Решение № 13996 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2730/2020 г.

Решение № 13996 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2730/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Д. Златев от [населено място], подадена от адв. Солинков, срещу решение № 802 от 19.04.2019 г. по адм. д. № 2285/2018 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-08-329/22.05.2018 г. на кмета на Община Айтос. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Айтос, в писмено възражение, чрез адв. Вълчева, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски. Ответниците М. Топалова и В. Албани, чрез адв. Станчев, излагат в писмено становище доводи за законосъобразност на решението и неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-08-329/22.05.2018 г. на кмета на Община Айтос, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено на М. Топалова и В. Албани да премахнат незаконен строеж "масивна сграда" в южната част на поземлен имот № 175008 по КВС на [населено място], изградена от зидария с тухли и двускатен покрив, стоманобетонна плоча и керемиди с размери 17. 00 м х 8. 00 м и застроена площ около 136 кв. м. Постройката е описана като изпълнена без строителни книжа и без промяна предназначението на земеделската земя. След подробно обсъждане на приетото по делото без оспорване заключение на СТЕ, административният съд е приел, че се касае за строеж по смисъла на т. 38, § 5 от ЗУТ, V категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ, извършен от оспорващия Д. Златев-наемател на ПИ, който строеж не попада в обхвата на издаденото Разрешение за строеж № 63/08.07.2008 г. за "Стопанска постройка" с площ до 35 кв. м. Установеното от вещото лице разминаване в квадратурата и вида на строежа, описан като "масивна и полумасивна сгради и три навеса", е възприето от административния съд като несъществено нарушение, тъй като тези елементи са във функционална цялост и могат да се възприемат при оглед като една сграда, т. е. комплекс от сградни елементи, наречен от административния орган "масивна сграда". Решаващият правен извод за законосъобразност на процесната заповед почива на наличие на визираното в заповедта основание по т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ и липса на предпоставките за търпимост по § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 от ЗУТ. Така постановеното решение е незаконосъобразно, поради неправилно възприемане предмета на процесната заповед във връзка с Разрешение за строеж № 63/08.07.2008 г. за "Стопанска постройка" с площ до 35 кв. м. и несъобразяване с описания в заповедта ненадлежен адресат. Видно от неоспореното заключение на СТЕ, в ПИ № 175008 по КВС на [населено място], който е съсобствен на адресатите на процесната заповед М. Топалова и В. Албани има изградени 11 бр. постройки /приложение 1/, вкл. навеси, като 5 от тях съвпадат по местоположение на описаната в заповедта "масивна сграда" в южната част на поземлен имот № 175008 по КВС на [населено място]". Вещото лице уточнява, че разпоредената за премахване като незаконен строеж "масивна сграда" всъщност съставлява две отделни /с отделни входове/ долепени с обща стена масивни сгради, описани с № 1 и № 3 на приложение 2 към заключението, които са с различна площ /52, 10 кв. м. и 61, 55 кв. м. / и вид материали, едната е недовършена, като към тях са изградени три навеса с описани параметри и номера по приложение 2. Следователно се касае за отделни строежи, които освен, че не съставляват "масивна сграда" са и с различна квадратура от описаната в заповедта за премахване на "масивна сграда". От устното заключение на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 29.01.2019 г., става ясно, че една от двете масивни сгради, описани в приложение 2, най-вероятно е тази "стопанска постройка", за която има издадено Разрешение за строеж № 63/08.07.2008 г. и виза от 30.06.2008 г., приложена по делото /лист 13/. Горните установявания сочат на неясен предмет на процесната заповед, с която е разпореден за премахване на незаконен строеж, съставляващ "масивна сграда", който не е установен като съществуващ на място от СТЕ, сочеща на изградени две монолитни сгради и три навеса в южната част на поземлен имот № 175008 по КВС, в който "комплекс" се инкорпорира най-вероятно и надлежно разрешена стопанска постройка. От тези констатации следва, че описания незаконен строеж е разпореден изцяло за премахване, без фактическа конкретизация на обема и параметрите му, като е описан и с различен вид и квадратура на застрояване от съществуващото застрояване в южната част на имота. Това съставлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК. При издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ административният орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. От една страна за това го задължават административно-производствените правила, а от друга - установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. Липсата на точно описание на подлежащия на премахване обект води до невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, както и на относимите за него правно релевантни факти и норми. Освен изложеното е налице и второ основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, свързано с издаването й по отношение на ненадлежни адресати – съсобственичките на поземления имот, при категорични данни в административното производство, че извършител на незаконния строеж е Д. Златев-наемател. Това обстоятелство, освен, че е безспорно по делото, е било известно на административния орган при образуване на производството по установяване и премахване на незаконния строеж - посочено е в сигнала на М. Топалова и В. Албани и до Д. Златев е било изготвено съобщение, залепено на строежа на 03.01.2018 г. /лист 12/. Изложеното сочи на допуснато нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК, тъй като при издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ административният орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи и надлежния адресат, върху който пада задължението за премахване на незаконния строеж, т. е. извършителя на незаконния строеж, ако е известен и собственика в останалите случаи. Този порок не може да бъде изправен в съдебното производство с конституиране в процеса на собственика на имота като заинтересована страна /в случая съсобствениците М. Топалова и В. Албани/, тъй като участието в процеса гарантира възможност за защита срещу оспорения акт и разпростиране силата на присъдено нещо, но не валидира незаконосъобразността на адм. акт досежно ненадлежния адресат, визиран в него. Предвид изложеното, процесната заповед се явява незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена, след отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 222, ал. 1 от АПК, тъй като делото е изяснено от фактическа страна. С оглед своевременно заявената претенция от касатора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, Община Айтос дължи разноските по делото в общ размер от 880 лв, както следва: 600 лв-адв. възнаграждение по представения Договор за правна защита и съдействие от 29.01.2019 г.; 200 лв-депозит за СТЕ; 10 лв и 70 лв-държавни такси. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,