Решение № 5868 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10688/2014 г.

Решение № 5868 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10688/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6, във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "ОДОП" - София срещу Решение № 4637/07.07.2014 г., постановено по адм. дело № 9983/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2101108079/12.01.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1972/13.08.2012 г. на Директора на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Счита, че изводите на съда не се подкрепят от ангажираните и необосновано кредитирани доказателства. Намира, че нормата на чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС е неприложима при липсата на срок за годност на печатните изделия, определен в нормативен акт. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявената жалба бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - " Семир - периодичен печат" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, с писмено становище и чрез процесуални представители в о. с. з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд-София град е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт /РА/ № 2101108079/12.01.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1972/13.08.2012 г. на Директора на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, с който за " Семир - периодичен печат" ЕООД на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС е определено допълнително данъчно задължение за ДДС в размер на 207 050, 61 лв. и лихви за забава, възлизащи на сумата от 65 733, 76 лв. За да се произнесе по основателността на предявената жалба първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: В хода на ревизионното производство е установено, че съобразно вписванията в представените годишни оборотни ведомости за 2007, 2008, 2009, 2010, м. 01. и представената хронология на сметка 304 "Стоки" към края на м. 02.2011 г. не е установено местонахождението на печатни изделия на стойност 1 296 715.46 лв. В резултат на тази констатация приходните органи са приели, че стоките са липсващи и на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС ревизираното лице дължи за тях ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит. С възражението срещу РД дружеството е представило протоколи за обезценка на наличните стоки и коригиращи финансови отчети, месечни кантарни бележки за " бракувани печатни изделия", издадени от "Евро мениджмънт консулт" ООД и протоколи за оценка на материални запаси. След анализ на ангажираните доказателства, органът по приходите, издал РА, е приел, че стоките са бракувани и върху стойността им съобразно съставените за всеки месец протоколи за оценка на материални запаси ревизираното лице дължи ДДС в установения размер на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Въз основа на изводите на експерта решаващият състав е приел, че бракуваните печатни издания са изкупени като отпадъци от "Евро мениджмънт консулт" ЕООД, за което са издадени кантарни бележки. За обезценяването на стоки с изтекъл срок на годност и допустими норми на брак ревизираното дружество е съставило фирмен стандарт от 20.03.2007 г., обособен в осем части, като допустимите норми на брак са определени на 10 % от цялото продадено количество. При тази фактическа установеност първоинстанционият съд е счел, че през процесните данъчни периоди ревизираното лице е бракувало липсващите стоки, но не дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит поради приложимост на изключението по чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС. Преценил е, че съобразно приетият фирмен стандарт печатните изделия са били с изтекъл срок на годност, в резултат на което е достигнал до извод за незаконосъобразност на РА. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС предвижда, че в случаите, при които регистрирано лице е приспаднало като данъчен кредит за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Според ал. 4 от същата правна норма, корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажби и справката-декларация за този данъчен период. В случая в хода на ревизионното производство е установено, че заведените като налични стоки в размер на 1 296 715. 46 лв. по дебита на см. 304 "Стоки" са с неустановено местоположение, поради което от ревизираното дружество изрично е изискано същото да бъде конкретизирано. Тъй като това не е сторено, то неоснователни са доводите на ревизираното лице, че приходните органи не са проявили необходимата процесуална активност за събиране на всички релевантни доказателства и в резултат на това РА е издаден при допуснати процесуални нарушения. При неустановеността на фактическата наличност на печатните изделия, ревизиращите правилно са приели, че печатните изделия липсват, а органът по приходите, издал оспорения РА, изрично е обсъдил представените с възражението към РД доказателства и е съобразил данните от представените от дружеството месечни протоколи за оценка на материални запаси. Преценил е, че дори и да се приеме, че стоките са бракувани, то не са налице предпоставките за приложението на чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС, поради което на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС дружеството дължи ДДС до размера на приспаднатия за тях данъчен кредит. Именно това е спорният въпрос между страните, разрешаването на който е обусловено от анализът на кумулативната установеност на предпоставките, визирани в хипотезиса на чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС. Посочената разпоредба предвижда, че корекции по чл. 79, ал. 3 ЗДДС не се извършват в случаите на брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт. При липсата на такъв акт обаче, върнатите от разпространителите като нереализирани на пазара печатни изделия не могат да се квалифицират като стоки с изтекъл срок на годност. Те не са бракувани по причини, които стоят извън волевата човешка дейност - непреодолима сила; промяна на физико-химичните им свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири или липси на стоково - материални ценности при тяхното съхранение и транспортиране съгласно утвърдените стандарти, нормали и други нормативни актове; технологичен брак в допустимите норми, определени на базата на действащите държавни стандарти, отраслови и заводски нормали и с технологичната документация за съответното производство или дейност. Този извод не се променя и от представения в последното съдебно заседание фирмен стандарт, който необосновано е кредитиран от съда при липсата на други доказателства, подкрепящи достоверността на неговата дата. В този контекст неотносими към предмета на спора са ангажираните доказателства относно предаването на печатните изделия като отпадъци на "Евро мениджмънт консулт" ЕООД. Спрямо тези доставки е приложима разпоредбата на чл. 163а ЗДДС, въвеждаща т. н. "обратно начисляване" на ДДС при доставка на битови, производствени, опасни и строителни отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците (ЗУО), както и при доставка на услуги по техния добив, обработка и преработка. Схемата за обратно начисляване представлява изключение от общото правило, като предвижда дължимост на данъка от получателя по доставката, когато той е регистрирано по закона лице и то независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице - арг. от чл. 82, ал. 5 ЗДДС. В тези хипотези правото на данъчен кредит възниква за получателя, а не за доставчика, който при промяна на предназначението на изданията в хартия за вторични суровини отново попада в хипотезата на приложното поле на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС и дълги данък за тези стоки в размера на приспаднатия за тях данъчен кредит. Като е приел обратното и е възприел като приложимо изключението по чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС, първоинстанционният съд е постановил решение, което противоречи на материалния закон и като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което предявената жалба срещу РА бъде отхвърлена. При този изход на спора и направеното искане, в полза на Дирекция"ОДОП" - София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на предвиденото в чл. 161, ал. 1 ДОПК еднократно минимално възнаграждение за един адвокат, възлизащо на сумата от 5 257.84 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение