Решение № 9438 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15402/2010 г.

Решение № 9438 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15402/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Петър Иванов Балабанов, лично и като пълномощник на Снежана Иванова Балабанова и Елена Георгиева Балабанова, чрез процесуалния им представител адв. Павлина Манчева от САК, против решение № 899 от 21.06.2010 г., постановено от Административен съд Пловдив по адм. дело № 1551/2008 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. По подробно развити съображения касационните жалбоподатели считат, че не е осъществен фактическия състав на отчуждителната процедура, поради което следва да се приеме, че същата не е завършена. На първо място, отчуждените собственици никога не са получили предвиденото обезщетение и следователно собствеността върху имота им никога не е преминавала в патримониума на община Пловдив. По отношение на имота е започнала процедура по отчуждаване по реда на ЗТСУ (отм.), открита със заповеди № 32/2.03.1989 г. и № СД-183/1.11.1989 г. на председателя на ИК на ПОНС, но същата не е финализирана със заповед по чл. 100 от ЗТСУ (отм.), с която да се индивидуализира предвидения като обезщетение недвижим имот. Такова обезщетение не е предоставено и към момента на влизане в сила на Закона за общинската собственост, както и на Закона за устройство на територията, нито до настоящия момент. Касаторите считат, че в случая не е необходимо да заявяват желание да върнат обезщетението, каквото е изискването на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, тъй като такова така и не им е предоставено. На следващо място оспорват изводите на съда, че отчуждителното мероприятие е започнало - напротив, имотът съществува във вида си, в който е бил към момента на постановяване на заповед № 32/2.03.1989 г. Намират за погрешно и становището на административния съд, че преценката за реализация на мероприятието се прави за целия парцел, в който попадат и други отчуждени имоти. В случая единственото относимо обстоятелство е дали имотът в неговата цялост е засегнат от мероприятието. По тези съображения касационните жалбоподатели молят обжалваното решение да бъда отменено и съдът да се произнесе с решение по същество, с което да отмени заповед № 32/2.03.1989 г. на председателя на ИК на ПОНС. По делото е постъпила и касационна жалба, подадена от същите касатори, против решение № 1294 от 11.10.2010 г., постановено от Административен съд София град (очевидно се касае за техническа грешка, тъй като решението е на Административен съд Пловдив) по адм. дело № 1551/2008 г., с което е допусната поправка на ОФГ в първоначалното решение, като на ред 18 (осемнадесети) и 19 (деветнадесети) на л. 310 от делото да се чете следния текст: "Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 31 от ЗОС и § 9, ал. 2 от ЗУТ съдът...". Според касаторите в случая не е налице ФГ, а се касае за липса на изрично формирана воля от съда в мотивите на първоначалното решение във връзка с претендираната отмяна на основание § 9, ал. 2 от ЗУТ. През цялото време в мотивите си съдът е разсъждавал по отношение на чл. 31, ал. 1 от ЗОС и накрая е постановил диспозитив, който абсолютно отговаря на тези негови разсъждения. Съдът е пропуснал да се произнесе по цялото оспорване, което прави решението му непълно, но в законоустановения за това срок нито съдът е бил сезиран от някоя от страните по делото, нито се е самосезирал, за да го допълни. Пропускът му не може да бъде поправен по реда на чл. 175 от АПК, което означава, че решението му за поправка на ОФГ е недопустимо, тъй като не са били налице предпоставките за това. Алтернативно касаторите поддържат, че решението е неправилно поради неговата необоснованост. Претендират същото да бъде обезсилено, респ. отменено. Ответникът - кметът на община Пловдив, чрез процесуален представител адв. Комсийска, представя писмен отговор, в който взема становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Заинтересованата страна - "ВАС 44" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Константин Стефанов, надлежно упълномощен от управителя на дружеството, представя писмено становище, в което развива подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и моли същата бъде отхвърлена. Същите доводи се поддържат от процесуалния представител на дружеството и в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Първата касационна жалба е неоснователна. Няма законова пречка за имот, отчужден при условията на други закони (ЗТСУ, ЗС и др.), да се поиска отмяна на отчуждаването по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Ирелевантно е дали молителите са упражнили правото си да поискат отмяна на отчуждаването на основание съответния реституционен закон. Искането да се отмени отчуждаването на основание чл. 31, ал. 1 от ЗОС е на бившия собственик - Иван Балабанов, починал на 28.03.08 г., т. е. след влизане в сила на ЗОС на 01.06.1996 г., поради което след смъртта му правото да се иска отмяна на отчуждаването е преминало в патримониума на наследниците му. Материално компетентен да се произнесе по заповед за отчуждаване е кметът на общината, който не се е произнесъл в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК и следователно е налице мълчалив отказ. Правилно съдът е приел, че мероприятието, за което е отчужден имота, е започнало. Процесният имот е актуван като частна общинска собственост. С договор за замяна процесният имот е заменен срещу друг имот и става собственост на "ВАС 44" ЕООД. Видно от представените доказателства, жалбоподателят не се е възползвал от възможността да получи присъденото му обезщетение, което не е погасено по давност. Преценката за реализацията на отчуждителното мероприятие се прави за целия парцел, в който попадат и други отчуждени имоти на други лица. Законът изисква искането за отмяна на отчуждаването да е направено от всички бивши собственици, което в случая не е налице. Втората касационна жалба също е неоснователна. Съдът е сезиран с жалба срещу мълчалив отказ на кмета на общината както по чл. 31, ал. 1 от ЗОС, така и по § 9, ал. 2 от ЗУТ. В мотивите на решението са обсъдени събраните доказателства на посочените две основания. Затова правилно съдът е приел, че в диспозитива на съдебното решение жалбата следва да се отхвърли и на основание § 9, ал. 2 от ЗУТ - поради допусната очевидна фактическа грешка. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба против решение № 899 от 21.06.2010 г., постановено от Административен съд Пловдив по адм. дело № 1551/2008 г., е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба от настоящите касатори против мълчалив отказ на кмета на община Пловдив да отмени заповеди № 32/2.03.1989 г. и № СД-183/1.11.1989 г. на председателя на ИК на ПОНС за отчуждаване на имот пл. № 1874, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Лозенград" № 49. Жалбоподателите са претендирали, че по отношение на процесния имот са налице предпоставките както на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, така и на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ за отмяна на отчуждаването му. С обжалваното решение административният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 31, ал. 1 от ЗОС. На първо място е констатирал, че искането не изхожда от всички съсобственици, т. е. претендира се частична отмяна на отчуждаването, което е недопустимо в хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Съдът се е позовал също така на влязло в сила решение на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени жалбите на Иван Петров Балабанов (наследодател на настоящите жалбоподатели), както и на останалите двама съсобственика - Евгения Димитрова Недялкова-Тимчева и Стефан Димитров Недялков за отмяна на заповед № СД-32 от 02.03.1989 г. на ОБНС Пловдив и възстановяване на собствеността върху имот пл. № 1874, кв. 404, ул. "Лозенград" № 49 на основание чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, като е възприел мотивите на посоченото решение, според които отчуждителното мероприятие - строителството на жилищен блок 4414, е започнало. В допълнение съдът е констатирал, че процесния имот вече не е в патримониума на община Пловдив, а на трето добросъвестно лице, чиито права следва да се зачетат предвид разпоредбата на чл. 105 от АПК. По тези съображения е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че не са налице материалноправните предпоставки за отмяна на отчуждаването в хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Следва да се добави, че съгласно тълкувателно решение № 1 от 7.02.2011 г., постановено по тълкувателно дело № 5/2010 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, не може на основание чл. 31 от ЗОС да се иска отмяна на отчуждаване, извършено по реда на други закони, преди влизането в сила на Закона за общинската собственост. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС съдържа самостоятелни основания за отмяна на отчуждаването, приложими само за отчуждавания, извършени по реда на ЗОС и не може да релевира основание за отмяна на отчуждаване извършено преди неговото приемане при друга нормативна уредба - правоотношение по ЗТСУ (отм.), какъвто е настоящият случай. За отчуждаванията, извършени преди влизане в сила на ЗОС, по реда на други закони, е приложима уредбата според реституционните закони, приети след 1991 г., чиито хипотези и материални предпоставки са различни от тези, уредени в чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Касационната жалба против решението за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ) е основателна. От съдържанието на жалбата, по която е образувано производството пред Административен съд Пловдив, е видно, че жалбоподателите са претендирали отмяна на отчуждаването на две различни правни основания - по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, както и по реда на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ. В мотивите на решението си първоинстанционният съд се е произнесъл относно липсата на материалноправните предпоставки по чл. 31, ал. 1 от ЗОС, на което основание е отхвърлил жалбата. Никъде в мотивите си съдът не се е произнесъл по второто искане. Този негов пропуск не може да се квалифицира като очевидна фактическа грешка, а представлява липса на формирана воля по целия предмет на жалбата, която не може да се санира по реда на чл. 175 от АПК. Съдът е следвало да остави без уважение молбата за поправка на ОФГ, подадена от кмета на община Пловдив. Това налага отмяна на обжалваното решение и произнасяне от настоящата инстанция по същество, с което да бъде оставена без уважение молбата за поправка на ОФГ. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на решение № 899 от 21.06.2010 г. и същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Решение № 1294 от 11.10.2010 г. е неправилно и следва да бъде отменено, като съдът се произнесе по същество и остави без уважение молбата за поправка на ОФГ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,