Решение № 7978 от 19.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София град против решение 7683 / 14.12.2022 г. по адм. дело 5032 / 2022 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68, ал.3 и чл. 99 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост предвид осъществената неточна оценка на фактите по спора касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Г. Бъчварова, от гр. София изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки, с които моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 7683 / 14.12.2022 г. по адм. дело 5032 / 2022 г. Административен съд София град е отменил решение 2153-21-202 / 10.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение жалбата на Г. Бъчварова срещу разпореждане [номер] / 07.02.2022 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. Изпратил е преписката на директора на ТП на НОИ София град за издаване на нов акт при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби основание за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т.3 и т.4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане [номер]/79 от 15.10.2021 г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г. Бъчварова по подадено от нея заявление вх. 2113-21-1172 от 05.03.2021 г., към която дата същата е имала навършени [възраст], но органите на НОИ са и зачели осигурителен стаж 16 години, 03 месеца и 09 дни от трета категория, от които 14 години, 10 месеца и 11 дни действителен осигурителен стаж. Приели са, че не са налице материалноправните основания по чл. 68, ал.3 КСО и в частност изискването за 15 години действителен осигурителен стаж за придобиване на ЛПОСВ. С констативен протокол КВ-5-21-00908164/13.04.2021 г. не са били зачетени за осигурителен стаж периодите 01.01.1998 г.-31.12.1998 г.; 01.01.1999г.-31.01.1999г. и 01.01.2000г.-31.05.2000г., когато Бъчварова е полагала труд като самоосигуряващо се лице в ТД ВИГ ООД, гр. София, поради отсъствието на данни за внесени авансови осигурителни вноски за ДОО. Тези констатации са потвърдени и от последваща проверка, финализирана с писмо от 17.09.2021 г. на директора на дирекция КПК при ТП на НОИ. Установените обстоятелства и от двете проверки са неверни. Данните от РОЛ, последвалата заверка на осигурителната книжка и представените вносни бележки от ВИГ ООД, гр. София сочат, че за Г. Бъчварова са били внасяни дължимите осигурителни вноски за процесните периоди. Действително осигурителната ѝ книжка за този пероиод е останала незаверена, но това е било поправима нередовност в рамките на пенсионното производство. С разпореждане [номер]/79 от 15.10.2021 г. ръководител ПО при ТП на НОИ е постановил повторен отказ за отпускане на ЛПОСВ с мотиви, че лицето няма 15 години действителен осигурителен стаж. С възражение вх. 1012-21-32 / 11.01.2022 г. Г. Бъчварова е поискала произнасяне по реда на чл. 99 КСО, представайки заверена осигурителна книжка и 2 бр. трудови книжки. Пенсионните органи неточно са ценили подаденото възражение като ново заявление за отпускане на ЛПОСВ и със разпореждане [номер]/11.03.2022 г., зачитайки и новопридобит осигурителен стаж за периода 05.03.2021 г. 10.01.2022 г. наред с осигурителния стаж за периодите 01.01.1998г.-31.05.2000г. са отпуснали на Г. Бъчварова лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.3 КСО, считано от 11.01.2022 г. при осигурителен стаж от трета категория 18 години, 03 месеца и 05 дни, от които действителен осигурителен стаж 16 години, 10 месеца и 07 дни. Законосъобразно административният съд е приел, че възражението следва да се разгледа в производство по чл. 99 КСО. Важен за правилното решаване на въпроса за началния момент, от който следва да бъде отпусната пенсията е дали е налице хипотезата по чл. 99, ал.1, т.1, б. а КСО или тази по чл. 99, ал.1, т.2, б. г КСО. В тази насока мотивите на административния съд съдържат вътрешно противоречие, но формираният краен извод за наличието на втората хипотеза се споделя от касационната инстанция. Съгласно чл. 99, ал.2 КСО в този случай разпореждането при отказ за отпускане на ЛПОСВ се отменя от датата по чл. 94 КСО, към който момент следва да се преценява и наличието на претендираното право. Верни са изводите, че оспореният административен акт е издаден при условията на съществено нарушение на административнопроизводствените правила основание за отмяната му по чл. 146, т.3 АПК, което е рефлектирало и върху материалната му законосъобразност (чл.146, т.4 АПК). Възражението от 11.01.2022г. не поставя началото на ново административно производство и същото следва да бъде разгледано при условията на чл. 99, ал.1, т.2, б. г КСО. При тези съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По делото не са представени доказателства за сторени от ответника по касационната жалба разноски за настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение