Решение № 5747 от 31.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от М. Паскалева и Българска народна банка срещу Решение 3182 от 11.05.2022 г., постановено по адм. дело 5755/2019 г. по описа на Административен съд София-град. М. Паскалева, от гр. София, чрез пълномощника си адвокат Димитров обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск против Българска народна банка, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, за разликата над 4 285,51 лв. до 5 368.79 лв. и за периодите от 30.06.2014 г. до 25.07.2014г. и от 05.11.2014 г. до 04.12.2014 г., с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска отмяна в обжалваната му част. С писмено становище оспорва подадената от БНБ касационна жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Касаторът Българска народна банка, чрез пълномощниците си гл. юрисконсулт Драгинова и старши юрисконсулт Ненкова-Савчева, обжалва решението, в частта с която е осъдена да заплати на М. Паскалева обезщетение за имуществени вреди, в размер на 4 285,51 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г., до 05.11.2014 г., в резултат на бездействие на БНБ, по отношение прилагане на ползваща се с директен ефект норма на чл. 1, §. 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, от 30 май 1994 г., относно схемите за гарантиране на депозити, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД, в императивния срок от пет работни дни, както и в частта с която е осъдена да заплати съдебни разноски на ищцата в размер на 315,30 лв. и на Административен съд София-град в размер на 300 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваните му части, като постановено при противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебното решение в атакуваните от него части да бъде отменено. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба подадена от М. Паскалева. Претендира разноски за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения от М. Паскалева срещу Българска народна банка (БНБ) иск за обезщетяване на имуществени вреди, със сума в размер на 5 572,60 лв., представляващо законната лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания от 154 318,03 лв. в Корпоративна търговска банка АД, за периода от 30.06.2014 г. (началната дата, на която БНБ е следвало да констатира неналичен депозит в Корпоративна търговска банка АД, до 04.12.2014 г. (датата, от която е започнало ефективно плащане на гарантирания размер на депозита). Искът се основава на неправомерно бездействие на БНБ, по отношение прилагането на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно схемите за гарантиране на депозити. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел искът за обезщетение за имуществени вреди за основателен за сума в размер на 4 285,51 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г., до 05.11.2014 г., в резултат на бездействие на БНБ, по отношение прилагане на ползваща се с директен ефект норма на чл.1, §. 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, от 30 май 1994 г., относно схемите за гарантиране на депозити, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД, в императивния срок от пет работни дни. В останалата му част до претендирания размер от 5 572,60 лв. искът като неоснователен е отхвърлен. Съобразно този изход на спора е осъдил БНБ да заплати на ищцата и разноски по делото в размер на 315,30 лв. съразмерно на уважената част от иска и да заплати на Административен съд София-град сума в размер на 300 лв. представляваща заплатен депозит за вещо лице, като съответно е осъдил и ищцата да заплати на Административен съд София-град сума в размер на 230,75 лв. представляваща заплатен депозит за вещо лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищцата е доказала наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за веди. В частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 5 368,79 лв. до претендирания размер от 5 572,60 лв. решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за допустимост на иска; за квалификация на претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ; за насочването му срещу надлежен ответник БНБ, която при осъществяване на вменените й правомощия по надзор върху дейността на търговските банки упражнява властнически правомощия, както и за предявяване на иска пред надлежния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието или бездействието. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен Фактическите установявания по делото не са спорни между страните. Съдът е основал правните си изводи на установената, чрез анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, фактическа обстановка, която не е необходимо да бъде повтаряна и в настоящото съдебно решение. Въз основа на фактите по делото съдът е направил обоснован извод за основателност на претенцията за обезщетяване на имуществените вреди, настъпили за ищцата вследствие на нарушение на правото на ЕС, но само за периода на забавата, т.е. от момента, в който реално е трябвало да има достъп до гарантирания депозит до момента, в който незаконосъобразното бездействие на ответника, т.е. нарушението, е преустановено. На основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на решаващия съд, без да е необходимо да ги повтаря. Съдът е направил пълен и подробен анализ на приложимата правна уредба, към който няма какво да се добави. Обосновано е приетото, че в настоящия случай имуществената вреда за ищцата се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 149 336,74 лв., според заключението на вещото лице в приетата и неоспорена от страните основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г., както е приел решаващият съд. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, § 3 б. (i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищцата започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата, включително, БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищцата 04.12.2014 г. липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е от 26 юли 2014 г. до 05 ноември 2014 г., както правилно е приел съдът от първата инстанция. Неоснователни са доводите на БНБ за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищцата е начислявана договорна лихва от КТБ. Договорната и законната лихва се дължат на различни фактически и правни основания, и целта им е различна, поради което не може да се приеме, че начислената на ищцата договорна лихва за процесния период, частично или напълно обезщетява понесената вреда от забавеното изпълнение на паричното задължение за заплащане на гарантирания размер на депозита й. Размерът на обезщетението, основан на нормативно определената законна лихва върху сумата 149 336,74 лв. за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г., възлиза на сума в размер на 4 285,51 лв. при извършеното изчисление. Ето защо решението в обжалваните му части, като правилно следва да бъде оставено в сила. В съответствие със закона съдът е присъдил и разноски на страните. С оглед този изход на спора на страните не се следват разноски пред настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение