Решение № 13202 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7509/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на началника на отдел Местни данъци и такси (МДТ) в Община Самоков, приподписана от началник отдел ЧРАО Оцетова, срещу Решение 710/31.05.2024 г., постановено по адм. д. 786/2023 г. на Административен съд София-област (АССО), с което, по оспорване на Роника естейт ЕООД, е отменен Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК АУЗД 73180007473-1/25.03.2022 г., издаден от Л. Борисова, главен експерт в отдел МДТ в Община Самоков, потвърден с Решение изх. 1100-403/25.04.2023 г. на началника на отдела. С АУЗ в тежест на търговеца са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за 2021 г. и за такса битови отпадъци (ТБО) за 2021 г. за собствените му недвижими имоти апартамент В11 и апартамент Е61, намиращи се в Апартаментен комплекс Боровец гардънс в к.к. Боровец. С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу АУЗ, както и да му се присъдят деловодните разноски. Ответникът по касационната жалба, Роника естейт ЕООД, ЕИК 206447309, гр. София, [жк], [адрес], представлявано от управителя Р. Кирилова, я оспорва като неоснователна чрез пълномощника си адв. Йорданов по подробно изложени в писмен отговор съображения. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да му се присъдят деловодни разноски, възлизащи на 600 лв. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна, поради следните съображения. Пред АССО е оспорен АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК АУЗД 73180007473-1/25.03.2022 г., издаден от Л. Борисова, главен експерт в отдел МДТ в Община Самоков, потвърден с Решение изх. 1100-403/25.04.2023 г. на началника на отдела, с който са установени задължения за ДНИ и ТБО за 2021 г. за декларираните от Роника естейт ЕООД собствени недвижими имоти апартамент В11 и апартамент Е61, намиращи се в Апартаментен комплекс Боровец гардънс в к.к. Боровец. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, тъй като е изпълнено изискването на чл. 107, ал. 4 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ за обжалване на акта пред горестоящия административен орган като задължителна предпоставка за оспорването му пред съд. Издаден е от компетентен орган, определен със Заповед 01 186/14.02.2022 г. на кмета на общината съгласно чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 и чл. 9б ЗМДТ. Установените от първостепенния съд факти, по които не се спори, са следните: "Роника естейт" ЕООД е придобило правото на собственост върху апартамент В11 с Нотариален акт 42, том 2, рег. 2085, дело 233/17.06.2021 г., съответно апартамент Е61 с Нотариален акт 29, том 5, рег. 4484, дело 605/26.11.2021 г. на нотариус рег. 411 по РНК с район на действие РС Самоков и ги е декларирало по реда на чл. 14 ЗМДТ като жилища в сграда с жилищно предназначение. С писмо изх. 2600-723/03.05.2022 г. от длъжностно лице с функции на орган по приходите в Община Самоков е отправена покана до дружеството да декларира апартаментите като "друг нежилищен обект" в сграда с нежилищно предназначение, което не е сторено. С оспорения АУЗ са установени задължения за ДНИ и ТБО за 2021 г., изчислени за нежилищни имоти върху отчетната им стойност. Отмяната на АУЗ е мотивирана от АССО с издаването му при съществено нарушение на процесуалните правила препятстване на бъдещия негов адресат да се запознае със събраните от органа по приходите доказателства; непосочване на служебно събраните от администрацията релевантни към облагането данни, лишаване на дружеството от възможността да участва в производството и да сочи доказателства, пасивност да се съберат доказателства отредени ли са имотите в стопанската дейност на търговеца. Настоящият касационен състав преценява решението като частично неправилно. Основата за облагане с ДНИ по силата на чл. 19, ал. 1 ЗМДТ е данъчната оценка на недвижимите имоти. Когато те са собственост на предприятия, сочи чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, данъчната оценка е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение 2. Няма спор в практиката по приложението на ЗМДТ, че данъчната оценка на жилищните имоти като основа за определяне на ДНИ е тази по приложение 2, независимо от това дали те са собственост на предприятие. ЗМДТ не съдържа легална дефиниция на понятието "жилище". Ето защо съобразно чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове съдържанието му за целите на този закон следва да се определя въз основа на легалните дефиниции, дадени в други нормативни актове - в случая в § 5, т. 29 и т. 30 ДР ЗУТ. Безспорно по делото е установено, че апартаментите, собственост на "Роника естейт" ЕООД, са жилища по определението в § 5, т. 30 и се намират в жилищна сграда по дефиницията в § 5, т. 30 ДР ЗУТ като такива те са декларирани от собственика по реда на чл. 14 ЗМДТ. Тезата на касатора е, че след като недвижимите имоти не се използват за задоволяване на жилищни нужди, а за отдаване под наем, за целите на облагането им с ДНИ те са нежилищни имоти на предприятие и данъчната основа за облагане по чл. 21, ал. 1 ЗМДТ е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка. Това разбиране на администрацията не се подкрепя от анализа на характера на ДНИ като имуществен, а не подоходен данък, разяснен от Конституционния съд в Решение 4/09.04.2019 г. по конст. д. 15/2018 г., обн. ДВ, бр. 32/16.04.2019 г. В по-ранното Решение 9/20.06.1996 г. по конст. д. 9/96, обн. ДВ, бр. 58/1996 г., КС сочи: "Разпоредба, предвиждаща данъчната оценка за сгради или части от сгради, които не се използват за жилищни нужди, да се увеличава пет пъти, поставя размера на данъка в зависимост от елемент, който не е присъщ за един имуществен данък, какъвто е данъкът върху сградите. Размерът на данъка се обуславя от стойността на обекта, която не се влияе от това за какви нужди той се използва. Начинът на използване не е елемент от стойността. От това, че едно жилище престава да бъде ползвано според предназначението и започва да се използва за нежилищни нужди, не се променя неговата стойност. Правото на собственост, пораждащо данъчното задължение, има един и същ обем както когато сградата се ползва за жилищни нужди, така и когато тя не се ползва за такива нужди. Дотолкова, доколкото промяната в ползването може да доведе до различен доход от обекта, този доход трябва да бъде предмет на друг данък - подоходен. Отделното посочване в чл. 60, ал. 1 от Конституцията на "доходи и имущество" трябва да се схваща за изискване за разграниченост между подоходните и имуществените данъци, за недопускане на елементи, присъщи на едната категория данъци, в другата категория данъци". Същото становище е застъпено и в Решение 4/09.04.2019 г. на КС по конст. д. 15/2018 г., според което с ДНИ се облага стойността на имота, независимо за какви нужди се използва той (Решение 9 от 1996 г. по конст. д. 9/1996 г., Решение 11 от 2013 г. по конст. д. 20/2013 г.). Това разбиране е отразено и в чл. 13 ЗМДТ, съгласно който данъкът се заплаща, независимо дали недвижимият имот се използва. В решението е разгледан и случаят на регистрация на обектите на облагане с ДНИ като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма. В контекста на горните разрешения се налага изводът, че след като законодателят не е регламентирал в чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, че данъчната основа за облагане с ДНИ на всички недвижими имоти на предприятията, вкл. жилищните, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната им оценка, а за всички жилищни имоти, независимо от това дали са собственост на предприятия, е определил, че данъчната основа за облагането им с ДНИ е данъчната им оценка, липсва правно основание жилищен имот по легалното определение да бъде третиран като нежилищен поради ползването му за отдаване под наем, вкл. като туристически обект, за целите на облагането му с ДНИ. Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ обжалването на актовете, установяващи задължения по този закон, се извършва по реда на ДОПК, а по силата на чл. 160, ал. 1 от кодекса съдът е длъжен да реши делото по същество. АССО не е изпълнил това свое задължение и не е установил размера на дължимия от дружеството ДНИ за спорния период. Игнорирал е размера на данъчната оценка на двата апартамента (съответно 37811,10 лв. и 21 763 лв.), ставката на местния данък по чл. 3 от достъпната на интернет сайта на общината Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Самоков (2 на хиляда) и разпоредбите на чл. 15, ал. 2 ЗМДТ, при приложението на които следва извод за дължимост на ДНИ за апартамент В11 в размер на главница 37,81 лв., а за апартамент Е61 главница в размер на 3,62 лв. за 2021 г. със съответните лихви. Изложеното обуславя неправилност на първоинстанционното решение в частта, с която АУЗ е отменен относно ДНИ за апартамент В11 в размер на главница 37,81 лв., а за апартамент Е61 главница в размер на 3,62 лв. за 2021 г. със съответните лихви. Обекти на облагане с ДНИ по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ са разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Спорните имоти представляват самостоятелни обекти в сграда. Не се основава на съдържанието на нотариалните актове за покупко-продажбата на апартаментите тезата на органа по приходите, че в данъчната им оценка следва да се включи земя с идентификатор 65231.918.213 с площ 84,19 кв. м., съответстваща на припадащите се на ап. В11 идеални части от правото на строеж върху поземления имот, респ. с площ 48,14 кв. м., съответстваща на припадащите се на ап. Е61 0,1611% идеални части от правото на строеж върху същия. Включването в данъчната оценка на двата обекта на облагане на компонента друг нежилищен обект общи части съответно на 13,534 кв. м., равняващи се на 0,350 % идеални части от общите части на сградата за апартамент В11 и 7,790 кв. м., равняващи се на 0,201 % идеални части от общите части на сградата за апартамент Е61 не съответства на дефиницията по чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността и на регламентацията по чл. 5, ал. 8 и чл. 11, ал. 1 от Приложение 2 на ЗМДТ. По отношение на частта от АУЗ, с която са установени задълженията на Роника естейт ЕООД за ТБО, решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила пропуск на АССО да укаже на административния орган да посочи доказателства, че на територията, в която е разположена сградата с процесните апартаменти, се извършват услугите по чл. 62 ЗМДТ - организирано сметосъбиране, сметоизвозване, депониране на битови отпадъци (чл. 171, ал. 5 АПК вр. § 2 ДР ДОПК), поради което спорът не е изяснен от фактическа страна. Изложеното налага отмяна на решението в цитираната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССО, който да укаже на страната необходимостта от ангажиране на доказателства за изпълнението на услугите по чл. 62 ЗМДТ на територията, в която се намира сградата с двата спорни апартамента, след което да се произнесе по дължимостта и размера на таксата. При този изход на спора разрешаването му в частта относно законосъобразността на установените с АУЗ задължения за ДНИ и своевременно заявените искания на страните се следват разноски за двете инстанции. Такива от дружеството са направени в общ размер на 1450 лв. и съразмерно на уважената част от жалбата му се следват 837 лв., което обуславя отмяна на първоинстанционното решение и в частта на разноските за сумата над 837 лв. Обосновано с оглед минималния размер на възнаграждението на адв. Йорданов и обема на процесуалната му защита АССО е отхвърлил възражението за неговата прекомерност. На администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение съобразно отменената част от АУЗ в размер на 200 лв. с оглед съдържанието на процесуалната му защита и липсата на фактическа или правна усложненост на спора, както и 29,58 лв. разноски по делото. В неразрешената част от спора произнасянето по разноските съобразно е дължимо при новото разглеждане на делото по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение