Решение № 154 от 18.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 241/2013 г.

Решение № 154 от 18.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 241/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. И. К. срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 193 от 12.11.2012 г., по ВНОХД № 356/12, с което е потвърдена присъда на Пазарджишки окръжен съд № 35 от 16.07.12 г., по НОХД № 280/12, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 15.12.2011 г., в [населено място], при управление на моторно превозно средство, е нарушил чл. 47, чл. 21, ал. 1 ЗДП и чл. 31, ал. 7, т. 1 вр. ал. 1 ППЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Х. Г. П., като деянието е извършено в пияно състояние, с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. "б" вр. ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на пет години "лишаване от свобода", при "общ" режим, настаняване в затвор, и "лишаване от право да управлява моторно превозно средство", за срок от осем години. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Изтъква се, че доказателствата, касаещи "пияното състояние", са анализирани в отклонение от чл. 14 НПК, че неправилно са приложени чл. 5 и 6 ЕКЗПЧОС, чл. 3 от Хартата за основните права на Европейския съюз, чл. 87 - 89 от Закона за здравето, чл. 14, ал. 2, т. 1 от Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, че е допуснато нарушение на Наредба № 30/01 за реда за установяване на алкохолната концентрация в кръвта на водачите на превозни средства, че приложената по делото химическа експертиза е неистински документ, че следва да отпадне квалифициращото обстоятелство "пияно състояние", че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се иска да бъде изменен въззивният акт, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и бъде определено по-леко наказание, респективно, да бъде намалено наложеното наказание, като бъде приложен и чл. 66 НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият не участва лично в настоящето производство. Повереникът на частните обвинители счита, че жалбата е неоснователна. Частните обвинители не участват лично в касационното производство. Представителят на ВКП пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: ВКС намери, че не е допуснато релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Верни са доказателствените изводи, че деецът е управлявал в "пияно състояние", с концентрация на алкохол в кръвта си 1, 96 промила. Известно е, че "пияното състояние" може да бъде установено и само чрез гласни доказателства, но, в случая, е събрано писмено такова /протокол на химическа експертиза/. Изяснено е, че в резултат на ПТП подсъдимият е получил наранявания, довели до изпадането му в състояние на травматичен шок /бил е неадекватен, макар и контактен/, попречило за изпробването му с техническо средство. Поради липсата на възможност за използване на техническо средство и съгласно чл. 5 от Наредба № 30/01, от всички участници в пътнотранспортното произшествие е взета кръв за изследване. В посочените случаи, на основание същата разпоредба, талон не се съставя. На жалбоподателя е взета кръв в здравното заведение, където е откаран за оказване на медицинска помощ /кръвта е взета от св. С., лекар в болницата/. Кръвната проба на подсъдимия, поставена в хладилна чанта, е транспортирана до лабораторията за изследване на 15.12.11 г., сутринта. Верен е изводът, че е допуснато нарушение на чл. 15 от Наредба № 30/01, касаещо срока за предаване на пробата, но предвид обстоятелството, че пробата е отговаряла на изискванията на Наредбата, което изрично е отбелязано от химика, извършил изследването, правилно е прието, че допуснатото нарушение не обуславя негодност на резултата. Не може да бъде споделен довода, че протоколът на химическата експертиза е неистински документ. Установено е, че изследването е извършено от св. А., притежаваща правоспособността "химик", при условията на възлагане от съответното здравно заведение /в този смисъл е приложената по делото писмена справка/. Изяснено е, че през времето, през което е отсъствала св. Д. /титуляр на длъжността/, тя е замествана от св. А., със знанието е съгласието на ръководството на болничното заведение. Вярно е, че в протокола за химическа експертиза № 1188/19.12.11 г фигурира името на св. Д., а изследването е проведено от св. А.. Това обстоятелство обаче е отразено в документа, който е подписан със "запетайка". В същото време, чрез гласни доказателства е изяснено, че св. А. е провела изследването и гарантира за верността на резултата. Що се отнася до релевираното нарушение на Закона за здравето и Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, правилно съдилищата са посочили, че тези нормативни актове уреждат друг кръг обществени отношения и не са относими към настоящия казус. Липсва нарушение на чл. 5 и 6 ЕКЗПЧОС, тъй като спрямо подсъдимия не е изпълнявана мярка за неотклонение "задържане под стража", поради което правото му на свобода не е накърнено, респективно, спазено е правото му на справедлив процес /делото е разгледано публично, в разумен срок, от независим и безпристрастен съд/. Не е допуснато и нарушение на Хартата за основните права на Европейския съюз, тъй като не е накърнено правото на подсъдимия на неприкосновеност на личността. Не може да бъде споделен доводът за липса на свободно и информирано съгласие на заинтересованото лице в областта на медицината и биологията /чл. 3, т. 2 от Хартата/, тъй като случаят попада извън обсега на посочената разпоредба /вземането на кръвта е обусловено от изискването на Наредба № 30/01 и цели събирането на доказателства за признак от състава на престъплението, какъвто е "пияното състояние" при транспортните престъпления/. При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Деянието е съставомерно по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. "б" вр. ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал. 1 НК и такава е възприетата правна квалификация. Липсват основания за отпадане на квалифициращото обстоятелство "пияно състояние", поради което не може да бъде уважено искането за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. От една страна е взета предвид високата степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение /навлизане в кръстовище, със скорост 154 км/ч, на червен светофар/ и причиняването на несъставомерни вредни последици /повреди по автомобила на св. М./. От друга страна, е съобразена ниската степен на обществена опасност на дееца /той е на млада възраст, не е осъждан, трудово е ангажиран/. Наказателната отговорност на подсъдимия е индивидуализирана при превес на смекчаващите обстоятелства и наказанието е определено в границите от минималния размер на санкцията, под средния такъв. Наложените наказания пет години "лишаване от свобода" и "лишаване от право да се управлява МПС", за срок от осем години, се явяват съобразени с обстоятелствата, релевантни за наказателната отговорност, и с целите по чл. 36 НК, тоест, са справедливи съобразно критерия на чл. 348, ал. 5 НПК. Не може да бъде уважено искането за смекчаване на наказателноправното положение на жалбоподателя, респективно, за приложението на чл. 66 НК, тъй като това би било проява на неоправдано снизхождение, влизащо в противоречие с целите по чл. 36 НК. По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,