Решение № 99 от 4.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9076/2011 г.

Решение № 99 от 4.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9076/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 800/11.05.2011 г., постановено по административно дело № 2832/2010 г., Административен съд - Пловдив е: 1) отменил решение № 344/08.12.2010 на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4704204561/19.08.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсии", с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Рангел Янков Янчев от гр. Пловдив, считано от 22.05.2010 г.; 2) разпоредил връщане на преписката на административния орган за произнасяне и издаване на законосъобразен административен акт съобразно указанията, дадени от съда в мотивната част на решението му; 3) осъдил РУСО - Пловдив да заплати на Рангел Янков Янчев разноски по делото в размер на 150 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд, решаване на делото по същество чрез отхвърляне жалбата на Рангел Янков Янчев срещу решението на директора на РУСО - Пловдив, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Рангел Янков Янчев от гр. Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С процесното разпореждане от 19.08.2010 г. на Рангел Янков Янчев е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО, считано от 22.05.2010 г., в размер на 469.80 лв., при общ осигурителен стаж от трета категория труд 37 години, 5 месеца и 19 дни. Разпореждането е обжалвано от Янчев по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО с възражение, че неправилно стажът му за периодите от 18.04.1977 г. до 31.03.1979 г. на длъжности "помощник-технически ръководител" и "технически ръководител" в ЖП Секция Пловдив, и от 01.04.1979 г. до 31.01.1980 г. на длъжност "началник строителен обект" в същото предприятие е зачетен като трета категория труд, а е следвало да бъде зачетен като втора категория - (по т. 53 и по т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП - отм./). При осъщественият административен контрол жалбата частично е уважена, като директора на РУСО - Пловдив е зачел стажа, положен на длъжност "помощник-технически ръководител" през периода от 18.04.1977 г. до 31.12.1978 г., като такъв от втора категория труд по т. 53 от ПКТП (отм.), и я е счел за неоснователна досежно осигурителния стаж за периода 01.01.1979 г. - 31.01.1980 г. на длъжности "технически ръководител" и "началник строителен обект", който е приет за положен при трета категория труд. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен извод за материална незаконосъобразност на оспорения пред него акт. За да уважи жалбата срещу административното решение, с която е бил сезиран, съдът е приел, че стажа на Рангел Янчев през спорния период на длъжности "технически ръководител" и "началник строителен обект" попада в хипотезата на т. 66и и на т. 26 от ПКТП (отм.) и трябва да бъде зачетен като положен при втора категория труд. Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден при недопустимо разширително тълкуване на материалноправните норми на т. 26 от раздел II и т. 66и от раздел IV на отменения ПКТП. Обратно на приетото от решаващия съдебен състав, стажът на Рангел Янчев през периода 01.01.1979 г. - 31.01.1980 г. на длъжности "технически ръководител" и "началник строителен обект" в Железопътна секция - Пловдив, е положен при трета категория труд и не може да бъде причислен към втора категория по т. 26 и т. 66и от ПКТП (отм.). Този труд не е положен в предприятие и организация от отрасъл "Строителство" (по смисъла на отменения Правилник за капитално строителство), дейността му не е отчитана в отрасъл "Строителство", основната дейност на ЖП секция - Пловдив не е строителна-монтажна. През спорният период не се извършва ново строителство, а се осъществява единствено капитален ремонт и текущо поддържане на железния път. За да се ползват от правата по цитираните точки, строително-монтажните работници и инженерно-техническите работници до началник на строителен обект включително в предприятие, което е извън отрасъл "Строителство", трябва да са извършвали целогодишно ново строителство и дейността им да се е отчитала в отрасъл "Строителство", което в случая не е така. Не е налице и изискването да е водена собствена стопанска сметка за строителството, след като то не е елемент от предмета на дейност на предприятието, което не е специализирано строително, а е с друга основна дейност - железопътно. В случая липсват задължително изискуеми компоненти, за да се признае положения от Янчев труд на посочените длъжности през спорния период за такъв от втора категория. Установените факти относно предприятието, в което е положен този труд през периода, видът на строителството, отчитането му и счетоводната му обособеност, го определят като трета категория труд. Спорният труд не попада в уредените хипотези от т. 26 или т. 66и от ПКТП (отм.) и не може да бъде зачетен от втора категория. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение е издадено при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон и правния му извод за незаконосъобразност на процесния акт на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Рангел Янчев се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора искането на касатора за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред тази инстанция е основателно и трябва да бъде уважено в размер на 150 лв. (дължими от касационния ответник), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,