Решение № 10726 от 30.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2522/2017 г.

Решение № 10726 от 30.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2522/2017 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на О. Я. чрез процесуалния му представител, против Решение № 20/30.01.2017 г. по адм. дело № 255/2016 г. на Административен съд - Я.. Излагат се доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговото обезсилване, алтернативно за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответникът - ЕТ "А. - А. В. А.", чрез пълномощника си оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. П. А. съд - Я. ЕТ "А. - А. В. А." е оспорил законосъобразността на Разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение № 15240/19.10.2016 г. издадено от главния архитект на община Я., в частта относно определената площ за ползване с характеристика на общинска собственост и определената месечна такса в размер на 1248 лева без ДДС. С обжалваното решение съдът е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна поради съществено нарушение на административно-производствените правила. Отменил е същата и е възложил в тежест на община Я. разноските по делото. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение намира, че обжалваното решение е процесуално недопустимо поради следното: В обжалваната си част оспореното разрешение за поставяне не представлява административен акт. Каква площ от имота и срещу каква цена ще се отдаде за ползване е самостоятелно право на собственика на имота - община Я.. Това действие има гражданско-правен ефект, а не е израз на властническо волеизявление. Освен това към датата на постановяване на решението на административния съд - 30.01.2017 г., за ЕТ "А. - А. В. А." е отпаднал правния интерес от оспорване на разрешението за поставяне, предвид обстоятелството, че същото е със срок за ползване до 31.10.2016 г. Изложеното налага извода, че жалбата, с която ЕТ "А. - А. В. А." е оспорил законосъобразността на разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение № 15240/19.10.2016 г. издадено от главния архитект на община Я., е недопустима съгласно чл. 159, т. 1 и 4 от АПК. Като се е произнесъл по съществото на спора, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а вместо него - да се постанови друго, с което подадената жалба да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - да се прекрати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение