Решение № 11309 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8416/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. А. О. гражданин на Сирия, подадена чрез адв. А. Пантова, против Решение 24145 от 13.07.2025 г., постановено по адм. дело 12926/2024 г. по описа на Административен съд София град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 11870 от 14.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на съда, че не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да му се предостави хуманитарен статут или преписката да бъде върната за ново разглеждане от ДАБ. В съдебно заседание касаторът не се явява лично, представлява се от процесуалния представител адв. Пантова, която поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Представя статии от онлайн информационните сайтове на Факти БГ / 2 бр./ от сайта Нюз БГ /3 бр./, от сайта на БТА /1 бр./, както и две справки от страницата на Министерство на външните работи, относно ситуацията в Сирийска арабска република. Ответникът - Председателят на ДАБ при МС, чрез юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание процесуалният представител Хичовски представя два броя писмени справки за Сирийска арабска република, издадени от Дирекция Международна дейност към ДАБ при МС. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Х. А. О., гражданин на Сирия, срещу Решение 11870/14.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл.75, ал.1, т.2, във вр. с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4, във вр. с чл.9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало с молба за международна закрила, подадена от Х. А. О. на 09.08.2024 г. Съставен е регистрационен лист, като в него е отразено, че молителят е с имена Х. А. О., гражданин на Сирия, роден на [дата]. в [населено място], обл. Дейр Алзор, Сирия, етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], с основно образование, по професия общ работник, неженен, владеещ арабски език, без отбелязване на документи за самоличност. Лицето е било своевременно запознато с правата си в производството за предоставяне на международна закрила, както и с организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут. Съставена е Евродак дактилоскопна карта. Проведено е едно интервю на 21.08.2024 г., на което чуждият гражданин е потвърдил данните, заявени при регистрацията му. Чужденецът е посочил, че е напуснал страната си по произход в началото на юли 2024 г., заминавайки нелегално за Турция, където е останал около 15 - 20 дни. На 20.07.2024 г. влязъл в Република България отново нелегално. О. посочил, че в района, в който е живял, е имало сражения между силите на Режима и другите групировки. Заминал за Сърбия, но бил задържан от сръбските власти и върнат обратно в Република България. Чужденецът е посочил, че не е отбил военната си служба, трябва да служи, но не иска да носи оръжие и да участва във войната. В заключение чуждият гражданин е казал, че е напуснал Сирия, защото в района, където е живеел, няма сигурност. Мотивирал е молбата си за международна закрила с проблеми, свързани с войната и влошената обща обстановка в Сирия, както и нежеланието му да служи в казармата. Декларирал е, че не е имал проблеми, основани на етническата му принадлежност и изповяданата от него религия в страната му по произход, не е имал конфликти с официалните власти, армията и полицията в Сирия. О. е посочил, че никога не е бил задържан, арестуван, съден или осъждан. Никога не му е оказвано физическо и/или психическо насилие в държавата му на произход. При така установеното първоинстанционният съд е намерил за правилни изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като жалбоподателят не е твърдял да е имал проблеми с официалните власти или с организация, както и не е бил подложен на преследване заради своята религия, политическа принадлежност или народност. Съдът е приел, че бежанската история на О. не съдържа твърдения, обуславящи обстоятелството, че той се нуждае от закрила. Основният мотив, който О. изтъква за напускането на Сирия, е общата обстановка на несигурност в страната и нежеланието му да служи в казармата. Административният орган обосновано е приел, че в момента не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Сирия, както и че посочените инциденти са спорадични актове на насилие и като такива не могат да се оценяват като въоръжен конфликт. В тази връзка е прието от първоинстанционния съд, че причините от личен характер за напускане на страната по произход не представляват основание за предоставяне на статут на бежанец. АССГ е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ, тъй като самият чужденец е посочил, че не е имал проблеми с официалните власти, не е бил осъждан, не е бил преследван. Не са наведени твърдения от О., че спрямо него е било оказвано насилие. Съдът е заключил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. /отм. с Директива 95/2011/ЕО/ относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Въз основа на представените актуални справки от ДАБ следва изводът, че не са налице и разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009г. по дело C-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12 по тълкуването на чл.15, б. в от директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Направен е краен извод, че причините за напускането на Сирия са с икономически характер, който изключва предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. В обобщение първоинстанционният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Обжалваното решение е правилно. Не се установяват твърдените в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд е съобразил бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него. Законосъобразен е правният извод на АССГ, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Х. А. О.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се приеме, че е налице опасност за О. от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или поради принадлежността му към определена социална група. Заявителят О. не е навел твърдения, които да обосновават данни за преследването му по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю на 21.08.2024 г., същият е заявил пред интервюиращия орган, че е напуснал Сирия, тъй като обстановката там не е сигурна и не иска да служи в казарма, не иска да участва във военни действия, тъй като може да бъде убит. Първоинстанционният съд е описал подробно причините, поради които лицето е напуснало Сирия. Изложеното от ОМАР не обосновава извод, че в процесния случай се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, който е напуснал държавата си на произход в търсене на по - добри условия за живот и реализация. Опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за отбиване на военна служба не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства. Самият той посочва, че не е бил търсен и не е получавал повиквателна за военна служба. Х. А. О. не е бил обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената от него бежанска история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл.8 от ЗУБ е правилен. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на Х. А. О. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от Х. А. О. бежанска история и актуална информация относно Сирия. В съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Административният съд подробно е анализирал данните, дадени със справка вх. ЦУ-02-159/14.03.2025 г. от Дирекция Международна дейност на ДАБ - МС по отношение актуална политическа и икономическа обстановка в Сирия. Представена е Справка вх. МД-02-160/14.03.2025 г., в която е обсъден въпросът подлежат ли на наказания лицата, неявили се за отбиване на редовна военна служба. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не сочи конкретни обстоятелства, които да представляват непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. В личната бежанска история на жалбоподателя липсват твърдения за наличието на каквито и да били основателни опасения у О. от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Не е установено по делото интензитетът на безогледно насилие в Сирия да е по - висок, а напротив - от представените актуални справки от ответната страна в хода на касационното производство с Вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и Вх. МД-02-528/31.09.2025 г. се установява подобряване на обществено - политическата обстановка в страната, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както на чл. 8, така и на чл. 9 от ЗУБ. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и противно на твърдяното, не са формални, а са ясни, логични и непротиворечиви. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение