Решение № 15546 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11263/2012 г.

Решение № 15546 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11263/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 122е, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 208 - 228 и във връзка с чл. 132, ал. 2, т 8 АПК. Образувано е по касационна жалба на "Марица Изток Автотранспорт" ЕООД със седалище в гр. Гълъбово срещу решение № 903 от 16.08.2012 г., постановено по преписка № КЗК-698/708/709 от 2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), в частта, в която жалбата му срещу решението на възложителя с правно основание в чл. 73 ЗОП по обособени позиции № 2 и 11 е оставена без уважение, и в частта, в която са му възложени разноски в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Първоначално производството по настоящото дело е образувано и по подадени касационни жалби от Пламен Василев Петков, в качеството му на ЕТ "Пламен Петков-Бултранс" със седалище в с. Главен, община Гълъбово и от законния представител на "Чавдаров" ЕООД, със седалище в гр. Димитровград. Двамата жалбоподатели са обжалвали същото решение на КЗК, с което жалбите им са оставени без уважение срещу решението на възложителя. С протоколно определение от 16.10.2012 г. настоящият състав на Върховният административен съд е прекратил производството по касация по отношение на тях. Определението като необжалвано е влязло в законна сила, поради което тези две касационни жалби не са предмет на настоящото производство. В касационната жалба на "Марица Изток Автотранспорт" ЕООД се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се незаконосъобразност. По изложените в нея съображения се моли, решението на КЗК да се отмени, да се отмени и решението на възложителя, като производството по процедурата за възлагане на обществената поръчка се върне от последното законосъобразно действие. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Специализираният държавен орган-КЗК не е взел становище. Ответната страна "Мини Марица Изток" ЕАД, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Намира я за неоснователна. Моли, тя да се отхвърли по подробни съображения които излага в представените писмени бележки. Претендира присъждане на сторените разноски в размер на 4 800 лв., за което представя и банково извлечение - лист 77 от делото. Заинтересованите страни не са се явил в съдебното заседание и не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилно становището на КЗК относно непроизнасянето й по допълнително подадената жалба с дата 16.08.2012 г., поради преклудиране на възможността за навеждане на нови оплаквания. Счита, че правото на участие и защита на жалбоподателя пред КЗК не е нарушено. Прокурорът сочи, че с недопускане на исканата експертиза не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като жалбоподателят е участвал само по две обособени позиции. Предлага жалбата да се остави без уважение. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена срещу акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна и в срока по чл. 122е, ал. 1 ЗОП за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че с решение № 1 от 11.04.2012 г. изпълнителният директор на "Мини Марица Изток" ЕАД, действащ като възложител, е открил открита по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с обект услуги и с предмет: "Извършване на автотранспортни услуги-специализиран превоз на работниците и служителите на "Мини Марица Изток" ЕАД и за културни, спортни и социални мероприятия". Обектът на поръчката е разделен на 12 обособени позиции. С решение № МТ-04-3886 от 5.07.2012 г. на основание чл. 73 ЗОП възложителят е обявил класирането на участниците по обособени позиции № 2 и 11 и е определил изпълнителите по тях. Това решение е било обжалвано от касатора в настоящото производство пред КЗК, която е приела жалбата му за допустима, подадена с вх. № ВХР-1406 от 16.07.2012 г. След подаването на тази жалба е последвала нова жалба, изпратена по факс с дата 16.08.2012 г. В тази жалба са наведени нови доводи, различни от съдържащите се в първоначалната жалба. Така подадената допълнителна жалба е приета като недопустима от КЗК, на основание чл. 120, ал. 5 ЗОП, по съображения мотивирани с разпоредбата на чл. 121а, ал. 1, поради което тя не е разгледана по същество. КЗК е разгледала наведените доводи в първоначалната жалба като ги е намерила за неоснователни, поради което е оставила жалбата без уважение. По наведеният довод относно допуснато от възложителя нарушение на чл. 73 ЗОП, поради това, че за цялата обществена поръчка последният се бил произнесъл с две отделни решения, а не с едно, КЗК е посочила, че в ЗОП няма въведено императивно задължение за възложителя да се произнася с едно решение по всички обособени позиции, като последният може да се произнесе с няколко решения по отделните обособени позиции, или с решения по всяка една обособена позиция. Това не прави решението му незаконосъобразно, защото не е нарушена материално правна норма. По довода за допуснато нарушение от страна на оценителната комисия, при класиране на участниците по двете обособени позиции, състоящо се в неизвършването на проверка относно техническото състояние на автобусите- съответствието им с изискванията на т. 2.1.3 от документацията за участие, КЗК след проверка на документацията е приела и този довод за неоснователен. Техническото състояние на автобусите според документацията се доказва с попълването на декларация за съответствието им с изискванията на Областната комисия по бедствия и аварии за извършване на автобусни превози при зимни условия и копия от удостоверения за извършен технически преглед. КЗК е отбелязала, че комисията извършва проверка върху техническото предложение на участниците, съдържащо се в плик № 2, а не върху самите автобуси. Техническите оферти на всичките участници са били проверени от оценителната комисия, която според заложената от възложителя методика ги е оценила. Доводът за допуснато нарушение от страна на оценителната комисия при оценяването на офертите на участниците като необоснован с конкретни твърдения не е могъл да бъде разгледан. Въпреки това КЗК е извършила проверка върху работата на комисията относно оценяването на техническите предложения и ценовите оферти, като е установила, че при работата си комисията е спазила методиката и съдържащите се в нея формули, поради което не е допуснала нарушения. Твърдението на жалбоподателя, че комисията е извършила необективно класиране на офертите на участниците поради това, че не била предвидена възможност за замяната на автобус с 25 места, а били предвидено единствено резервни автобуси с над 50 и 55 места, както и че е допуснато нарушение на чл. 55, ал. 5 ЗОП е преценено като неоснователно. КЗК е посочила, че изискванията към участниците и методиката за оценка на офертите са част от документацията за участие, които като необжалвани са влезли в сила, поради което разглеждането на възражения срещу тях в този етап на производството е недопустимо. По последния довод за незаконосъобразност на решението на възложителя относно това, че в мотивите на обжалваното решението е посочен коефициент К за обособени позиции № 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 12, въпреки че крайният акт на възложителя касае обособени позиции № 2 и 11, КЗК е възприела за неоснователен, като е приела, че е извършена техническа грешка при изписването на текста на обособените позиции, тъй като оценяването на офертите и определянето на отделните коефициенти на участниците е извършено въз основа на конкретните оферти на участниците по обжалваните позиции, което е установено от работата на комисията, отразена в Протокол № 7 от 4.07.2012 г. По така изложените съображения КЗК е преценила жалбата за неоснователна, поради което я е оставила без уважение. В съответствие с изхода на спора КЗК е възложила разноските на жалбоподателя, като е определила и минималния размер на юрисконсултското възнаграждение, своевременно поискано. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В касационната жалба се поддържат същите възражения, направени и в първоначалната жалба, но вече като касационни основания. Първият довод в касационната жалба отново е насочен срещу изискванията на възложителя за наличност на автобуси с определен брой места. Поддържа се, че в документацията не е заложена възможност за замяна на автобус с 25 места, тъй като предвидените автобуси са били само с над 50 и над 55 места, което водело до неправилно оценяване и невъзможност да се сключи договор с изпълнителя, без той да се различава от офертата на участника. Изискванията на възложителя относно броя на външните и вътрешни линии и необходимите за обслужването им автобуси, които ще се изпълняват по двете обособени позиции се съдържат в т. 2.1 -Технически спецификации и условия. В нея за обособена позиция № 2 е въведено изискване за 2 резервни автобуса с 50 места минимум, а за позиция № 11 е въведено изискване за 1 резервен автобус с 50 места минимум. Тези изисквания както правилно е установила и КЗК са част от документацията за участие, която като не е била обжалвана е влязла в сила и е станала задължителна за изпълнение както от участниците, така и от оценителната комисия. Възможността за заменяне на резервен автобус с по-малък брой места е в оперативната самостоятелност на възложителя и зависи от неговите нужди. Участниците в обществената поръчка следва да съобразят офертите си с така поставените изисквания. Така поставените специфични технически изисквания като съответни на нуждите на възложителя не са незаконосъобразни само защото жалбоподателят счита, че трябва да има и други възможности, предоставени от възложителя. Следва да се посочи, че позоваването в този смисъл на решение № 4653 от 30.03.2012 г., постановено по адм. д. № 2899/2012 г. на Върховния административен съд е некоректно. Посоченото решение се отнася до прекратена процедура с решение на възложителя по причина, че в заложените от него изисквания не са посочени броя на местата в резервните автобуси. В конкретния случай т е въвел изискването си за резервни автобуси с конкретно посочени минимален брой места. Следващото възражение в касационната жалба е относно това, че комисията не е проверила спазването на въведените с т. 2.1.3 изисквания на които автобусите трябва да отговарят. Никъде в документацията за участие не е въведено такова задължение към членовете на оценителната комисия. Доказването на тези изисквания е предвидено да става с декларации и удостоверение за техническа изправност. Комисията проверява документите, съдържащи се в плик № 2, а не самите автобуси, поради което това възражение е неоснователно. Възражението в касационната жалба относно дадените разяснения от възложителя до участниците по реда на чл. 29 ЗОП, които са били незаконосъобразни е неоснователно. Според чл. 29, ал. 3 изречение последно разясненията до участниците се прилагат към документация и ставата неразделна част от нея. Като не е обжалвана в срок документацията тя ведно с разясненията е станала задължителна, оспорването й към момента на подаването на жалбата пред КЗК е било преклудирано, защото 10-дневния срок за това е изтекъл. Неоснователно е и възражението относно допуснато съществено нарушение от страна на КЗК поради непроизнасянето й по допълнителната жалба. Жалбоподателят е могъл да изиска от възложителя препис от протоколите отразяващи работата на комисията и своевременно да се запознае с тях с оглед да организира защитата си в преклузивния срок. Като не е сторил това не може да се позовава на бездействието си и да черпи права от това. Срокът е законно определен и с пропускането му се погасява правото на страната да подава допълнителни жалби с предмет различен от този, очертан в първоначалната жалба. Изложените аргументи от КЗК в тази насока са правилни и законосъобразни. По изложените съображения КЗК не е допуснала нарушенията твърдяни в жалбата, съставляващи основания за касационна отмяна. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Направеното искане от процесуалния представител на възложителя и ответник в настоящото производство за заплащане на сторените по делото разноски на основание чл. 143, ал. 4 АПК следва да се уважи, като касаторът се осъди да заплати доказаните разноски от 4 800 лв. по приложения договор за правна защита и съдействие и банковото извлечение. Водим от горното и на основание чл. 122е, ал. 3 ЗОП във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение