Решение № 4799 от 23.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14273/2019 г.

Решение № 4799 от 23.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14273/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Булгар лук" ООД със седалище и адрес на управление с. Катуница, община Садово, срещу Решение № 2212/04.11.2019 г. на Административен съд Пловдив по административно дело № 1739/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Предписание № 0000921 от 14.05.2019 г. издадено от главни инспектори в Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив. Твърди се неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че обжалваното предписание е с неясен адресат, неясни правни и фактически основания. На дружеството не са връчвани както резултатите от изпитване № 322/23.04.2019 г., така и становище на Център за оценка на риска по хранителната верига относно здравния риск на потребителите, което според касатора, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът дори не е обсъдил в обжалваното съдебно решение, доводите на дружеството за разликите между хранителна добавка и суха подправка. По отношение на сухите подправки няма нормативно установени изисквания за максимално количество на олово в тях. Иска се отмяна на оспорваното решение и постановяване на ново, с което да се отмени процесната заповед. Претендират се разноски за две инстанции. Касаторът се представлява от адв. И. Обретенова – Адвокатска колегия Пловдив. Ответниците – главни инспектори в Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Считат, че правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваното предписание е издадено в съответствие с приложимите правни норми. Видно от представения по делото Констативен протокол от 14.05.2019 г., подписан от управителя на касатора, последният е бил запознат за резултатите от извършените проби. Оценката за безопасността на токсикологията на олово и храни е дадена от Европейската агенция за безопасност на храните през 2005 г. като становище на Научната група от замърсители по хранителната верига. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Ц. Бресковска. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното: Административното производство е инициирано по повод постъпил сигнал в ОДБХ - Пловдив с вх. № 1249/11.04.2019 г. относно предлагана на пазара куркума с високо съдържание на олово. Извършена е проверка на "БИОСЕТ" ООД във връзка с проследимост на куркумата. Установено е, че продуктът е доставен от "Булгар лук" ООД, като е доставено количество – 200 кг., видно от стокова разписка № 275/13.05.2018 г. Констатирано е, че "БИОСЕТ" ООД е собственик на 300 кг. куркума, партида 1048, произход – Индия. От това количество куркума, в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 333/2007 г., е взета проба с Акт за вземане на проби, № 26300/15.04.2019 г., в присъствието на представител на дружеството, който се е подписал. Посочен е видът на изпитването - тежки метали - олово, един бр. проба от куркума. Извършено е изпитване, обективирано в Резултати от изпитване № 322/23.04.2019 г. на Централна лаборатория за химични изпитвания и контрол, акредитирана със сертификат за акредитация, валиден до 30.06.2020 г. и Заповед № 332 от 30.06.2016 г. на Изпълнителния директор на ИА "Българска служба за акредитация". Установено е съдържание на олово 1135+-102 mg/kg. От ОДБХ - гр. Пловдив е поискано становище от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОР). В Становището е посочено, че куркумата не е характерна подправка за българските храни. Но е добре известно увеличаващото се предлагане на куркума и употребата й като билкова хранителна добавка. С Регламент (ЕО) № 629/2008 г. за определяне на максимално допустимите количества на някои замърсители в храните, е определено максимално допустимото количество от 3. 0 mg/kg на олово в хранителни добавки. Посочено е, че съгласно Регламент (ЕО) № 178/2002 г. бизнес операторите с храни носят пълната отговорност за осигуряване на безопасността на храните, които пускат и предлагат на пазара. В заключение е посочено, че резултатът от извършения лабораторен анализ показва изключително високо съдържание на олово в изследваната проба куркума. Консумацията на този продукт ще доведе до значителен дневен прием на олово, при което консуматорите са изложени на сериозен риск от настъпване на неблагоприятни здравни последствия, особено деца, бременни жени, както и лица с тежки бъбречни нарушения. Извършена е проверка на "Булгар лук" ООД, обективирана в Констативен протокол № 0050218/14.05.2019 г. Проверката е извършена с цел проследимост на партида с куркума L 1048 във връзка със сигнал от 11.04.2019 г. за повишено съдържание на олово, резултати от изпитване № 322/23.04.2019 г. и становище от ЦОР относно здравния риск, свързан с установеното високо съдържание на олово. Проверяващите в т. III "Констатации" са проследили произхода и количествата от проверяваната стока. Установили са, че през 2018 г., от 01.05. до 21.12., са реализирани 9 689, 9 кг. През 2019 г., от 18.01. до 10.05., са реализирани 7 129, 50 кг. Налични в склада на предприятието са 3 174, 5 кг. Куркума, от партида L 1048. Със съдържанието се е запознал присъствалият на проверката мениджър "Маркетинг" – Н. Деянов. Последвало е издаването на Предписание № 0000921 от 14.05.2019 г. от главни инспектори към ОДБХ - Пловдив, с което на основание чл. 30а, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 11 от Закона за храните (ЗХ) е предписано: 1. Да се спре пускането на пазара на изследваната партида куркума L1048, с произход Индия, в количество 3174, 5 кг., срок - веднага 15.05.2019 г.; 2. Да се изтеглят количествата пуснати на пазара, срок веднага 15.05.2019 г.; 3. Да се включи в НАССР – системата химична опасност - съдържание на олово в куркума и да се предприемат мерки за контрол, срок: 23.05.2019 г.; 4. Да се информират потребителите на "БУЛГАР ЛУК" ООД за описаната партида куркума да не се консумира, срок: 15.05.2019 г. Същото е подписано от проверяващите инспектори и е връчено на 15.05.2019 г. на представляващия "БУЛГАР ЛУК" ООД - Я. Кехайов. За да отхвърли жалбата, съдът е обосновал извод за законосъобразност на обжалваното предписание, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в мотивите на оспореното предписание подробно са описани констатациите, проверките и становището, които са извършени в хода на административното производство. Изрично са цитирани резултатите от изпитване № 322/23.04.2019 г. и становище от Центъра за оценка на риска по хранителната верига. Представляващият дружеството - жалбоподател се е подписал, което означава, че се е запознал със съдържанието на Предписанието, запознал се е и със съдържанието на Констативен протокол № 0050218/14.05.2019 г. и Резултати от изпитване № 322/23.04.2019 г. Според съда, оспореното предписание, съдържа достатъчно ясни мотиви, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като допълнителни такива са изложени в документите към които препраща, а именно КП и Становище на Центъра за оценка на риска по хранителната верига, като няма законова пречка един административен орган, при извършване на проверка, в рамките на своята компетентност, да използва доказателствени средства, съставени в хода на административното производство, включително и становище на експертен орган. Спиране пускането на пазара на изследваната партида куркума и изтеглянето й от пазара, според първоинстанционния съд, се явява съответстваща на тежестта на нарушението мярка, целяща да предотврати разпространение на продукт, съдържащ олово многократно над допустимите граници. Предписаната мярка съответства на допуснатото нарушение, не противоречи с принципа за съразмерност в административното производство, както и на чл. 30а, ал. 1 и ал. 2 ЗХ, като напълно съответства на изискването за "необходимост" по чл. 30а ЗХ. Въз основа на изложеното съдът е отхвърлил жалбата срещу процесното предписание. Решение е правилно. В съответствие с чл. 30а, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ), в случаите, когато при официалния контрол компетентните органи са констатирали несъответствие с нормативните изисквания, се предприемат някои от действията по чл. 30, ал. 1 с цел производителят или търговецът на храни да предприеме коригиращи действия за отстраняване на несъответствието и причините за появата му. При предприемане на действията по ал. 1 компетентните органи вземат под внимание същността на несъответствието и водената документация от производителя или търговеца (чл. 30а, ал. 2 ЗХ). Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 11 ЗХ, компетентните органи имат право да ограничат или забранят пускането на пазара на храни. И четирите части от разпоредителната част на обжалваното предписание, са именно във връзка с ограничението и забраняване пускането на пазара на процесната партида куркума, поради което доводите на касатора за неяснота в посочените фактически и правни основания за издаване на акта, са неоснователни. Неоснователни са и твърденията на касатора, че от съдържанието на обжалваното предписание, не става ясно кой е адресат на акта. В последното изрично се сочи, че проверката е извършена в "Предприятие за производство и пакетиране на храни от растителен произход" в с. Катуница, м. Бахчите, за което не е спорно, че е собственост на дружеството – касатор. Отделно в предписанието е посочено, че резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол № 0050218 от 14.05.2019 г., в който е записано, че посоченото предприятие е собственост на "Булгар лук" ООД. В изпълнение на предоставените им правомощия, компетентните да предприемат административните мерки по чл. 30, ал. 1, т. 11 ЗХ, органи са преценили, че следва да ограничат или забранят пускането на пазара на храни, въз основа на предоставеното становище от Центъра за оценка на риска по хранителната верига, с което е извършена оценка на риска по смисъла на чл. 3, т. 11 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (Регламент (ЕО) № 178/2002), в съответствие с който "оценка на риска" означава научно обоснован процес, състоящ се от четири етапа: определяне на опасност, охарактеризиране на опасността, оценка на въздействието при излагане на опасност и охарактеризиране на риска. Следва да се има предвид, че основната цел на Регламент (ЕО) № 178/2002, съгласно чл. 1, параграф 1, е гарантиране на висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите по отношение на храните, като регламентът определя общите принципи, които най-общо регулират храните, и в частност тяхната безопасност на национално равнище и на общностно равнище (чл. 1, параграф 2). Съгласно чл. 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002, законодателството в областта на храните се стреми към постигането на една или повече от общите цели за висока степен на опазване на живота и здравето на човека и защита на интересите на потребителите, включително практики за лоялна търговия с храни, а при необходимост като се вземат под внимание опазването на здравето на животните и хуманното отношение към тях, растителната защита и околната среда. Приема се, че храните не са безопасни ако се считат за негодни за консумация от човека. При определяне дали дадена храна не е безопасна, се вземат предвид: а) нормалните условия за употреба на храната от потребителя на всеки етап от производството, преработката и разпределението; б) предоставената на потребителя информация, включително информацията на етикета или друга общо достъпна за потребителя информация относно избягването на специфични неблагоприятни за здравето ефекти от конкретна храна или категория храни – чл. 14, параграф 2, буква "б" във връзка с чл. 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 178/2002. За да се установи степента на риска и неблагоприятните последици за консуматора са взети проби с Акт за вземане на проби № 26300/15.04.2019 г., съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 333/2007 г. за определяне на методите за вземане на проби и анализ за официалния контрол върху съдържанието на олово, кадмий, живак, неорганичен калай З-МСРD и полициклични ароматни хидрокарбони в храните. Посоченият документ е приет без възражения в първоинстанционното производство и в качеството му на официален свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила, което предпоставя, че при издаването му органът е спазил предвиденото от закона производство (ред и форма). На практика с касационната жалба се оспорва съдържанието му, което е недопустимо на този етап от съдебното производство. Установено е съдържание на олово 1135+-102 mg/kg, като резултатът от извършения лабораторен анализ показва изключително високо съдържание на олово в изследваната проба куркума. В Становището на Центъра за оценка на риска по хранителната верига изрично е посочено, че консумацията на този продукт ще доведе до значителен дневен прием на олово, при което консуматорите са изложени на сериозен риск от настъпване на неблагоприятни здравни последствия, особено деца, бременни жени, както и лица с тежки бъбречни нарушения. Анализът на риска е основан на резултатите от лабораторните изследвания и е извършен по независим, обективен и прозрачен начин в съответствие с чл. 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002. Противно на изложеното от касатора, Центърът за оценка на риска по хранителната верига не издава "правни норми", а е оторизиран да изследва риска. Действително, става въпрос за подправка "куркума", но с оглед широката й употреба като хранителна съставка, включително и масовото й използването от потребителите като билкова хранителна добавка, е послужило като основание да се приложи най-близката разпоредба за допустимо съдържание на олово, още повече като се вземе предвид нормата на чл. 14, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 178/2002, съгласно която съответствието на дадена храна с конкретно приложими за нея разпоредби не представляват пречка за компетентните органи да предприемат подходящи мерки за налагане на ограничения за пускането на пазара или да изискват нейното изтегляне от пазара, когато са налице основания да се подозира, че въпреки съответствието храната не е безопасна. В случая от представените по делото доказателства се установява по категоричен начин, че подправката "куркума" не е безопасна. Останалите твърдения на касатора са подробно обсъдени от първоинстанционния съд и е ненужно да бъдат преповтаряни отново. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 АПК във вр. с чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение