Решение № 8347 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5170/2013 г.

Решение № 8347 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5170/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационната жалба на Борислав Иванов Василев от гр. София ж. к. "Стрелбище" бл. 88 вх. "А", ет 4, ап. 12, чрез адв. Елмира Исмаил от САК, срещу решение № 6927 от 14.12.2012 г. постановено по адм. дело № 7211/2012 г. на Административен съд София- град в частта му, касаеща размера на главницата на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 203, т. 3 от АПК, а в останалата му част е обосновано и правилно. Касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява и не изразява становище. Ответникът- Столична дирекция на вътрешните работи, се представлява от юрк. Петков. Оспорва жалбата като неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена, а решението като обосновано и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено: Касационната жалба е подадена в срока визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, административния съд е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на касатора 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди /в диспозитива на решението е записано имуществени вреди/ на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, заедно със законната лихва върху тази сума от 14.06.2012 г. до окончателното и изплащане. Отхвърлил е предявените искове за разликата от присъдения до пълния предявен размер на главницата- 2000 лв. като недоказан, както и за заплащане на на законна лихва за забава за периода от 16.12.2011 г. до 13.06.2012 г. - датата на която влиза в сила акта, постановяващ отмяната на административния акт, като неоснователни. Осъдил е СДВР да му заплати и 153 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът в производство по чл. 203 - 207 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е приел за установено от фактическа и правна страна следното: Със заповед за задържане на лице рег. № 04- 4905 от 16.12.2011 г. на полицейски орган при 04 РУП на СДВР издадена на 16.12.2011 г. на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР касатора е бил задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане при 04 РУП на СДВР. С влязло в сила на 13.06.2012 г. решение № 2533 от 10.05.2012 г. постановено по адм. дело № 83/2012 г. на Административен съд София- град административния акт е бил отменен, като незаконосъобразен. По този повод, касатора е предявил иск срещу СДВР за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв. в резултат на издаването и изпълнението на отменената заповед за задържане, заедно със законната лихва върху цитираната сума от датата на увреждането- 16.12.2011 до окончателното и изплащане. При тази фактическа установеност, административния съд след преценка по отделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства е приел, че искът е предявен от процесуално лигитимирано лице, в срока по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите и в посоченото производство го е уважил до размер за който е приел, че е справедлив. Приел е, че в конкретната хипотеза се касае за вреди причинени в следствие на административна дейност, изпълнявана от държавен орган. Решението е обосновано и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Необходимо е да се отбележи, че отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца да установи наличието на комулативно изискуемите предпоставки за това. В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ. Съдът в съответствие с материалния закон е извършил преценка на установеното и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, когато по справедливост е присъдил обезщетението за причинените неимуществени вреди. Настоящата инстанция при проверката на оспореното съдебно решение на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, установи, че е налице несъответствие между целеното и документираното изявление на съда, което представлява очевидна фактическа грешка. Видно от безспорно логически ясните и подробни мотиви по решението, във връзка с останалите данни по делото, съдът е обсъждал и взел своето решение за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а не за имуществени такива, както е записано в диспозитива на решението. Поправката на очевидна фактическа грешка е регламентирана с нормата на чл. 175 от АПК. Тази разпоредба на закона не предвижда правомощия на настоящата инстанция в тази насока. По изложените съображения, решението, като валидно, допустимо и съответно с материалния закон следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение