Решение № 22 от 3.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 566/2009 г.

Решение № 22 от 3.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 566/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия В. А. С. против въззивно решение № 103/30.06.2009 г., постановено по ВНОХД № 167/09 г. от Апелативен съд - Варна, с което е потвърдена осъдителната присъда на Окръжен съд - Добрич. С първоинстанционната присъда № 14 от 21.04.2009 г. по НОХД № 44/09 г., подсъдимият В. А. С. е признат за виновен в това, че на 02/03.06.1999 г. е причинил по непредпазливост смъртта на Р. А. К. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда - престъпление по чл. 124, ал. 1 от НК. Наложеното наказание е две години лишаване от свобода. Приложени са още разпоредбите на чл. 68, ал. 2 от НК, като е постановено да не се изтърпява наказанието по предходно условно осъждане, както и разпоредбата на чл. 25 от НК за определяне на общо наказание. Въззивното решение, предмет на касационен контрол, е постановено по жалба на подсъдимия С с него присъдата е потвърдена. В жалбата си подсъдимият С се позовава на всички касационни основания, като се правят алтернативни искания: за оправдаване; да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане; приложение на чл. 55 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбата на подсъдимия се поддържа от процесуален представител, назначен по реда на чл. 94, ал. 3 от НПК. Частният обвинител А. Р. К. и неговият повереник, не се явяват, редовно призовани. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, тъй като не е изяснено, дали установения привнасящ фактор не е разкъсал пряката причинна връзка. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Акцентът в жалбата е поставен върху нарушения на процесуалните изисквания, свързани с доказателствената дейност на предходните инстанции, което от своя страна е довело и до неправилни изводи по правото. Възраженията са основателни. Процесуалните действия, извършвани от първата инстанция по събиране и проверка на доказателствените материали, са в разрез с изискванията на НПК. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са разпитани свидетели, които в по-голямата си част са заявили, че не могат да си спомнят събитието, тъй като същото се е случило далеч, назад във времето. Преодоляването на празнотите в свидетелските показания е следвало да стане с допустимите по НПК процесуални техники. Необяснимо защо първата инстанция е използвала процедура по отменения НПК, а именно: "на основание чл. 279, ал. 1, т. 2 от НПК в действие към 99 г." - виж протокол от съдебното заседание, проведено на 26.02.2009 г. По този начин са приобщени към доказателствените материали показанията на свидетелите: Г., И., К., П., В., Л., А. Трябва да се отбележи, че изводимо от съдържанието на определенията на съда, постановени в тази връзка, приобщените свидетелски показания (възпроизведени в протоколите за разпит) са индивидуализирани чрез посочване на съответния лист от поредната номерация, възприета в досието на досъдебното производство. Последната (номерирането) има едно обозначаване до приложеното постановление за спиране на досъдебното производство от 23.01.2008 г., след което започва ново номериране на съответните материали. Това уточнение е необходимо, защото свидетелите са разпитвани и след възобновяване на досъдебното производство с постановление от 4.02.2008 г., които показания не са били предмет на приобщаване и /или обсъждане. Иначе казано, показанията приобщени по посочения по-горе ред са тези, депозирани от свидетелите през 1999 г. Наистина, към посочения период законодателят е допускал да се приобщават към доказателствените материали показанията на свидетели, дадени в хода на досъдебното производство, без това да е свързвано с допълнителни условия - да са депозирани пред съдия или да е дадено съгласие от другите страни. Със ЗИД на НПК отм. (ДВ, бр. 70/99 г.) е създаден § 249, в който изрично е предвидено, че показанията на свидетелите, дадени на предварителното производство до влизането в сила на този закон, могат да се включват в доказателствените материали по досегашния ред на чл. 279 от НПК (отм.). Новият НПК (ДВ бр. 86/2005 г.) не съдържа разпоредба подобна на тази, регламентирана в § 249 от НПК (отм.), поради което прилагането на процедурата, предвидена по стария закон е недопустимо. Разбира се, не е имало пречка свидетелските показания, депозирани в хода на досъдебното производство да бъдат прочетени по реда на чл. 281, ал. 3 от НПК, но при наличието на посочените там предпоставки - изразено нарочно съгласие от съответните страни. По конкретното дело, такова съгласие липсва. Видно от протокола за проведеното съдебно заседание на 26.02.2009 г., защитата на подсъдимия С (адв. Серафимова), преди даване ход на съдебното следствие, е изразила съгласие, но само за прочитане показанията на не явилите се свидетели - л. 59 от съдебното дело, което съгласие не обхваща хипотезата на чл. 281, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК. Накрая, макар и нарушение, прилагането на процедурата по отменения закон, нямаше да е съществено, ако предходните инстанции не бяха обосновавали изводите си върху тези доказателствени източници. От мотивите на съдебните актове е повече от очевидно, че фактологията по делото е извеждана и от данните, съдържащи се в показанията на свидетелите, депозирани в хода на досъдебното производство и има изрично позоваване на тях - виж мотиви на решение, л. 26 от въззивното дело. На следващо място, в хода на съдебното следствие, след изразено съгласие на страните да не се извършва разпит на вещите лица, съдът е прочел заключението по съдебно - психиатричната експертиза (л. 65-69 от досието на досъдебното производство). Подход, допустим от НПК - чл. 282, ал. 3 от НПК, но проблемът за приложението му е бил друг. Видно от приложената към досъдебното производство писмена експертиза, същата е изготвена от три вещи лица, изрично посочени, а самото заключение е подписано само от едно от тях. Неподписването на експертното заключение от всички вещи лица може да се дължи на различни причини: от технически пропуск до липса на единно мнение по заключението, а без разрешаването на този предварителен въпрос, приложението на чл. 282, ал. 3 от НПК, изобщо приемането на експертизата и обсъждането й, е компрометирано. Като илюстрация за недотам прецизната дейност на първата инстанция може да се отбележи още, че в протокола за съдебното заседание, проведено на 26.02.2009 г., в частта, отразяваща обясненията на подсъдимият е посочено, че същите се депозират от лицето "Е", което очевидно не е обвиненото лице; както и своеобразното съчетание между използваната правна норма и времето на нейното действие при приобщаване отново на свидетелски показания: У.. на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, в действие към 1999 г.." - виж протокол от съдебното заседание, проведено 27.03.2009 г. - л.л. 100, 101 от съдебното дело. Последно посочените недостатъци, сами по себе си, не носят характеристиката на същественост, необходима за съдържанието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, но са показателни за недостатъчната прецизност в дейността на съда. Изложеното до тук, ясно очертава, че първата инстанция не е спазила условията и реда, предвидени в НПК, за събиране и проверка на доказателствата, довело до нарушение на принципната норма на чл. 105, ал. 2 от НПК. Тези недостатъци не са констатирани и обсъждани от втората инстанция, макар в голямата си част да са били предмет на доводите, изложени във въззивната жалба, което от своя страна, очертава и самостоятелно нарушение, допуснато от тази инстанция - чл. 339, ал. 2 от НПК. От мотивите на проверяваното решение не става ясно на кои възражения от процесуално естество е даван отговор или пък, кои доказателствени източници са обсъждани, защото има недовършени изречения, така например на л. 26 от делото е посочено: У.. Позоваването на допуснати съществени процесуални нарушения, настоящият състав приема за неоснователно. От жалбата и пледоарията пред въззивната инстанция, както и от материалите по делото, става ясно, че за такова се счита: Очевидно при липса на факти опровергаващи тези показания ДОС е направил единствено възможното - да ги приеме за достоверни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се.. У. Посоченият цитат е достатъчен, за да се приеме, че решението страда от съществен порок, тъй като резултатът от заявената въззивна проверка не е обективиран ясно в мотивите и липсва възможност да се проследи логиката на съда при формиране на вътрешното му убеждение. Неизпълнението на присъщите за въззивната инстанция задължения, както и изначално недостатъчна и аналитична дейност на първата инстанция, е давело до неубедителни изводи по фактите и така е останал неразрешим сериозният проблем по делото с оглед отговорността, който се търси от обвиненото лице. Неясна е аргументацията за обективната и субективната страна на престъпния състав по чл. 124 от НК, по които въпроси и двете предходни инстанции не са дали адекватен отговор на обстойните възражения, правени от защитата, подкрепени и с решения от съдебната практика на ВКС. Горните констатации дават основание за извод за допуснати от съда нарушения на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото, които нарушения са съществени, тъй като ограничават правата на страните в процеса и препятстват правилното приложение на закона. Отстраняването на изброените недостатъци може да стане и във втората инстанция, доколкото същата има правомощия за това, чрез провеждане на допълнително съдебно следствие, включително и чрез преразпит на свидетелите, надлежно приобщаване на показания, депозирани в хода на досъдебното производство, повторен разпит на вещи лица и/или допускане на повторни или допълнителни експертизи, с оглед изясняване на всички обстоятелства, значими за правилното решаване на делото. Едва след направени и обосновани изводи по фактите да се прецени и приложимия материален закон, като се съобразят и доводите на защитата на подсъдимия, които да получат убедителен отговор, а съдебният акт да се изготви съответно на изискванията, визирани в чл. 339, във вр. с чл. 305 от НПК. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,