, срещу решение № 6669 от 04.11.2013 г., постановено по адм. д. № 8798/2013 г. от Административен съд - София град с доводи за неправилност поради нарушение на материалноправните разпоредби, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд - София град, е отхвърлил молбата на М. А. И., гражданин на Судан, срещу решение № 1288 от 15.08.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че М. А. И., гражданин на Судан, е напуснал нелегално през 2003 г. Судан след което е отишъл в Либия, където престоял до 2011 г. Оттам влязъл нелегално в Тунис, от където с кораб пристигнал нелегално в Турция. Престоят му в страната продължил около година и четири месеца, след което влязъл нелегално в Република България. Като причина за напускане на страната си по произход чужденецът е посочил, че през 2003 г. родителите и сестра му били убити при нападение от страна на джанджауидите в съседно село, като той е разбрал за случилото се от очевидци. Също така твърдял, че родното му село - О., е било нападнато и опожарено. М. А. И. е заявил, че не е бил арестуван, осъждан или преследван в Судан, не е членувал и в политическа партия или организация. След спазена процедура административният орган издал решение, с което отказал предоставянето на бежански и хуманитарен статут на чужденеца. Решението е правилно. Съдът е анализирал подробно представените по делото доказателства и информация, и е извел извод, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Правилно съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Правилно съдът е посочил, че спрямо чужденеца не е налице и обоснован страх и индивидуализиране на заплахата от преследване по някой от сочените признаци по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че с оглед приложената справка на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ към МС дори и в Судан да съществува преследване на граждани заради техните политически убеждения, то за да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да се установи по безспорен начин, че тази опасност е не само абстрактно вероятна. Именно поради това и с оглед факта, че М. А. И. не е успял да докаже твърдяното от него преследване, правилно е възприето, че той е напуснал страната си по произход по чисто икономически причини. Настоящата инстанция счита за редно да отбележи, че дори и действително чужденецът да изпитва страх от преследване поради случилото се през 2003 г. с роднините му, то това действие е извършено в един доста по - далечен момент от настоящия, след който период има променена обща и политическа обстановка в страната на произход на чужденеца, поради и което тези действия на насилие са неотносими в конкретния случай и момент. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. За тази цел съдът при разглеждане на делото се е съобразил и с установената практика на Съда на Европейския съюз в тази насока и най - вече с изводите, залегнали в решението му по дело № С-465/07, като е посочено, че в процесния случай М. А. И., гражданин на Судан, не е представил каквито и да било данни за лично засягане или застрашаване на живота му в страната му по произход. Хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Касационният жалбоподател обаче не е успял да докаже наличието на нито една от горецитираните предпоставки. Неоснователни са доводите, че административният орган и първоинстанционният съд не са изследвали фактите, свързани с реалната настояща ситуация в страната по произход. Разгледани и преценени са фактите, дадени в приложената по делото справка с вх. № 01-2548 от 04.09.2013 г. на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ към МС относно актуалната обстановка в Судан и състоянието на човешките права и рискови групи, която в съвкупност с данните по личната бежанска история на чужденеца са обосновали и направеният извод, че няма основание за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Настоящата инстанция споделя извода на съда, че в разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, действително не се е установило по безспорен начин същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение