Решение № 5243 от 1.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. От Административнопроцесуалния къдекс АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности София в Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу Решение 141/10.06.2021г., постановено по адм. д. 207 по описа за 2021 г. на Административен съд Сливен /АС-Сливен/, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-С1027-0462325/19.04.2021 г., издадена от Началник отдел "ОД"-София в ГД "ФК" при ЦУ на НАП, с която на Чами 2020 ООД е наложена ПАМ "Запечатване на търговски обект, представляващ магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр.София, ул. Промишлена 30 , и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Поддържа се, че решаващият съд неправилно е приел, че липсват конкретни мотиви относно целта на налагане на ПАМ и относно срока на същата. Счита, че наложената ПАМ е съответна с изискванията за съразмерност. Въз основа на горното се иска отмяна на решението и отхвърляне жалбата срещу ЗПАМ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Чами 2020 ООД, чрез адв. Чакова, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба в становище по съществото на делото. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 07.04.2021 г. в 12:00 часа при извършена проверка в търговски обект, представляващ магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр.София, ул. Промишлена 30, стопанисван от Чами 2020 ООД, е установено извършено нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС. При осъществена контролна покупка на портокали на обща стойност 2, 10лв., заплатени в брой, не е издаден ФКБ от монтираното в обекта фискално устройство (ФУ). Плащането е осъществено преди легитимирането на органите на НАП. Установеното нарушение се потвърждава от Протокол за извършена проверка сер. АА 0462325/07.04. 2021г. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в писмена форма и съдържа изискуемите от закона реквизити, но при издаването ѝ се установява допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С обжалваното решение АС-Сливен е отменил заповедта с мотивите, че срокът, за който е наложена е явно несъразмерен спрямо целта на мярката. Съдът е приел, че изложените мотиви за срока на мярката са твърде общи и бланкетни. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. При избора на срока на принудителна административна мярка 14 дни, са засегнати прекомерно правата и интересите на дружеството. Правилно съдът е приел, че изложените мотиви относно срока са твърде общи. Не са посочени конкретни факти и обстоятелства от действителността и техни индивидуални характеристики, установени надлежно в хода на административното производство, формиращи съответни на тях фактически и правни изводи. Независимо, че в мотивите на издадената заповед е посочено, че продължителността на срока е определена с оглед начина и вида на организиране на отчетността, то изложените в тази връзка релевантни факти и обстоятелства не са подкрепени с никакви доказателства. При постановяване на съдебния акт е съобразено, че заповедта е издадена в нарушение на принципа за съразмерност установен с чл.6 от АПК. Съгласно този принцип при определяне срока, за който ще бъде приложена мярката не следва да се засягат правата и интересите на адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й. При липса на конкретни мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на заповедта за налагане на принудителна административна мярка и я е отменил, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е основателно. Размерът на разноските е 300лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените по-горе съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение