Решение № 3482 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3309/2018 г.

Решение № 3482 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3309/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кметът на Столична община-район "Нови Искър" срещу решение № 361 от 16.01.2018 г. по адм. дело № 100/2017 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 1040-21-336/29.11.2016 г. на Директора на ТП на НОИ-София-град и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост, непълнота на доказателствата и противоречие с материалния закон-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. В съдебно заседание чрез юрисконсулт Р. Цветкова поддържа оплакванията. Претендира разноски. Ответникът - директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София град (ТП на НОИ – София град) не изразява становище по жалбата. Ответникът Е. Даниелов чрез пълномощника си адвокат Г. Динкова оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 361 от 16.01.2018 г. по адм. дело № 100/2017 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Кметът на Столична община-район "Нови Искър" срещу Решение № 1040-21-336/29.11.2016 г. на Директора на ТП на НОИ-София-град. С последното е оставена без уважение жалбата срещу разпореждане № 17857 от 17.12.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО и е потвърдено същото разпореждане, с което злополуката, станала с Е. Даниелов на 15.12.2014 г. е приета за трудова злополука. Установено е от фактическа страна, че Е. Даниелов е заемал длъжността "технически изпълнител на пункт за управление" в Столична община-район "Нови Искър", където работи от 17.07.2009 г. по трудов договор. На 10.03.2015 г. същият е подал в ТП на НОИ декларация за трудова злополука, въз основа на която е било открито досие № 17857. На 01.04.2015 г. от осигурителя е съставен протокол за разследване на настъпило събитие на 15.12.2014 г. по подадена декларация за трудова злополука, пред съответното териториално поделение на НОИ. За резултатите от извършеното разследване е съставен протокол № 26/11.05.2015 г. от комисията, определена със заповед № 01-00-Н-20/31.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ –София град, според който трудовата злополука е настъпила на 15.12.2014 г. Съобразно данните от декларацията и приложените към нея Протокол от 01.04.2015 г. за разследване на злополуката от осигурителя, Протокол № 26/11.05.2015 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката от представители на ТП на НОИ-София град ДИТ СО и СО- район "Нови Искър", обяснения на пострадалия, обясненията на Д. Бонджов и Е. Благоев, книги за инструктаж по БЗР, амб. лист № 5662/15.12.2014 г. с основна диагноза "счупване на други и неуточнени части на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза, открито" и боли. лист № 1477761/17.12.2014 г., изд. от OЛKK при МЦ -31 ЕООД с диагноза "други повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза", ЕР на ТЕЛК № 0196/24.01.2015 г., ЕР на ТЕЛК № 0629/11.03.2015 г., мед. направление изх. № 804/26.02.2015 г., ЕР на ТЕЖ № 2241/24.09.2012 г., се установява, че на 15.12.2014 г. около 12.50 часа, при придвижване пред сградата на пункта в с. Кътина, където е работил, Даниелов се подхлъзнал и паднал на циментова пътека /ръба на канавката/, при което е получил травма в долната част на гърба и таза, която впоследствие се установява от медицинските органи, че е счупване на гръбначния стълб в поясната област. Тази травма е довела до временна неработоспособност. С писмо изх. № ТЗ-243#5 от 19.05.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е изискано от ТЕЛК да се произнесе относно причинна връзка - трудова злополука, между претърпяното от Даниелов по време на работа на 15.12.2014 г. здравословно увреждане и установеното хронично заболяване с ЕР № 2241/151/24.09.2012 г. на ТЕЛК. В Експертно решение № 1304 от зас. № 088 от 04.06.2015 г. на ТЕЛК общи заболявания С., II МБАЛ, II състав е посочено, че ТЕЛК може да постанови решение за причинна връзка само след издаване на разпореждане от ТП на НОИ- София град за приемане или неприемане на злополуката за трудова, съгл. чл. 73, ал. 1, т. 1 от НМЕ или заместващо го съдебно решение. С Разпореждане № 17857 от 17.12.2015 г. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е приело за трудова злополука претърпяното от Даниелов на 15.12.2014 г. въз основа служебната и медицинска документация, събрана при разследването на злополуката. По жалба на осигурителя ТЗ-243#12/13.01.2016 г. разпореждане № 17857 от 17.12.2015 г. и в изпълнение на определение № 2027/07.04.2016 г. по адм. дело № 2819 по описа за 2016 г. на АССГ е издадено Решение № 1040-21-336/29.11.2016 г. на Директора на ТП на НОИ- София град, с което е признат трудовият характер на злополуката. За да отхвърли жалбата на Кметът на Столична община-район "Нови Искър" административният съд е изяснил подробно относимата за делото фактическа обстановка, въз основа на представените с преписката доказателства и ангажираните такива допълнително в хода на първоинстанционното дело. По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелят Бонджов, колега на пострадалия Даниелов се установява, че двамата са били на работа на пункта в с. Кътина в деня на злополуката. Около обяд Даниелов отворил вратата, бил пребледнял и се оплакал, че не му е добре. Наложило се да го закара до поликлиниката при личния му лекар. С оглед декларирания час на злополуката 12.50 часа и часа на прегледа 13. 19 часа се установява, че здравословното състояние на пострадалия е било такова, че е налагало оказване на бърза медицинска помощ. Тези показания са последователни и съответстват на писмените доказателства относно непосредствените събития след злополуката, причинната връзка между здравословното състояние на Даниелов преди злополуката и след нея на 15.12.2014 г., обичайния маршрут на придвижване на пострадалия на местоработата му и за организацията на работа в близост до работното помещение, в което е полагал труд. Показанията на свидетелите д-р Веселинов и д-р Гюрнев също са последователни, логични и кореспондиращи с писмените доказателства по преписката относно здравословното състояние на пострадалия преди злополуката, връзката между злополуката и травматично увреждане на здравето на Даниелов, което е в причинна връзка между претърпяната на 15.12.2014 г. злополука и установеното от медицинските органи увреждане-счупване на гръбначния стълб в поясната област. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че е налице описаната трудова злополука и декларираната и установена от медицинските органи травма в долната част на гърба и таза- счупване на гръбначни стълб в поясната област. Налице е причинна връзка между падането на Даниелов на 15.12.2014 г. и увреждането - счупване на гръбначния стълб в поясната област, което е довело до временна неработоспособност. В подкрепа на това заключение са и доказателствата събрани в хода на административното производство и приложени по административната преписка- обясненията на пострадалия и писмените сведения, дадени от свидетелите. Обясненията на прекия ръководител Е. Тошев потвърждават, че действително около обяд е бил уведомен и е разрешил на Даниелов да напусне работното си място поради влошаване на здравословното му състояние и налагащо медицински преглед. С оглед събраните документи и извършеното разследване, и въпреки, че няма очевидец на падането, правилно първоинстанционният съд е приел, че са събрани доказателства за внезапния характер на претърпяното от Даниелов на 15.12.2014 г. здравословно увреждане и е налице трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, описана в Разпореждане № 17857/17.12.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. Основният довод на жалбоподателя, че злополуката не е възникнала във връзка или по повод на извършваната работа е неоснователен. Работата, която Даниелов на този ден е извършвал е в интерес на предприятието. Възникналата трудова злополука е разследвана и установена по надлежния ред. В случая е налице увреждане, което е свързано с нарушаване на телесната цялост и здравето на лицето. Кодексът борави и с понятието "внезапно", а това означава, че увреждането е непредвидено от лицето. От обективна страна злополуката следва да е станала при извършване на възложената от работодателя или от органа по назначаването работа. Касае за възлагане на работа или за извършване на всяка друга работа, която е в интерес на предприятието (арг. от чл. 55, ал. 1 КСО). От анализа на чл. 55, ал. 1 КСО се заключава, че злополуката ще е трудова и когато лицето не изпълнява задълженията си по трудов договор или длъжностна характеристика, но в този случай работата трябва да е в интерес на предприятието. В случая пред първоинстанционния административен съд ответникът по касационната жалба е провел пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че злополуката е станала през време и във връзка с извършваната от Даниелов работа. По делото не са установени обстоятелства, които да доказват умисъл в действията на пострадалия за увреждане на здравето си, за да се приеме че не е налице трудова злополука във връзка с разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от КСО. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника Е. Даниелов за заплащане на разноски е основателна. Същият е бил представляван от адвокат, като са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лева. Възражението за прекомерност, направено от представителя на жалбоподателя е неоснователно. Заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с характера на спора и тежестта на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,