Решение № 16542 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8459/2011 г.

Решение № 16542 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8459/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано по касационна жалба, подадена от "Пълдин Газ" ООД, със седалище и адрес на управление с. Войводиново, обл. Пловдив, чрез адв. Донков срещу решение № 732 от 28.04.2011 г. по адм. д. № 2456/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба против заповед № 134 от 21.10.2010 г. на директора на Областно пътно управление Пловдив при Агенция "Пътна инфраструктура" към министъра на регионалното развитие и благоустройството за отнемане разрешение № 1-О-Е от 15.03.2006 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на крайпътен обект: "Бензиностанция - 4 бр. колонки, газстанция - 2 бр. колонки, магазин за пакетирани храни - 18 кв. м. и ресторант 80 кв. м.", разположен в обслужващата зона на път II-56 "Брезово - Пловдив", при км. 90+500 - дясно. Жалбоподателят обжалва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Представя писмени бележки. Счита, че неправилно съдът е приел, че заплащането на предвидената държавна такса се дължи и при смяна на собственика на обекта и при неуведомяване на администрацията за прекратяване на експлоатацията на обекта. Ответникът в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред съда заповед на основание чл. 26, ал. 9, във връзка с чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата и чл. 7, ал. 1 от Наредбата за специалното ползване на пътищата е отнето разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на крайпътен обект "Бензиностанция - 4 бр. колонки, газстанция - 2 бр. колонки, магазин за пакетирани храни - 18 кв. м. и ресторант 80 кв. м.", разположен в обслужващата зона на път II-56 "Брезово - Пловдив", при км. 90 + 500 - дясно, поради забавяне плащането на дължимите годишни такси за периода 01.01.2006 г. до 21.10.2010 г. и продължаващото извършване на разрешеното специално ползване на пътя. Съгласно чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата при забавяне плащането на дължимите годишни такси по чл. 18, ал. 3 и продължаващо извършване на разрешеното специално ползване на пътя, администрацията, управляваща пътя, отнема издаденото разрешение и за сметка на нарушителя прекъсва достъпа до обекта или демонтира съответното рекламно или друго съоръжение. Съдът е изяснил релевантните за правния спор факти, като въз основа на тяхната преценка правилно е приел законосъобразност на издадения административен акт. Обоснован от фактическа и правна страна е изводът на съда, че в случая са налице предпоставките на чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата, при която хипотеза административният орган следва да отнеме издаденото на жалбоподателя разрешително. Член 26, ал. 9 от същия закон и чл. 7 от Наредбата за специално предназначение на пътищата също предвиждат, че разрешенията се отнемат при неспазване на условията, предвидени в тях. Правилно е прието от съда, че неплащането на дължимата такса е въведено изрично като основание за отмяна на разрешението, което обосновава прилагането на чл. 26, ал. 9 от ЗП. С издаване на разрешителното дружеството е било уведомено, че при неплащане на дължимите такси същото ще бъде отнето. Това неизпълнено задължение възниква по силата на чл. 18, ал. 2 от ЗП и е отразено в т. 5 от разрешението за експлоатация на крайпътния обект. Правилни са изводите на съда, че жалбоподателят дължи такса съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗП по съответната тарифа, тъй като извършва специално ползване на пътя по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Закона за пътищата чрез изграждане и експлоатация на крайпътен обект и след като не е заплатил таксата за посочения период правилно е било отнето издаденото разрешение. Законосъобразно е прието от съда, че таксата се дължи и при прекратяване на експлоатацията на обекта, в случай че лицето не е уведомило пътната администрация за това обстоятелство /т. 5 от издаденото разрешение/. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя и е установил, че за продажбата на имота, няма данни да е уведомена администрацията, както и че процесния крайпътен обект не попада в обхвата на участъка от пътя, по отношение на който е извършван ремонт в периода 2005 г. до 30.07.2006 г. с определени обходни маршрути. Установено е, че за промяната в броя на ползваните колонки е съставен двустранен протокол, с оглед на което размерът на таксата е преизчислен. Въз основа на установените факти съдът е стигнал до правилния извод, че са били налице предвидените в закона предпоставки, визирани в чл. 57, ал. 4, т. 3 ЗП за отнемане на издаденото разрешение за специално ползване на пътя. Жалбоподателят не твърди да е заплатил дължимите такси до издаването на заповедта, а и независимо от това разрешението се отнема при забавяне плащането на дължимите годишни такси, което е безспорно установено. Без правно значение са обстоятелствата относно собствеността на крайпътния обект. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че въпреки промяната на собствеността на процесния обект, липсват доказателства за прекратена експлоатация на обекта от страна на "Пълдин газ" ООД. Последният е бил длъжен да уведоми за това обстоятелство пътната администрация. Неизпълнението на това негово задължение е предпоставка за начисляване на таксата за целия срок. След като разрешението е дадено по искане на жалбоподателя самото разрешение поражда задължение за плащане на такса, съгласно чл. 22, ал. 4 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура". Поради липсата на касационни основания за отмяна, решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение