Решение № 3201 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14604/2015 г.

Решение № 3201 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14604/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] срещу решение № 6612/30.10.2015 г., постановено по адм. д. № 1162/2015 г. на Административен съд С. - град (АССГ). Касаторът [фирма] твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде "потвърдено" Решение № 69/20.03.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията). Подробни съображения в подкрепа на твърдяните касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответната страна КЗД, редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответниците Е. И. Ц., Е. Е. С., Р. В. Н., С. С. Т. и Р. В. М. оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 6612/30.10.2015 г., постановено по адм. д. № 1162/2015 г. на АССГ е отменено решение № 69/20.03.2013 г. по преписка № 307/2011 г. на Комисията и вместо него е постановено друго, с което е установено, че [фирма], с прекратяване на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда на трудовото правоотношение с Е. И. Ц., Е. Е. С., Р. В. Н., С. С. Т. и Р. В. М. е осъществило спрямо тях пряка дискриминация по защитен признак "образование" по смисъла на чл. 4, ал. 1, предл. 10, във връзка с ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и е изпратено делото като преписка на КЗД в частта относно правомощието по чл. 47, т. З, предл. 1 от ЗЗДискр., за ново произнасяне. Първоинстанционният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение на КЗД е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма, но в противоречие на приложимия материален закон и целта на закона. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Решаващият съдебен състав се е съобразил и изпълнил задължителните указания, дадени с Решение № 1153/02.02.2015 г., постановено по адм. д. № 1099/2014 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, при което са събрани допълнителни доказателства, включително и заключение на вещо лице. Изключително задълбочено, детайлно и прецизно АССГ е анализирал всички събрани по делото доказателства, от които е установил правилно фактическата обстановка по спора. При фактическите констатации административният съд е съобразил специалните правила за разпределение на доказателствената тежест, установени в чл. 9 от ЗЗДискр., според който в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. При разглеждане на спора АССГ правилно и законосъобразно е определил предмета на спора, включително и обстоятелството, че КЗД не е съобразила наличието на достатъчно факти, въз основа на които да е възможно да се направи предположение, че прекратяването на трудовите правоотношения с част от служители на [фирма] ги е поставило в неравностойно положение спрямо други служители на същото дружество. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решаващият съд не е съобразил различието в длъжностите на отделните сравнявани служители. Наличието на еднакъв код по НКПД опровергава този фактически довод, който не се подкрепя и от събраните по делото доказателства, които са обсъдени и в заключението на съдебната експертиза и в съдебното решение. Прекратяването на трудовите правоотношение с част от персонала на дружеството е възможна и допустима цел, установена в оздравителна програма, но постигането на тази цел не следва да бъде съпроводена с дискриминационно отношение към част от засегнатите служители. Различното третиране е установено по категоричен начин и [фирма] не е доказала по никакъв начин, че принципът на равно третиране не е нарушен. Процедурата по съкращаването на част от работещите по трудово правоотношение е установена в Кодекса на труда, но при нейното реализиране следва да бъдат съблюдавани и правилата, съдържащи се в други нормативни актове, включително и забраната за дискриминация. По изложените съображения не е възможно да бъдат споделени доводите в касационната жалба, че спрямо Е. И. Ц., Е. Е. С., Р. В. Н., С. С. Т. и Р. В. М. не е допуснато неравно третиране, защото правоотношенията им са прекратени преди да се постигане на споразумението със синдикатите и за това работодателят се е възползвал от възможността, предоставена му от чл. 328, ал. 1, т. б от Кодекса на труда. Обосновано съдът е приел, че дружеството, в качеството му на работодател, е третирало по различен начин част от своите служители и то въз основа на защитим признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Фактите по делото установяват по безспорен начин, че работници, които също не са отговаряли на изискванията за минимален образователен ценз и квалификация, са оставени на работа (или трудовите им правоотношения са прекратени при по-благоприятни условия - по чл. 331 КТ със съответно изплащане на обезщетения). Тези действия на работодателя, при липсата на данни за извършен подбор или приети критерии, обективират неблагоприятното третиране при сравнимо положение и сходна ситуация относно защитим признак "образование". Решаващият съд в своя краен извод е дал правилна правна квалификация на установените по делото факти и въз основа на това правилно приложил материалния закон. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение, настоящият съдебен състав намира, че то е валидно и допустимо, поради което и с оглед на установената негова правилност следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответниците Е. И. Ц., Е. Е. С., Р. В. Н., С. С. Т. и Р. В. М. са направили разноски в размер на 500 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане следва да им бъдат присъдени от бюджета на касационния жалбоподател. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,