Решение № 3141 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12113/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби от И. М. Ц. и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), подадени срещу решение 9032 от 18.06.2024 г., постановено по адм. дело 3472/2024 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отменено Решение ППН-02-324/2021 г. от 12.01.2024 г. на КЗЛД, а административната преписка е изпратена на комисията за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. С това решение на комисията е отхвърлена като неоснователна жалбата на А. Н. Я. срещу И. М. Ц., съдържаща твърдения за неправомерно използване на личните й данни посредством съставяне и подписване от нейно име, в качеството й на адвокат, на договори за правна защита и съдействие, покана за доброволно плащане, заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като тя никога не е предоставяла съгласие адв. Ц. да използва нейните лични данни три имена, ЕГН, личен номер на адвокат и др. за целите на съставянето, подписването и използването на въпросните документи. И в двете касационни жалби са изложени подробни съображения за отмяна на постановеното първоинстанционно решение, като се сочат основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата на Ц. се твърди също нищожност и недопустимост на решението на АССГ. Претендират се разноски от касаторите. Ответната страна А. Н. Я. оспорва подадените касационни жалби. Моли да се потвърди решението на АССГ. Не претендира разноски. Представителят на прокуратурата дава мотивирано заключение обжалваното решение да се остави в сила. Настоящата инстанция счита, че оспорването е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно, поради следното: Неоснователни са оплакванията на първия касатор за нищожност и недопустимост на съдебното решение. Същото е постановено от законен състав на родово (предметно) и местно компетентния съд по спор, който е подведомствен на съдилищата, правораздаващи по АПК, въз основа на редовна и допустима жалба, като решението е постановено в предвидената от закона форма и е подписано от съдията-докладчик. Решението е правилно по своя резултат. Фактическата обстановка е правилно установена от АССГ и не е необходимо преповтарянето й. И. Ц. и А. Я. са имали съвместна дейност през 2018-2019 година. Спорът се свежда до това дали в един по-късен момент адв. Ц. като администратор на лични данни е допуснал нарушение при обработването на личните данни на адв. Я., с които е разполагал, в т. ч. дали е съставил и подписал от нейно име в качеството й на адвокат договори за правна помощ и съдействие, покана за доброволно плащане, заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК, тоест дали личните й данни са обработени правомерно, при наличие на някое от условията на чл. 6, § 1, б. а или б. б от Регламент (ЕС)2016/679, тъй като е безспорно, че не са налице основанията по чл. 6, § 1, б. в до б. е от същия регламент. Като администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, ал. 7 от Регламента И. Ц. има задължението да обработва личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо при наличие на поне една от посочените в чл. 6 предпоставки. Осъщественото от Ц. разпространение и употреба пред трети лица на трите имена, ЕГН и подпис на Я. попада в хипотезата на обработване на лични данни съгласно легалната му дефиниция по чл. 4, т. 2 от Регламента. За да се установи дали подписите са положени от Я., КЗЛД е ангажирала графологически експертизи в административното производство. Известно е, че за изследването на почерка е необходимо да се представят оригинални документи, за да се установи по категоричен начин, че едно лице е написало или подписало даден документ. Графологическа експертиза може да бъде извършена успешно и върху фотокопие на документ, респективно на подпис, само когато резултатът е отрицателен. Когато бъдат констатирани съвпадащи признаци, положителен отговор на въпроса дали положеният подпис е на лицето, посочено като автор на документа, може да бъде даден само в степен на вероятност. Тоест експертизата е допустима, но друг е въпросът дали тя ще е годно доказателствено средство. Няма спор, че оригинали на процесните документи не са били представени в производството пред КЗЛД. Следователно, щом не може да се установи с категоричност, че изображението на подписа върху копията е именно на Я., то липсва и съгласие на лицето по смисъла на чл. 6, § 1 . а от Регламента. Според чл. 4, т. 11 от приложимия регламент, съгласие на субекта на данните означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание на волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени. Следователно, Ц. не е доказал по категоричен и безпротиворечив начин, че е обработвал личните данни на Я. на някое от относимите основания, предвидени в чл. 6, § 1, б. а и б от Регламента. Такова е и убеждението на решаващия съд. Според него административният орган необосновано е приел, че е налице законосъобразно обработване на лични данни на Я. от страна на И. Ц., след като на вещите лица не е предоставена възможността да изготвят заключенията си, като работят с оригиналите, а не с копия на изследваните документи. КЗЛД в случая едностранчиво е разгледала и не е преценила в пълнота събраните по преписката доказателства, което е довело и до неправилен правен извод. Затова АССГ правилно е отменил решението на КЗЛД и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, тъй като е недопустимо съдът да постанови акт, с който при установеното нарушение да замести правомощията на комисията съгласно чл. 58 от Регламента, както и тези да налага санкции чл. 83 от същия. Представените писмени доказателства към първата касационна жалба тази на Ц., макар и да са писмени доказателства в касационното производство съгласно чл. 219 от АПК, представляват заключения на външни експертизи, които предвид забраната на чл. 220 от АПК не следва да бъдат взети предвид. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на постановеното първоинстанционно решение и то следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Разноски не се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,