Решение № 1804 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11448/2013 г.

Решение № 1804 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11448/2013 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Иванов Джамбазов и Тодор Иванов Джамбазов, чрез пълномощника им адв. Габриела Цанева, срещу решение № 654 от 20 юни 2013 г., постановено по адм. д. № 150/2013 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата им против отказ изх. № 94-4997-23-10-135/29 януари 2013 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Софийска област. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът община Самоков, чрез кмета на общината, представляван от юрк. Камелия Ангелова, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Подробни съображения за това излага в представен по делото писмен отговор. Останалите ответници - началникът на СГКК - Софийска област, Георги Христов Ляпов, Тодор Янков Кучиев, Петър Янков Атанасов и Иван Кучиев, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-област е образувано по жалба на Димитър Иванов Джамбазов и Тодор Иванов Джамбазов Димитър Иванов Джамбазов и Тодор Иванов Джамбазов срещу отказ изх. № 94-4997-23-10-135/29 януари 2013 г. на началника на СГКК- Софийска област, с който е отказано изменение на кадастралната карта и регистъра към нея за гр. Самоков по отношение на поземлени имоти с идентификатори 65231.912.258, 65231.912.259 и 65231.912.261. Съдът е приел, че при издаването на отказа не са допуснати е, водещи до неговата отмяна, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 от същия текст се установяват на самото място от административния орган с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Неподписването на констативния акт за непълноти и грешки от пряко заинтересуван собственик, каквото в случая е налице, е индиция за спор за материално право, което е пречка за издаването на заповед за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, както обосновано е приел и административния съд. В тази връзка неоснователно е възражението на касаторите, че административният орган не е уведомил всички заинтересувани собственици за исканото изменение, което е опорочило оспорения отказ. От данните поделото е безспорно установено, че един от пряко заинтересуваните собственици - Георги Ляпов, изрично е изразил несъгласието си с исканото изменение. При това положение уведомяването на другия вписан съсобственик на поземлен имот с идентификатор 65231.912.261 не би се отразило на законосъобразността на оспорения отказ. Следователно това нарушение не е съществено и не е основание за отмяна на отказа на началника на СГКК - Софийска област. Неоснователно е и възражението на касаторите относно приложението на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая не се касае за изпълнение на влязло в сила съдебно решение, при която хипотеза е приложима цитираната разпоредба, а за допусната грешка - както изрично сочат и касаторите, при одобряването на кадастралната карта. Второто изключение, визирано в чл. 62, ал. 5 от Наредбата - за случаите, в които регулационни линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници, противоречи на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, поради което не следва да се прилага от съдилищата - чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци, решението като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,