Решение № 12592 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8264/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия, чрез процесуален представител, против Решение 1884 от 23.03.2021г. на Административен съд София-град /АССГ/, постановено по адм. д. 383/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение РТД 3000-2272/12.12.2019г./32-360311, издадено от Директора на ТД "Тракийска". Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът погрешно е ценил събраните доказателства, които установяват, че реално договорената и заплатена цена на стоките е именно декларираната. Сочи, че единичната продажна цена на конкретна стока е ирелевантна, а следва да се съобрази реализацията на вноса на месечна база, при която е налице 6,4 % печалба. Подчертава, че чл. 75 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 не въвежда изискване за доказване на печалба при реализация на стоките, нито разделя документите посредством които може да се удостовери реалността на търговската операция. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата, представя писмена защита по съществото на спора и претендира отмяна на решението и на оспорения административен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ТД Митница Пловдив, правоприемник на ТД Тракийска, при Агенция "Митници , чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о.с.з. оспорва основателността ѝ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на Решение РТД 3000-2272/12.12.2019г./32-360311 на Директора на ТД Тракийска, с което са коригирани данните за стока 1 по митническа декларация с МРН 19BG003010002655R9 от 16.03.2019 г. пресни домати, тип кръгъл , като е разпоредено дължимият размер на вносното мито - А00: да се чете 3590,22 лв.; ставка мито: да се чете 29,8; данъчна основа - В00: вместо 17163,07 лв.да се чете 13258,90лв.; дължим размер на ДДС - В00: вместо 3522,61 лв. да се чете 2651,78 лв., като новоопределеното задължение от 3 590,22 лв. да бъде взето под отчет. Наред с това е отказано е освобождаване на представеното обезпечение в размер на 3590,22 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първостепенният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 16.03.2019г. вносителят ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия е подал в МБ - Свиленград митническата декларация с MRN 19BG003010002655R9, c която са поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление пресни домати, тип кръгъл (стока 1) с произход Турция. За стока 1/1 пресни домати с код по КН 0702000099, с нето тегло 6160 кг е декларирана митническа стойност в размер на 16 908,04 лв., преизчислена в /100 кг. на 140,34 /100 кг. Определената от Европейската комисия за дата 16.03.2019 г. стандартна вносна стойност (СВС) за пресни домати с произход Турция е 74,4 /100 кг. Тъй като декларираната вносна митническа стойност (140,34 /100 кг.) е по-голяма с повече от 8 % от определената за деня стандартна вносна стойност (74,4 /100 кг.), на основание чл. 75, пар. 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вносителят е представил обезпечение в размер на митото, което той би платил при определената за деня СВС. С писмо с per. 32-80174/ 16.03.2019 г. дружеството е уведомено, че на основание чл. 75, пар. 5, ал. 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията, в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на митническата декларация, е необходимо да представи доказателства, че стока 1 (пресни домати) е реализирана на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. На 15.04.2019 г. ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ, чрез пълномощника си, представя доказателства на какви цени са пласирани стоките от тази партида, като стока 1 - 6160 кг. пресни домати е продадена на цена от 134 /100 кг. С оглед факта че цената, на която стоката е продадена, е по-ниска от цената на придобиването й, изчислена на 146,19 /100 кг., митническите органи са счели, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване, поради което внесеният за стоката депозит в размер на 3590,22 лв. следва да се задържи за заплащане на вносно мито на основание чл. 75, параграф 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. Съобразявайки правилото на чл. 181 от Регламент (ЕС) 1308/2013 г., според което зависимостта между митото и входната цена на стоката е обратно пропорционална, тоест колкото по-висока е декларираната входна цена, толкова е по-ниско митото и обратното, митническият орган е приел, че когато вносителите декларират завишени цени, то те трябва да докажат, че по- високата стойност не е декларирана, за да се избегне заплащане на дължимите мита. Преценил е още, че не е в унисон с търговската логика внесената стока да се реализира на цена, която е по-ниска от тази на придобиването ѝ, генерирайки загуба. В хода на съдебното производство е проведена съдебно - счетоводна експертиза /ССчЕ/, чието заключение е обсъдено от съда, но е прието за ирелевантно за спора. От правна страна първостепенният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен по материя, степен и място митнически орган. Същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК и в производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според решаващия състав обжалваното решение е в съответствие с материалния закон. Този извод е мотивиран с липсата на представени от вносителя надлежни доказателства, че декларираната по- висока цена от 8 % цена спрямо СВС е действително договорената и заплатената. Позовавайки се на чл. 75, §5, ал.1 и ал.3 от Делегиран регламент / ЕС/ 2017/891 и на чл. 181, §2 от Регламент / ЕС/ 1308/2013г. съдът е формирал заключение за законосъобразност на атакувания административен акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но е необходимо допълване на изложените мотиви. Разпоредбата на член 1, §1, ал.2 от МКС предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013г. и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент 1308/2013г. предвижда механизъм, наречен "входна цена", който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С чл. 181, §2 от Регламент 1308/2013г. се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Делегиран регламент 2017/891 /ДР/ е приет на основание чл. 181, §2 от Регламент 1308/2013г. Съгласно чл. 74 от посочения ДР, за целите на изчисляването на фиксираната стойност при внос, държавите членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите-членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени. Правилата за определяне на входните цени на съответните продукти са регламентирани с чл.75 от Делегиран регламент 2017/891, като от една страна §2 сочи, че когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в чл. 70 от МКС, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на чл. 181, §2 от Регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция е равна на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. От друга страна, съгласно чл. 75, §5, първа алинея от Делегирания регламент вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС или да определи митническата стойност, посочена в чл. 74, §2, б. "в" от този кодекс. По силата на чл. 75, §5, втора и трета алинея от ДР неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В случая не е спорно, че вносителят е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно чл. 75, §5, първа, трета и четвърта алинея от ДР, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС. По спорния по делото въпрос относно доказателствата, които трябва да се представят от вносителя, е постановено Решение от 21.09.2023г. по село С- 770/21 на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, §5 от Делегиран регламент/ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при внос на пресни тиквички с произход от Турция. По силата на чл. 633 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), вр чл. 144 АПК решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Съгласно разясненията от т. 81 и т. 82 от решението на СЕС по С- 770/21, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителната, то в този случай вносителят трябва да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени /т. 83/. На първо място, в съответствие с член 75, §5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/. В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида /т. 85/. Съгласно отговорът на въпрос трети от решението по дело С- 770/21, член 75, §5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. В тази връзка в т.90 от мотивите на цитирания съдебен акт се уточнява, че от практиката на Съда следва, че разлика в цените с повече от 50 %, като констатираната в случая между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос, е достатъчна, за да породи у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност (вж. по аналогия решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, C291/15, EU:C:2016:455, т. 38 и 39). Това важи в още по-голяма степен, когато подобна разлика в цените се съчетава с продажбата на загуба на съответната партида на клиент на вносителя, тъй като такава продажба на загуба сама по себе си не е рентабилна търговска практика, както вече е посочено в точка 82 от цитираното решение. Цитираните разяснения и отговори, съотнесени към релевантните за настоящия спор факти и обстоятелства, налагат извод, че конкретното превишение от 88 % на декларираната договорна стойност спрямо стандартната стойност при вноса следва да се определи като достатъчно, за да породи у митническия орган съмнения в достоверността на декларираната митническа стойност. Безспорно е още, че внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз. Независимо, че вносителят е бил поканен да представи всички документи, доказващи, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, то представените фактури за покупката и продажбата на внесените пресни домати, ведно с доказателства за надлежното счетоводно отразяване на стопанските операции, не могат да се приемат като достатъчни за целта документи. Не е предоставен писмен договор, сключен между вносителя и износителя, нито друго доказателство, позволяващо да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е придобита внесената партида. Не са налице и изходящи от износителя документи, потвърждаващи цената, на която е закупена стоката. Действително, неизчерпателният списък на документите в чл. 75, § 5, ал. 4 от Делегирания регламент не задължава вносителя да представи писмен договор, сключен с износителя, или друг еквивалентен документ, установяващ релевантните елементи на договорното правоотношение, в т. ч. уговорките за цената, но липсата на такъв в съвкупност с изброените по-горе индиции изключват възможността да се приеме, че декларираната стойност е достоверна. Гореизложеното налага извод, че от "ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГМБХ не е представено удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, §5 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891, с оглед на което законосъобразно с оспореното решение е определено и взето под отчет задължение за вносно мито в размер на 3 590,22 лв. и следващите се лихви за забава. За пълнота на изложението следва да се посочи, че предвид дадените отговори от СЕС по първите два въпроса по дело С -770/21, не се налага обсъждане на аргументите на вносителя относно начина на формиране на продажните цени в рамките на отношенията му с LIDL. Като е достигнал до същото крайно заключение, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на Агенция "Митници" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 200 лв. съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение