Решение № 5729 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10779/2016 г.

Решение № 5729 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10779/2016 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Ц. Д. Б., жив. в гр. П., подадена чрез процесуален представител, против заповед № РД-02-33-80/16.05.2016 г. на министъра на туризма, с която й е определена основна месечна заплата в размер на 1000 лева. Жалбоподателката поддържа в жалбата, в съдебно заседание и в писмена защита, чрез процесуален представител, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като с нея едностранно е намалена основаната месечна заплата на жалбоподателката, без да са налице фактически и правни основания за това намаление, в нарушение на чл. 81 и чл. 67 от ЗДСл, иска отмяната й. В жалбата е формулиран и втори петитум - за осъждане на министъра на туризма да заплати неизплатената част от заплата и обезщетения след последвалото оспорваната заповед прекратяване на служебното правоотношение на Баталова. В съдебно заседание на 13.02.2017 г. процесуалният представител на жалбоподателката е изменил втория петитум и изменението е допуснато с определение, както следва: да бъдат дадени задължителни указания на министъра на туризма да издаде съответните заповеди, с които, с оглед на отмяната на обжалваната заповед да коригира размера на възнагражденията, респективно размера на обезщетенията, както е посочено в жалбата - неизплатено възнаграждение за м. юни 2016 г. - брутен размер 100 лева, неизплатено възнаграждение за м. юли 2016 г. - брутен размер 50 лева, неизплатена част от обезщетението по повод прекратяване на служебното правоотношение за оставане без работа за първи месец - 100 лева брутен размер, неизплатена част от неизползван платен годишен отпуск - 50 лева за 15 работни дни, завишаване на базата за обезщетението за оставане без работа за втори месец със 100 лева, ведно със законната лихва върху тези суми от 30.07.2016 г. до окончателното плащане. Жалбоподателката претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - министърът на туризма, в придружителното писмо от 20.09.2016 г. изразява становище за недопустимост на жалбата поради просрочие, а в съдебно заседание чрез процесуален представител, иска отхвърлянето й като неоснователна и присъждане на разноски по делото. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното: Жалбата е процесуално допустима в частта, с която се обжалва заповедта и се иска отмяната й, като подадена от надлежна страна и в предвидения законоустановен срок, разгледана по същество в тази си част е основателна. Неоснователно е възражението за недопустимост на жалбата в посочената й част поради просрочие. Единственото доказателство, представено от ответника за съобщаването на заповедта и единственото, с което същият разполага, според процесуалния му представител /включително и след изричните указания на съда за доказателствената тежест и задължаването му да представи и други доказателства, ако съществуват такива от 13.02.2017 г./ е представената разпечатка от служебен имейл - адрес на Б. П. от Министерство на туризма /л. 30/, от който е видно, че на 17.05.2016 г. в 16 ч. е изпратил на служебния имейл адрес на жалбоподателката прикачен файл в pdf формат. Тази разпечатка по никакъв начин не удостоверява, че прикаченият файл е бил именно оспорената заповед, нито получаването й от жалбоподателката, поради което същата следва да се счита невръчена на адресата си, а жалбата - срещу нея в срок. Приложеното сканирано копие от заповедта след разпечатката от имейл адреса, също не може да удостовери, че именно тази заповед е била изпратена на 17.05. 2016 г. на жалбоподателката и съответно получена от нея. Следва да се има предвид, че в самата заповед не е указано пред кого и в какъв срок може да бъде обжалвана, поради което, ако би била връчена редовно, срокът за обжалване би бил два месеца от връчването /чл. 140, ал. 1 АПК/. Със заповед № РД-02-33-11/5.01.2015 г. на министъра на туризма, издадена на основание чл. 87а от Закона за държавния служител /ЗДСл./ жалбоподателката е преназначена от длъжност "старши експерт" в отдел "Регулиране на туристическите дейности", дирекция "Туристическа политика" при Министерство на икономиката и енергетиката, с ранг I младши, на длъжност "главен експерт" в отдел "Продуктова политика в туризма", главна дирекция "Туристическа политика" при Министерство на туризма, с ранг I младши, считано от 1.01.2015 г. Със същата заповед са определени на държавния служител: ниво на основана месечна заплата: от ниво 19 - на ниво 14, степен на основна месечна заплата: от степен 4 - на степен 4 и основна месечна заплата в размер на 1100 лева. Със следваща заповед № РД-02-33-16/5.02.2016 г. на министъра на туризма, на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл. и подадено писмено заявление от служителя, жалбоподателката е преназначена от посочената по-горе длъжност в Министерство на туризма на длъжност "главен експерт" в отдел "Анализи, прогнози и продукти в туризма", главна дирекция "Туристическа политика" при Министерство на туризма, с ранг I младши, с месторабота в гр. П., считано от 5.02.2016 г. С тази заповед са определени на държавния служител: ниво на основна месечна заплата: от ниво 6 - на ниво 6, степен на основана месечна заплата: от степен 4 - на степен 4 и основна месечна заплата в размер на 1100 лева. С писмо изх. № 04-08-25/25.04.2016 г. на министъра на финансите до министъра на туризма, последният е уведомен, че предвид високите средни работни заплати в Министерство на туризма, както и декларираната нужда от допълнително средства за издръжка за следващия тригодишен период, му се препоръчва да преразгледа така определените индивидуални брутни работни заплати. Оспорената от жалбоподателката заповед № РД-02-33-80/16.05.2016 г. на министъра на туризма е издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията /ЗА/ и горецитираното писмо на министъра на финансите. С тази заповед на жалбоподателката, за заемането на същата длъжност като по предходната заповед, е определено ниво на основна месечна заплата: от ниво14 - на ниво 14, степен на основана месечна заплата: от степен 4 - на степен 4 и основна месечна заплата в размер на 1000 лева, считано от 01.06.2016 г. След издаване на оспорената в настоящето производство заповед министърът на туризма е издал и следните заповеди с адресат жалбоподателката: заповед № РД-02-33-105/15.07.2016 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е прекратено служебното й правоотношение и е разпоредено да й се изплатят обезщетения за 15 дни неизполван платен годишен отпуск и една заплата за неспазен срок на предизвестие и заповед № РД-02-33-118/24.08.2016 г., с която е наредено да се изплати на Ц. Д. Б. обезщетение за оставане без работа за периода от 18.07.2016 г. до 17.08.2016 г. включително - в размер на една месечна заплата. Предвид изложеното оспорената заповед, макар и издадена от компетентен орган - органът по назначаването и в писмена форма, се явява издадена без посочени фактически и правни основания за издаването й. Съгласно чл. 81 ЗДСл служебното правоотношение на държавния служител не може да бъде едностранно изменяно, освен в случаите и по реда, предвидено в този закон. Намаляването на основаната месечна заплата от 1100 лева на 1000 лева, представлява едностранно изменение на служебното правоотношение, без да е налице хипотеза, посочена в ЗДСл, нито по реда на ЗДСл. Цитираната норма на чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията урежда правомощието на министъра да издава заповеди, но не представлява валидно правно основание за намаление на основната месечна заплата. Писмото от министъра на финасите също не представлява фактическо или правно основание за издаването й по смисъла на ЗДСл и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Оспорената заповед е незаконосъобразна, както поради липса на задължителни реквизити, така и поради противоречие с нормата на чл. 81 ЗДСл. Същата противоречи и на чл. 67 ЗДСл, регламентиращ брутната и основната заплата на държавния служител, в който е указан ред и приложими норми за увеличение на основната заплата, но не и за намаляването й, когато служителят продължава да изпълнява същата длъжност, както е в настоящия казус, на пълно работно време. Заповедта противоречи и на целта на закона - а именно на принципа на стабилитета при изпълнението на държавната служба /чл. 18 ЗДСл/. Предвид изложеното оспорената заповед следва да бъде отменена поради наличие на отменителните основания на чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Вторият петитум на жалбата - а именно за задължаване на министъра да издаде съответните заповеди, с които, с оглед на отмяната на обжалваната заповед да коригира размера на възнагражденията, респективно размера на обезщетенията, както е посочено в жалбата и на първа страница от съдебното решение, е недопустим поради липса на правен интерес и следва да бъде оставен без разглеждане и прекратено производството по делото в тази му част. Липсата на правен интерес е обусловена от обстоятелството, че след отмяна на оспорената заповед за основно месечно възнаграждение на жалбоподателката до прекратяване на служебното й правоотношение следва да се счита посоченото в предходната заповед - № РД-02-33-16/5.02.2016 г. на министъра на туризма и то е в размер на 1100 лева. В този смисъл за МТ се поражда задължение да изплати неизплатената част от заплатите на жалбоподателката за месец юни и юли 2016 г. само по силата на настоящето съдебно решение, в частта с която се отменя оспорената заповед. Доколкото обезщетенията в заповеди № РД-02-33-105/15.07.2016 г. и № РД-02-33-118/24.08.2016 г. също са обвързани с размера на месечната заплата, без същата да е конкретизирана с цифрова стойност, отново не е необходимо издаване на нова заповед, а за МТ се поражда задължение да съобрази размера на обзщетението с основната заплата по последната действаща заповед - № РД-02-33-16/5.02.2016 г. на министъра на туризма. Средство за защита за жалбоподателката срещу евентуален бъдещ отказ да й се изплати разликата в размера на заплатите и обезщетенията е изрично уреден в чл. 125 ЗДСл. и това е общият исков ред. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от ответника разноски. На основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото в размер на 300 /триста/ лева заплатено адвокатско възнаграждение, платимо от Министерство на туризма. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение