Решение № 5072 от 15.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1696/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Областна дирекция/ОД/ на Държавен фонд"Земеделие"/ДФЗ/, чрез юрисконсулт Недялкова против Решение 11312/23.12.2024 г., постановено по адм. дело 1746/2024 г. по описа на Административен съд/АС/ Пловдив. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени съдебното решение и да се потвърди законосъобразността на административния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, при условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът С. Г. Г., чрез адв. Хубенова в писмено становище оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като взе предвид изложеното в касационната жалба, становището на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол пред Върховния административен съд. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е било Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. с изх. 07-165-6500/85 от 19.02.2024 г., издадено от Директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие"- гр. Пловдив. Оспореното уведомително писмо е издадено във връзка с влязло в сила Решение 1769 от 20.10.2023 г. по адм. дело 2234/2023 г. на АС-Пловдив, с което е отменено УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. с изх. 07-165-6500/736 от 24.07.2023 г., издадено от Директора на ОД на ДФ "Земеделие"- гр. Пловдив и е върната преписката за ново произнасяне от административния орган. С обжалваното съдебно решение АС - Пловдив е обявил нищожност на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. с изх. 07-165-6500/85 от 19.02.2024 г., издадено от Директора на ОД на ДФ "Земеделие"- гр. Пловдив. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че в случая е налице влязло в сила решение с което е формиран извод по съществото на спора и видно от мотивите на решението оспорения административния акт е незаконосъобразен поради противоречието му с материалния закон. На следващо място, първоистанционният съд е посочил, че при издаване на оспорения пред него административен акт не са съобразени задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с влязло в сила съдебно решение по адм. дело 2234/2023 г. на АС-Пловдив. В обобщение съдът е обосновал извод, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, в който случай оспореният акт е нищожен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд като последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. В съответствие със събраните по делото доказателства АС-Пловдив правилно е приел за установено, че при издаване на процесното уведомително писмо Директорът на ОД на ДФЗ- гр. Пловдив не се е съобразил с влязлото в сила съдебно решение 1769/20.10.2023 г., постановено по адм. дело 2234/2023 г. на АС Пловдив и дадените с него задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че второто уведомително писмо възпроизвежда почти изцяло съдържанието на отмененото по същия въпрос като е приложен законът по идентичен начин въпреки изричните указания на съда. При новото произнасяне административният орган е следвало да вземе предвид, че заявлението за подпомагане касае само животните, които се отглеждат в животновъден обект /ЖО/ 3075090013/4155-0043/-697 овце/ДПЖ/, като съобрази разпоредбата на чл.28, ал.1, т.2 от Наредба 4/8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14Хуманно отношение към животните от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. Със съдебното решение по адм. дело 2234/2023 г. по описа на АС-Пловдив, влязло в сила като необжалвано, е прието, че предходното уведомително писмо е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон. При новото произнасяне административният орган е следвало да съобрази влязлото в сила съдебно решение и задължителните указания, които са дадени с него. Според чл. 177, ал. 2, изр. първо от АПК всички актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. В случая обосновано решаващият съд е приел, че е осъществена хипотезата на цитираната разпоредба, защото не е съобразено задължителното за административния орган при повторното произнасяне тълкуване на приложимия закон, съдържащо се във влязлото в сила решение на АС-Пловдив. При повторното разглеждане на заявлението Директорът на ОД на ДФЗ - гр. Пловдив е издал уведомително писмо със същото съдържание и е приложил материалния закон по същия начин както в отмененото уведомително писмо независимо, че изрично се е позовал, че действа в изпълнение на решението. Липсват нови, различни или допълнителни факти, които да са събрани в административното производство след връщане на делото като преписка. От съществено значение за правилното решаване на спора по приложение на чл. 177, ал. 2 от АПК е осъщественият от АС-Пловдив задълбочен и подробен цялостен анализ на съдържанието на повторния административен акт и извършените административни действия, които са напълно идентични с тези от първоначалното административно производство. По изложените съображения, настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в отсъствие на наведените касационни основания. При този изход на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е основателна, като своевременно направена и доказана и следва да бъде уважена, като на С. Г. Г. следва да бъде присъдена сумата от 1300 лв. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е бланкетно и в този смисъл неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение