Решение № 15637 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8584/2020 г.

Решение № 15637 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8584/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Еда пропъртис" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. И. Стойкова срещу решение № 1337 от 26.02.2020 г., поправено с решение № 3135 от 19.06.2020 г., постановени по адм. дело № 13781/2019 г. по описа на Административен съд София град, първо отделение, 65 състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за регистрация по ЗДДС № 220421901888764 от 31.07.2019 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1706 от 09.10.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и при необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че неправилно съдът е приел наличието на фактическия състав на чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС към 10.07.2019 г., доколкото се установява, че достигането на прага от 50000 лева за облагаемия оборот е достигнат на 02.07.2019 г. и дружеството е било длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1, изр. 1 ЗДДС в периода 01. 08-07.08.2019 г. Според касатора първото сбъднало се основание за регистрация по ЗДДС е това по чл. 96, ал. 1, изр. 1 ЗДДС, а не както са приели приходните органи – по чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да бъде променено основание за регистрация на дружеството по ЗДДС – по чл. 96, ал. 1, изр. 1 ЗДДС. Ответникът – директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП, представляван от юрк. Перпериева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура изразява становище, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Процесното решение е постановено след правилна преценка на доказателствения материал по делото и при правилно приложение на материалния закон. Върховен административен съд, състав на Първо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства при спазване изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е акт за регистрация по ЗДДС № 220421901888764 от 31.07.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 1706 от 09.10.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София. Установено е, че на 16.07.2019 г. с вх. № 0000-0058951 е подадено заявление за регистрация по ЗДДС от "Еда Пропъртис" ЕООД на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с деклариран облагаем оборот в размер на 885 670. 00 лв. С резолюция за извършване на проверка № 222691901761864/17.07.2019 г., е възложено на инспектор по приходите при ТД на НАП София да извърши проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС на дружеството При извършената проверка по представените документи с вх. № 53-06-7521/26.07.2019 г. се установява, че за периода от 02.07.2019 г. до 10.07.2019 г. дружеството декларира реализиран облагаем оборот в размер на 866 870. 00 лв., формиран от продажба на ДМА. Представени са: копие на договор за наем на ателие, гараж и склад от 01.03.2019 г. и копия на шест нотариални акта за продажба на недвижими имоти; справка за реализирания облагаем оборот; оборотна ведомост за периода от 21.12.2018 г. г. до 19.07.2019 г; копие на 11 бр. приходна ф-ри от № 0-01/05.03.2019 г. до № 0-11/10.07.2019 г. на обща стойност 869, 670. 00 лв.; копия на банкови извлечения за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2019 г. с постъпили приходни средства на стойност 160, 770. 00 лв. Оборотите на дружеството са посочени в табличен вид и са както следва: за м. 03. 2019 г. - 700, 00 лв.; за м. 04. 2019 г. - 16 700, 00 лв.; за м. 05. 2019 г. - 700, 00 лв.; за м. 06. 2019 г. - 700, 00 лв.; на 02.07.2019 г. - 32000, 00 лв. и на 10.07.2019 г. - 834870, 00 лв. След анализ на представените доказателства, приходният орган е приел, че за "Еда Пропъртис" ЕООД са налице основания за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС и е издал процесния акт за регистрация. С решение № 1706/09.10.2019 г. директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП е потвърдил акт за регистрация по ЗДДС № 220421901888764/31.07.2019 г. Приел е, че постановеният акт за регистрация е законосъобразен и не са били налице основания за постановяване на отказ за регистрация, респективно не са налице основания за отмяна на акта, като незаконосъобразен. Обосновал е извод, че в случая, намира проявление хипотезата на чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС, задълженото лице е изпълнило законовото си задължение да подаде заявление в указания срок и не са налице законовите основания, при които органът по приходите може да откаже регистрация, уредени в чл. 96, ал. 8 от ЗДДС. Съдът е приел, че оспореният акт за регистрация на дружеството по ЗДДС е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават неговата отмяна само на това основание. Между страните спор по фактите не е имало, като спорен е само въпросът относно приложимостта по чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС /в сила от 1.01.2018 г. /. Разрешавайки спора, АССГ е приел, че правилно и законосъобразно административният орган е определил датата, на която дружеството е следвало да се регистрира по ЗДДС. Въз основа на достигнатите ежедневни обороти за 02.07.2019 г. и на 10.07.2019 г. и подаденото от дружеството в 7-дневния срок по чл. 96, ал. 1 ЗДДС заявление за регистрация, съдът е формирал извод за приложимост на чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС, както е прието от приходните органи. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Спорният въпрос между страните е по приложението на материалния закон и е свързан с това дали и кога са възникнали предпоставките за регистрация на дружеството и дали правилно органите по приходите са приели, че това следва да бъде осъществено в хипотезата на чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, уреждаща предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. С изменение на ЗДДС, което е в сила от 1.01.2018 г., нормата е допълнена с изречение второ, като е предвидена нова предпоставка за задължителна регистрация - когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. От редакцията на разпоредбата се налага извод, че данъчнозадължените лица са длъжни да определят облагаемия си оборот не само след изтичане на всеки календарен месец за предходните 12 месеца преди текущия /както е било до 1.01.2018 г. /, но и ежедневно за период, не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия. В процесния случай на 02. 07 и на 10.07.2019 г. дружеството е реализирано облагаем оборот в общ размер на 866 870, 00 лева и съответно, от последната дата е възникнало задължение за регистрация по чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС. 7-дневният срок за подаване на заявлението на регистрация по ЗДДС изтича на 17.07.2019 г., арг. чл. 22, ал. 7 от ДОПК. Подавайки заявление за регистрация по ЗДДС на 16.07.2019 г., дружеството е спазило императивно предвидения срок по чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС, поради което правилно с процесния акт е разпоредена регистрацията на данъчно задълженото лице по ЗДДС. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че облагаемият оборот в размер на 50800, 00 лв. е достигнат на 02.07.2019 г. и представлява сума на оборотите от предходните 12 месеца, с което е възникнало задължението му да подаде заявление за регистрация в периода 01.08.2019 г. - 07.08.2019 г. и няма как задължението да възникне повторно на 10.07.2019 г. Облагаемият оборот за регистрация по изречение първо на ал. 1 на чл. 96 ЗДДС, се формира като сбор от оборотите за отделните 12 последователни месеца преди текущия месец, а не за конкретни дати, поради, което задължението за подаване на заявление би възникнало на 01.08.2019, след изтичане на месеца, а не на 02.07.2019 г. Но след като още на 10.07.2019 г. е достигнат облагаем оборот над 50 000 лева в рамките на текущия месец, правилно приходните органи са издали акт за регистрация на дружеството на основание чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС. Неоснователно е твърдението на касатора, че е достигнал оборот за регистрация по ДДС за период по - дълъг от два месеца и подлежи на регистрация в общата хипотеза на чл. 96, ал. 1, изр. 1 ЗДДС. Както правилно е посочил първостепенният съд, хипотезата по чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС е специална по отношение на общата по чл. 96, ал. 1, изр. 1 ЗДДС. При колизия между двете хипотези на задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС следва да намери приложение специалния ред по изр. второ от цитираната разпоредба. Както правилно е отбелязал АССГ, целта на законодателя имплицитно се извлича и от предвидените различни моменти, от които започва да тече срокът за подаване на заявление за регистрация, съответно по чл. 96, ал. 1, изр. първо от ЗДДС – от изтичането на данъчния период, през който е достигнат оборотът, а по чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС – от датата, на която е достигнат оборотът. В този смисъл са решения по адм. дела № 3523/2019 г., № 1411/2020 г. по описа на Върховния административен съд. Следователно, като е отхвърлил жалбата срещу акта за регистрация, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и съобразно направеното от касатора възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева вместо 500 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,