Решение № 4705 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12086/2015 г.

Решение № 4705 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12086/2015 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя М. М. П., против решение № 134 от 03.07.2015 г., постановено по адм. дело № 130/2015 г. на Административен съд – С. З., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания от програмата за развитие на селските райони /2007 – 2013 г. / за кампания 2012 г. с изх. № 01-2600/7157 от 09.04.2015 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие"- С.. Р. са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се сочи допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е изследвал всички релевантни за спора факти, не е събрал относимите доказателства, поради което не е отчел нарушенията допуснати от административния орган при постановяването на процесното Уведомително писмо. Касаторът моли решението да се отмени. Претендират се направените по делото разноски. По делото е подадена частна жалба от [фирма], против определение № 208 от 30.07.2015 г. по адм. д. 130/2015 г. на Административен съд- С. З., с което е допълнено обжалваното решение в частта за разноските и е осъдено да заплати на ДФ"Земеделие" разноски в размер на 300/триста/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на закона и се иска отмяната му. Жалбоподателят - [фирма], [населено място], редовно призован, не се явява представител. Ответникът – заместник - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", не се явява и не изпраща процесуален представител. Не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – С. З. е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу Уведомително писмо изх. № 01-6500/7157 от 09.04.2015 г. на заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", като неоснователна. Съдът приел, че заповедта е законосъобразен административен акт, издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е установил относимите за спора факти, които с оглед разпоредбатана чл. 220 от АПК следва да се възприемат от настоящата инстанция. По делото е било прието за установено, че жалбоподателят не е подал "заявление за плащане" от 2012 г. по мярка 214 "Агроекологични плащания" по направление "Биологично растениевъдство" и съответното одобрение за участие по тази мярка и поради неоспорване на това обстоятелство, този факт се приема за верен. Прието е заявление за регистрация от 24.04.2009 г. за с уникален регистрационен номер /У. / 180554 на кандидата, в което е посочена мярка за подпомагане "АЕП" и приложение за кандидатстване по мярка "АЕП", подмярка "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство" като в приложението за кандидатстване по агроекологичните плащания са маркирани полетата "заявление за подпомагане" и "заявление за плащане". В последващо заявление за регистрация 2012 г. за лице с У. 180554 от 27.04.2012 г. мярка за подпомагане "Агроекологични плащания" не е била посочена от земеделския производител. С писмо изх. № 01-2600/7157 от 29.10.2014 г. от заместник -изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" жалбоподателят е бил уведомен за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Като основание за откриване на производството е посочено обстоятелството, че неподаването на "заявление за плащане" по мярката през кампания 2012 г. по направление "Биологично растениевъдство", с което е нарушена нормата на чл. 7 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата на развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. В писмото е указано, че съгласно чл. 67, ал. 1 от Наредбата, земеделските стопани, които не подадат "заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената сума или част от нея и се изключват от мярката подпомагане. На това основание и въз основа на нормата на чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г., на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 са предприети действия по прекратяване на агроекологичния ангажимент по направление "Биологично растениевъдство". Жалбоподателят е възразил срещу уведомителното писмо с подаденото от него възражение до ДФ"Земеделие" с вх. № 01-2600/7157 от 13.11.2014 г., в което той излага доводите, представени и в жалбата. Издаденото от заместник – изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" Уведомително писмо № 01-2600/7157 от 09.04.2015 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-213 г. за кампания 2012 г. е получено от жалбоподателя на 21.04.2015 г. С него, във връзка с изложените в писмото за откриване на производството сведения и след като е взел предвид изложените съображения по възражение с вх. № 01-2600 от 13.11.2014 г. е указано на жалбоподателя, че неговият агроекологичен ангажимент по направление "Биологично растениевъдство" е прекратен. Съдът е приел оспорения акт за съобразен с административнопроизводствените правила и материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. агроекологичните дейности или направления се изпълняват за срок от 5 (пет) последователни години. Срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване на "заявление за подпомагане". През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1, кандидатите за подпомагане подават "заявление за плащане". В случая, от приложените по делото доказателства безспорно се установява, че в периода на поетия през 2009 г. агроекологичен ангажимент, [фирма], в качеството си на земеделски производител по смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ във връзка с чл. 19 от Наредба № 11/6.04.2009 г. не е подало "заявление за плащане" по мярка 214 Агроекологични плащания. Правилно и обосновано в конкретния случай съдът е приел, че липсата на подадено "заявление за плащане" не дават възможност да се направи заключение за продължило прилагането на подпомаганите агроекологични дейности. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., земеделски стопани, които не подадат "Заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 и се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания". Правилни са изводите на съда, че подаденото на 27.04.2012 г. "заявление за подпомагане" не е относимо към настоящия спор, тъй като от цитираната по-горе разпоредба на чл. 7 от Наредбата, законодателят е направил разграничение на "заявление за подпомагане" и "заявление за плащане". На следващо място, правилно първоинстанционния съд е приел за неоснователно възражението на дружеството- жалбоподател за недопустимо постановяване на оспорения административен акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент през 2015 г. за кампания 2012 г., тъй като в разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от Наредбата, след като вече е дал принципното си одобрение за подпомагане по общото заявление за подпомагане, за административният орган няма срок да се произнесе по заявлението за плащане. По въпроса за компетентността на издателя на административния акт, съдът е посочил, че е представена заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", с която в т. 5 е делегирал на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" правомощия да издава и подписва уведомителни писма за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214. Въз основа на тези обстоятелства съдът е направил извод, че актът е издаден от компетентен орган, тъй като съгласно чл. 20 и чл. 20а от Закон за подпомагане на земеделските производители и чл. 10 от У. правилник на ДФ "Земеделие", в правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" влизат представляване на фонда и ръководене на дейността му при осъществяване на всички негови функции. Според съда изпълнителният директор се е възползвал от възможността, дадена му от чл. 11 от У. правилник на ДФ "Земеделие" да делегира част от своите функции на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" посредством цитираната по-горе заповед в която сред делегираните функции изрично е посочено издаването на актове за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214. Наред с това, съдът правилно е преценил и изменението на чл. 20а от ЗПЗП (ДВ, бр. 12 от 2015 г.), в която разпоредба е създадена нова ал. 4, с която изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Ето защо обжалваното уведомително писмо изх. № 01-6500/7157 от 09.04.2015 г. на заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" е издадено от компетентен орган, който действа въз основа на заповед за делегиране на правомощия и ги е получил валидно, поради което е придобил административни правомощия. По отношение частната жалба подадена от [фирма] против определение № 208 от 30.07.2015 г. с което в производство по реда на чл. 248, ал. 1, във р. с чл. 144 от АПК е допълнено решение № 134 от 03.07.2015 г., постановено по адм. дело № 130/2015 г., настоящия съдебен състав намира за валидно и допустимо. Предвид изхода на спора и с оглед направеното искане за разноски от ответника по жалбата, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК първоинстанционния съд е допълнил цитираното решение като осъдил жалбоподателят да заплати на ДФ "Земеделие" разноски в размер на 300 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение. Обжалваното определение е правилно. Отговорността за разноски в съдебното производство е изрично уредена с чл. 143 от АПК, като в съответствие с чл. 144 от АПК за неуредени въпроси по Дял трети от АПК се прилага ГПК. В тази връзка в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 248 от ГПК с оглед на това, че Административен съд – С. З. с решение № 134/03.07.2015 г. не се е произнесъл по претендираните от ответника разноски. При тези данни първоинстанционния съд правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 248 от ГПК, както и е възложил разноски за [фирма], съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300, 00 /триста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, след като искането е направено своевременно в открито съдебно заседание по делото. Развитите в частната жалба доводи за това, че такива разноски не се дължат на административният орган, са неоснователни. Въпросът дали и кога се дължат съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение е решен с ТР № 3/13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., което с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, е задължително за настоящия съд. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на Административен съд – С. З. като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение