Решение № 9686 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2368/2020 г.

Решение № 9686 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2368/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76а, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗО) срещу решение № 8211/19.12.2019 г., постановено по адм. дело № 11942/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което по жалба на "Аджибадем сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение" ЕООД е отменена писмена покана № 29-02-82/11.09.2019 г. на директора на СЗОК. Наведените в жалбата възражения относно неправилно приложение на нормите на чл. 30, т. 1 и т. 2 във вр. чл. 376, ал. 1 и чл. 279, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. (НРД за МД 2018 г., отм.) и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадената писмена покана. Ответникът - "Аджибадем сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение" ЕООД, чрез пълномощник адвокат Г. Русева от САК, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е писмена покана относно възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-02-82/11.09.2019 г. на директора на СЗОК, с която поради неспазване на изискванията на чл. 30, т. 1 и т. 2 във вр. чл. 376, ал. 1 и чл. 279, ал. 1 НРД за МД за 2018 г., "Аджибадем сити клиник УМБАЛ" ЕООД е приканено в 14-дневен срок да изпълни задължението си, като възстанови доброволно неоснователно получената сума в размер на 4 424 лева. Административното производство е започнало със заповед № РД-18-259/11.02.2019 г. на директора на СЗОК, с която е наредено на осн. чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и § 10 от НРД за МД 2018, чл. 11 от Инструкция № РД 16-31/23.06.2016 г. за условията и реда на осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от ЗЗО извършването на проверка на жалбоподателя със задача: контрол по изпълнение на договор № 22 4841//2018 г. за оказване на БП по КП и № 22-7002/4.05.2018 г. за оказване на БП по АПР, във връзка с писмо на НЗОК, относно установено рязко нарастване на индикативните стойности на Приложение № 1 от изпълнителите на БМП за периода 01.12.2018 г. 31.12.2018 г. Определени са видът и обхватът на проверката и срокът за извършването – от 11.02.2019 г. до приключването й., както и лицата, на които се възлага. За резултатите от извършената проверка е съставен протокол за неоснователно получени суми № РД 18-259/20.02.2019 г., съгласно който е проверено ИЗ на ЗОЛ по КП 123, приет в ЛЗ на 22.12.2018 г., при което е констатирано, че като хирургичен екип са записани д-р В. Галачев и д-р К. Каращранова. Приложен е формуляр за вложено медицинско изделие от д-р В. Галачев, който съгласно месечен график за дежурствата на лекарите за месец декември, съвпадащ с този, изпратен на СЗОК, на посочената дата не е бил на работа или на разположение. Прието е, че не са спазени изискванията на чл. 30, т. 1 и т. 2 и чл. 376, ал. 1 от НРД за МД 2018 г., тъй като д-р Галачев не е имал право да извършва медицински дейности и да подписва документи по чл. 288, първични медицински документи, финансови документи и експертизи за периода на отсъствието си. По т. 2 от протокола е установено, че за същото ИЗ, отразените декурзуси (наблюдение на болния) са подписани за 22.12.2018 г. от д-р К. Каращранова, а за периода от 22.12.2018 г. до 25.12.2018 г. от д-р С. Кирилов и д-р К. Каращранова, които не са включени в Приложение 1 и Приложение 1 А към списъка на специалистите и специализантите, оказващи болнична помощ по КП 123 към сключения със СЗОК договор. Декурзусите не са преподписани от лекар, включен в Приложение 1 към договора със СЗОК, което води до нарушение изискванията на чл. 30, т. 1 и т. 2 и чл. 279 от НРД за МД 2018 г. В протокола е отразено, че се дължи възстановяване на суми, получени без правно основание съгласно чл. 76а, ал. 1 ЗЗО в размер на 3 500 лв. по КП 123 и 924 лв. за медицински изделия, общо в размер на 4 424 лв. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира изводите на административния орган за неправилни и несъответни на представените по административната преписка и приобщените по делото доказателства. Развити са съображения, че от изготвения на 07.01.2019 г. работен график на лекарите в отделение Съдова хирургия на "Аджибадем сити клиник УМБАЛ" ЕООД за периода декември 2018 г., утвърден от Началника на отделението и управителя на ЛЗ, както и от съответната Регистрационна бланка за повикване при график на домашно разположение, се установява, че д-р Галачев е бил дежурен на разположение на посочената дата и е повикан в 18: 30 ч. от дежурния лекар за оказване на болнична помощ на ЗОЛ. Първоинстанционният съд приема, че данните са извлечени от електронна болнична програма Геокон/GеоСоn и са били представени с възражението срещу ПНПС, при което намира, че административният орган е бил запознат със съдържанието им и е бил длъжен да ги отнесе към действителната фактическа обстановка. В заключение е формиран извод, че като не е изследвал в съвкупност всички доказателства по преписката, административният орган е допуснал нарушение на чл. 35 от АПК, което води до постановяването на незаконосъобразен акт. По отношение констатираното в т. 2 от обжалвания акт нарушение, съдът извежда, че липсва легално определение на термина "декурзус", но в медицинската официална терминология, се приема, че това е запис на протичането на едно заболяване, медицинска бележка (наблюдение на болния), отразено в ИЗ на пациента и има значение за пълното документиране на заболяването и протеклото лечение. Посочено е, че съгласно § 1, т. 4. 2 ДР на НРД за МД за 2018 г. "маловажни случаи" при болнична медицинска помощ са: а) липса на подпис на декурзус от лекуващ лекар; б) липса на декурзус в почивни дни на нетежко болни; в) технически грешки в медицинската документация; г) липса на печат върху епикризата, тоест дори да се приеме, че е налице нарушение на чл. 279 от НРД за МД 2018 от страна на жалбоподателя, то същото е следвало да се разгледа от административния орган в хипотезата на "маловажен случай". По изложените съображения, първоинстанционният съд намира обжалваната писмена покана № 29-02-82/11.09.2019 за издадена в противоречие с материално правните норми, поради което същата на осн. чл. 146, т. 4 от АПК е отменена. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – София град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно чл. 376, ал. 1 от НРД за МД 2018 г. лекар специалист, оказващ БМП по КП, АПр и К., който отсъства поради ползване на отпуск, заболяване, командировка или друга причина, няма право да извършва медицински дейности, свързани с лечението на пациенти, както и да подписва документи по чл. 288, първични медицински и финансови документи и епикризи за периода на отсъствието си. Необосновани са изводите на административния орган, обективирани в т. 1 от писмената покана, в която е прието, че не са спазени изискванията на чл. 30, т. 1 и т. 2 и чл. 376, ал. 1 от НРД за МД за 2019 г., тъй като д-р Галачев не е имал право да извършва медицински дейности и да подписва документи по чл. 288, първични медицински документи, финансови документи и експертизи за периода на отсъствието си. В протокола за неоснователно получени суми № РД–18-259-2/20.02.2019 г. не е установено при проверката на документацията в ЛЗ ползване на отпуск по болничен, командировка или друго мотивирано отсъствие на д-р В. Галачев в посочения период. Представеният от лечебното заведение график на отделение Съдова хирургия за месец декември, отпечатан от електронна болнична програма Геокон/GеоСоn на 07.01.2019 г. в 11: 48 часа е подписан от Началника на отделението и Управителя на лечебното заведение. Съгласно легендата под таблицата, д-р В. Галачев е бил дежурен на разположение на посочената от проверяващите дата – 22.12.2018 г. Видно от Регистрационна бланка за повикване при график на домашно разположение № 102 от 22.12.2018 г., за оказване на медицинска помощ е извикан д-р В. Галачев, лекар специалист по Съдова хирургия, СХ – отделение. От Регистрационната бланка се установява и началния час на повикване 18, 30 ч., който се регистрира от дежурния медицински секретар. В подкрепа на изложените доводи от лечебното заведение са представени извлечения от болничната система на персонала GeoCon за д-р К. Каращанова от отдел "ТРЗ" досежно периодът на нощната й смяна, така и периодът на разположение в съответния ден. В нарушение на принципа на служебното начало в административния процес и нормата чл. 35 АПК, писмената покана е издадена при неизяснена фактическа обстановка, без да са обсъдени обясненията и възраженията на лечебното заведение. Въпреки установеното правило в чл. 170 АПК относно доказателствената тежест, съгласно което административният орган следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, представеният график за м. декември 2018 г. от лечебното заведение не е оспорен в първоинстанционното производство. Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание от 10.12.2019 г., процесуалният представител на директора на СЗОК заявява, че няма доказателствени искания. По изложените съображения, първоинстанционният съд обосновано приема за опровергани фактическите констатации, обективирани в т. 1 от оспорената писмена покана. Неоснователни са възраженията на касатора относно приложението на нормата на чл. 376, ал. 2 НРД за МД 2018, съгласно която лекар специалист, оказващ БМП по КП, АПр и К. и посочен в приложение № 1 към договора на лечебното заведение, може да извършва тази дейност и извън часовете за работа в представения месечен график по чл. 268, т. 3 в същото лечебно заведение. Положеният труд извън тях е допълнителен труд по дежурство на разположение, което се заплаща допълнително. Основателни са възраженията на ответника по касация, че нормата на чл. 30, т. 1 и т. 2 НРД за МД 2018 г. съдържа две различни по своето съдържание хипотези, респективно: по т. 1 изпълнителите на МП се задължават да осигуряват на ЗОЛ договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД, а по т. 2 да предоставят медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената. В оспорената писмена покана органът бланкетно сочи и двете хипотези, без да подведе конкретните факти към съответната норма, с което накърнява правото на защита лицето. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, касационната инстанция намира, че описаното в т. 1 от оспорената писмена покана нарушение на изискванията на правата и задълженията на изпълнителите на медицинска помощ, разписани в чл. 30, т. 1 и т. 2 НРД за МД 2018 г., не се субсумира в хипотезиса на нормата на чл. 376, ал. 1 НРД за МД 2018 г. Релевираните от касационния жалбоподател доводи срещу изложените в първоинстанционния съдебен акт мотиви за отмяна на т. 2 от писмената покана са неоснователни. Правилно е прието, че КП 123 не борави с понятието декурзус, а информацията необходима за документиране на дейностите по клиничната пътека е, както следва: история на заболяването, с прикрепени към нея епикриза и декларация за информирано съгласие, подписана от пациента (родителя/настойника), документиране на предоперативни и следоперативни дни в ИЗ, направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури и документиране на операцията – изготвяне на оперативен протокол. При липса на развити конкретни правни съображения от органа е приета за неотносима разпоредбата на § 1, т. 4. 2, б. "а" ДР на НРД за МД 2018 г., съгласно която липсата на подпис на декурзус от лекуващ лекар, се приема за "маловажен случай" при болнична медицинска помощ. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, съобразно списък представен в първоинстанционното производство, се явява неоснователна. Видно от представения списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК (л. 214) съдебните разноски в размер на 50 лева за заплатена държавна такса пред Административен съд – София град са присъдени с първоинстанционния съдебен акт. В касационното производство липсват доказателства за реалното за извършване на съдебно – деловодни разноски от ответника по касация. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,