Решение № 6594 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1909/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Пловдив, чрез гл. юрк. Паланова, против решение № 10522 от 24.11.2025 г., постановено по адм. д. № 1219/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена заповед № 25ОА-1562/20.05.2025 г. на кмета на Община Пловдив. В касационната жалба се сочат и трите основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт по съществото на спора, с който жалбата да бъде отхвърлена, евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане. Разноски в производството не се претендират. Ответникът Ю. М. Н., в писмен отговор и допълнителна молба, оспорва касационната жалба. Моли решението, като правилно, да бъде оставено в сила, както и да й се присъдят сторените в касационното производство разноски. Останалите ответни страни – Г. Р. А., М. И. М. и М. Р. М., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на първоинстанционното производство, по жалба на Ю. М. Н., е била заповед № 25ОА-1562/20.05.2025 г. на кмета на Община Пловдив, с която, на основание чл. 110, ал. 1, т. 1, чл. 135, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, т. 1, чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6, чл. 103, ал. 3 и 4, чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, е допуснато изготвянето на изменение на ПУП – план за регулация и застрояване на част от кв. 680-нов, 620Б – стар по плана на [жк], гр. Пловдив, в обхват: УПИ II - 506.628, обществено-обслужващи дейности и УПИ III – 506.630, обществено-обслужващи дейности и контактна зона: УПИ I и улици. При проверката по допустимост на жалбата е установен правният интерес на Ю. Н. от оспорване на процесната заповед в частта й досежно предложението за застрояване, доколкото по делото се установява, че УПИ II-506.628 е включен в обхвата на заповедта и тъй като по делото не се спори, че оспорващата се легитимира като негов собственик. Оспореният акт е приет за законосъобразен като издаден от компетентен административен орган в установената писмена форма, при наличие на изискуемите реквизити и при спазване на административно производствените правила. За да постанови отменителния резултат по същество поради материална незаконосъобразност на оспорената заповед, съдът е установил, че в текста на заповедта липсва отграничаване между предвиждането в част План за регулация само за УПИ III-506.630 и предвиждането в част План за застояване за УПИ III-506.630 и УПИ II-506.628, което създава неяснота за собствениците на УПИ II-506. 628, поставяйки ги в невъзможност да разберат какво е предложението за техния имот. От друга страна, от неоспорената и приета от съда СТЕ се установява, че с действащия към датата на издаване на заповедта ПУП-План за застрояване за процесната територия, одобрен със заповед № ОА-424/17.03.1994 г., е предвидено средно застрояване общо за УПИ I – 1092,1093. С ПУП-План за регулация, одобрен с решение на Общински съвет Пловдив № 14/П//30.01.2020 г. от УПИ I – 1092,1093 са обособени УПИ II-506.628, отреден за обществено-обслужващи дейности и УПИ III-506.630, отреден за обществено-обслужващи дейности, като е изменен единствено планът за регулация, но не и планът за застрояване. С оглед на това, съдът е кредитирал констатацията на вещото лице, че застрояването в изходната основа на скицата-предложение е показано невярно – на калкан между УПИ II-506.628 и III-506.630, тъй като в действащия план за застояване застрояването е общо (за бившия УПИ I – 1092,1093). Решението е валидно и допустимо, но по същество неправилно. Производството пред административния орган е по реда на чл. 135, ал. 1, във връзка с ал. 3 ЗУТ. Правилно първоинстанционният съд е обърнал внимание, че в това самостоятелно предварително производство, предхождащо процедурата по одобряването на изменение на ПУП, на проверка подлежат единствено обстоятелствата дали искането е направено от заинтересовано лице по чл. 131 ЗУТ, дали има приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, дали е представено становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ и дали съответства предложението с правилата и нормативите по устройство на територията и с ОУП на населеното място, ако има такъв. Съответно, при съдебен контрол на акт, постановен по реда на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, съдът следва да извърши контрол единствено досежно посочените по-горе обстоятелства, които определят неговата законосъобразност. От административната преписка се установява, че със заявление вх. № 25 П-3279/28.03.2025 г. от Г. Р. А., М. И. М. и М. Р. М. главният архитект на община Пловдив е сезиран с искане за допускане на изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ ІІІ-506.630 – обществено-обслужващи дейности, в кв. 608 (нов), 620Б (стар) по плана на [жк], гр. Пловдив по приложената скица-предложение. Установява се от приложените към заявлението доказателства, че заявителите са заинтересувани лица по чл. 131 от ЗУТ, в качеството им на съсобственици на недвижимия имот и изградените в него сгради, предмет на предложението. Към заявлението е приложена скица -предложение за изменение на плана. По преписката е налице положително становище на главния архитект на община Пловдив за изготвянето на проекта за изменение. Доказателствата по делото и приетата по делото съдебно-техническа експертиза сочат, че е налице съответствие на предложението с предвижданията на ОУП на гр. Пловдив, одобрен с решение № 521, протокол № 22/24.11.2022 г. на Общински съвет – Пловдив, съгласно който УПИ ІІ-506.628 - за обществено-обслужващи дейности и УПИ ІІІ-506.630; кв. 680 – нов, 620 Б – стар, [жк], гр. Пловдив попадат в зона „Жс“ – жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване със средна височина. Съгласно приложение № 1 от Правила и нормативи за прилагане на ОУП на община Пловдив, за зона „Жс“ са предвидени: Пл. застр. -70%, Кинт застр. – 2.0, мин. озел. – 30 %, Мах височина Н – 15.00 м., минимум 1/3 от озел. площ в УПИ – дървесна растителност, с които, според експертизата, изготвеното предложение е съобразено. Изложеното сочи на изпълнение на визираните по-горе обстоятелства, с оглед на което са били налице необходимите предпоставки за издаване на положителен административен акт. Този извод е възприет правилно и в първоинстанционното решение, поради което решаващият отменителен резултат е неправилен като необоснован. Извършената съдебна проверка за съответствие между изходната основа на скицата-предложение и скиците на СГКК относно конкретния характер на застрояването е предмет на административен и съдебен контрол в окончателната фаза по одобряване на проекта за изменение, на който етап следва да се съобрази изпълнението на указанията дадени от ЕСУТ в протоколно решение № 8 от 30.04.2025 г., а в настоящата фаза следва да се установи единствено съответства ли предложението относно застрояването с предвиденото в ОУП за съответната зона. Цитираното о съда решение на ВАС касае различна хипотеза и е неприложимо в случая. Както бе посочено, двата УПИ попадат в зона„Жс“ – жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване със средна височина и съгласно експертното заключение, скицата-предложение е съобразена и със съответните устройствени показатели. При така изложените мотиви, обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено, а първоинстанционната жалба - отхвърлена. При този изход на спора и с оглед липсата на заявена претенция от страна на касатора, разноски не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,