Решение № 12258 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2202/2015 г.

Решение № 12258 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2202/2015 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 43, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделски производители /ЗЗП/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", гр. София, подадена от юрк. Т. Колева, надлежно упълномощена, срещу решение № 43/05.01.2015 г. на Административен съд София-град постановено по адм. д. № 6387/2013 г. по описа на съда, с което е обявено да нищожно Уведомително писмо изх. № 01-6500/5070 от 24.04.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие"-Разплащателна агенция и ДФ"З" е осъдена да заплати разноски. В касационната жалба са изложени съображения, поддържани и пред първоинстанционния съд, с твърдения за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и се иска отменяването му и отхвърляне на жалбата на земеделския производител. Претендират се и разноски- юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Тотка Генкова Тепавичарова от с. Джумриите, община Габрово редовно призована не се явява, не се представлява и не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интрес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения: Не е спорна установената по делото фактическа обстановка. Тепавичарова е кандидатствала за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ, за кампания 2009 г. със заявление с УИН07/060609/16182 от 15.05.2009 г. За стопанската 2009 г. е получила субсидия след което, с оглед извършени корекции на допустимия за подпомагане слой площи, административният орган е приел същите за недължимо платени и на 13.04.20011 г. е издал АУПДВ - № 01-6500/23946. Впоследствие по съдебен ред, същият е отменен поради незаконосъобразност, като съдебното решение е било в сила по време на издаване на процесния административен акт. Предвид така установените факти, правилно съдъ, на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, е приел нищожност на уведомително писмо, като повторно издадено след отмяната на АУПДВ и в противоречие с окочателното решение на ВАС - решение № 8308/11.06.2012 г. по адм. д. № 16158/2011 г. Неотносимо към незаконосъобразността на атакуваното уведомително писмо е обстоятелството, че в производството по обжалване на АУПДВ съдебните състави не са обсъждали допустимия слой площи, а са констатирали допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон - несъобразяване на приложимата норма на чл. 74, § 4, т. 1 на Регламент № 796/2004 г. В решението на съда е посочено, че след като не е било установено неправомерно поведение на земеделския производител за въвеждане в заблуждение на административния орган и изплатената субсидия е поради грешка на администрацията, не следва от него да се търси възстановяване на недължимо платеното по принудителен ред. Още повече, че в случая възможността за това е преклудирана, съгласно разпоредбата на чл. 80, § 1 от Регламент № 1122/2009 г. Освен това, както е приел и съдът, уведомителното писмо е издадено при липса на материална компетентност на административния орган да определя санкции за бъдещ период за 2009 г, след като вече се е произнесъл по съответното заявление и лицето е получило суми за подпомагане. При това, налагането на санкции може да се извърши единствено в производството по разглеждане на заявлението, но не и в последващо такова, което е недопустимо, съгласно чл. 58 /или чл. 60/ вр. чл. 80 на Регламент № 1122/2009 г. В случая е налице и процесуална пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, която налага забрана за образуване на ново административно производство при влязъл в сила акт по спор между същите страни и предмет. Решение е правилно, постановено при спазени съдопроизводствени правила и в съответствие с приложимия материален закон и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, трето отделение,