Решение № 8033 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3971/2016 г.

Решение № 8033 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3971/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на [фирма], [населено място] срещу заповед № 25/22.02.2016 г. на министъра на труда и социалната политика, с която е прекратена регистрацията на търговското дружество за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК. Според жалбоподателя разпоредбата на чл. 74м, ал. 1, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) не може да бъде приложена, тъй като е влязла в сила на 22.12.2015 г. и към момента на регистрацията на дружеството по чл. 74е ЗНЗ не е съществувала. За да намери приложение е необходимо изрично да е предадено обратно действие. Приложението по възникнали преди приемането фактически основания детерминират незаконосъобразност на оспорения административния акт по форма нищожност, а в условията на алтернативност развива и доводи за унищожаемост поради неточно прилагане на материалноправни разпоредби. Посочва, че с приложението на неприложим спрямо процесното правоотношение материален закон в несъстезателно производство, административният орган е извършил съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с което е нарушено конституционно прогласеното му право на защита. Отбелязва, че липсата на мотиви се изразява в пълно противоречие между фактическите констатации и изградените въз основа на тях правни изводи от страна на административния орган. Изтъква, че липсата на влязло в сила наказателно постановление към момента на подаване на документите за регистрация, съответно и към самата дата на регистрацията, изключва възможността да се приложи норма, която основава прекратяването на регистрацията, именно на влязлото в сила преди регистрацията наказателно постановление. Ответникът по жалбата - министърът на труда и социалната политика, чрез юрисконсулт Ивелина Шопска изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при точно прилагане на чл. 74м, ал. 1, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ). На ТД [фирма], [населено място] е издадено наказателно постановление за налагане на административно наказание по чл. 81а, ал. 1 ЗНЗ, преди регистрацията за извършване на дейността по чл. 74е ЗНЗ. Наказателното постановление е влязло в сила след регистрацията на дружеството за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа, което обосновава наличието на материалноправните основания по чл. 74м, ал. 1, т. 4 ЗНЗ. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административния акт съгласно чл. 168 АПК е неоснователна. Със заповед № 25/22.02.2016 г. министърът на труда и социалната политика е прекратил регистрацията на [фирма], [населено място], извършена с удостоверение № 50/06.06.2013 г. за регистрация за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа. Позовал се е на акт за установяване на административно нарушение № 11 - 1101430/07.02.2013 г. за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа без регистрация в Агенцията по заетостта при условия и ред, определен в Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), в нарушение на чл. 74е, ал. 1, във връзка с чл. 81а, ал. 1 от ЗНЗ, както и на наказателно постановление № 11 - 1101430/25.04.2013 г. потвърдено от съдебните инстанции: Районен съд - Ловеч и Административен съд - Ловеч. Посочил е, че с изменението на чл. 74м ЗНЗ, и създаването на т. 4 (нова - ДВ, бр. 101 от 2015 г.) при влязло в сила наказателно постановление за налагане на административно наказание по чл. 81а, ал. 1 ЗНЗ, издадено преди регистрацията за извършване на дейността последната се прекратява със заповед на министъра на труда и социалната политика или на упълномощено от него длъжностно лице. По делото е установено, че на 05.02.2013 г. представители на Дирекция "Инспекция по труда" - Л. са извършили проверка на работни места в предприятие за производство на мебели, находящо се в [населено място], [улица], експлоатирано от [фирма] - [населено място]. При проверката са били заварени лицата Е. А. М., М. М. Й. и С. И. Л., които работели като общи работници, както и лицето Б. С. Х., работил като машинен оператор и Т. М. К., работила като оператор дървообработваща машина. Посочените лица попълнили декларации, от които се установило, че работят за [фирма], [населено място]. При проверката [фирма] са представили договор от 10.11.2010 г., сключен с [фирма], [населено място], с предмет - временно осигуряване на персонал чрез изпращане на временни служители от [фирма], [населено място]. Свидетелите извършили още същия ден, на 05.02.2013 г. служебна проверка в регистъра на НАП за регистрирани трудови договори на лицата и установили, че те имат сключени трудови договори с [фирма], [населено място]. На 07.02.2013 г. в Дирекция "Инспекция по труда" - Л. е била представената документация от управителя на [фирма] - [населено място], включително и трудови договори за лицата С. И. Л., Т. М. К., Б. С. Х., Е. А. М. и М. М. Й., сключени на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 КТ във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ и с посочено място на работа "гр. Л., [улица]З". Трудовите договори са били действащи към момента на извършване на проверката и лицата по тях са предоставяли работната си сила в предприятието за производство на мебели в [населено място], експлоатирано от [фирма] - [населено място]. Констатирано било, че към момента на извършване на проверката действал и сключеният на 10.11.2010 г. договор между [фирма] - [населено място] и [фирма] - [населено място], за временно осигуряване на персонал и в изпълнение на този договор и анексите към него, сключени на 10.11.2011 г. и на 18.01.2012 г., горепосочените пет лица са изпратени да предоставят работна сила в предприятието в [населено място], по сключени от тях трудови договори с [фирма] - [населено място]. При извършена проверка и в Публичния регистър на Агенция по заетостта, за издадените удостоверения за регистрация на предприятия, осигуряващи временна работа е било установено, че [фирма] - [населено място] няма такава регистрация. Съгласно удостоверение под № 50/06.06.2013 г. на министъра на труда и социалната политика на търговското дружество е осъществена регистрация за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа, която е с краен срок на валидност 08.08.2018 г. Посочените факти са установени с акт за установяване на административно нарушение № 11 - 1101430/07.02.2013 г. на инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" - Л.; наказателно постановление № 11 - 1101430/25.04.2013 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Л., с което на ТД [фирма], [населено място] е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева; решение № 35/27.01.2014 г. по адм. дело № 701/2013 г. по описа на Районен съд - Ловеч, с което наказателното постановление е потвърдено и решение № 114/28.04.2014 г. по адм. дело № 104/2014 г. на Административен съд - Ловеч, с което е оставено в сила първоинстанционното съдебно решение. Навадените от жалбоподателя доводи за нищожност са неоснователни. С разпоредбата на чл. 74м, ал. 1, т. 4 ЗНЗ се урежда прекратяване на регистрацията при влязло в сила наказателно постановление за налагане на административно наказание по чл. 81а, ал. 1 ЗНЗ, издадено преди регистрацията за извършване на дейността. Налице е фактическия състав от визираната хипотеза като фактите от него са се осъществила в изискуемата от закона последователност - валидна регистрация, издадено преди нея наказателно постановление за налагане на административно наказание по чл. 81а, ал. 1 ЗНЗ, издадено преди датата на регистрацията за извършване на дейността. Не е налице твърдяното от жалбоподателя обратно действие на материалноправната норма. Фактическият състав включва факт с правно значение, който се е реализирал в минал период, но касае прекратяване на регистрацията за в бъдеще. Той е релевантен към наличното фактическо положение и отчита извършената без неговата преценка регистрация като валидна до включването му в хипотезата на правната норма. Изложените в жалбата твърдения за издаване на процесната заповед при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и липса на мотиви са недоказани. Твърденията на жалбоподателя, че прилагането от административния орган на неприложим спрямо процесното правоотношение материален закон в несъстезателно производство съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила са неоснователни. Същите биха могли да обосноват частен случай на неточно прилагане на материалноправни разпоредби, каквото основание за незаконосъобразност Върховният административен съд прие по-горе в мотивите на съдебното решение за неналично. При извършената в изпълнение на чл. 168, във връзка с чл. 146 АПК служебна проверка за законосъобразност Върховният административен съд не констатира основания за отмяна или обявяване на нищожност на атакувания акт. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и е с необходимото съдържание по чл. 59 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение