Решение № 13689 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3183/2013 г.

Решение № 13689 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3183/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Станимир Насков Кацарски в качеството на ЕТ "Климатет-Станимир Кацарски" - с Мокрище, Община Пазарджик с посочен съдебен адрес в гр. Пазарджик срещу решение № 224/30.01.2013 г., постановено по адм. дело № 2711/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против РА № 131200706/21.04.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 897/24.07.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за определените на едноличния търговец задължения по ЗДДС, вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 464,80 лв. по фактури, издадени от "Строй Метал" ЕООД, "Тотал Плюс" ЕООД и "Импулс БГ" ЕООД за данъчни периоди през 2006 г., 2007 г. и 2008 г. и в резултат на неправилно издадено ДКИ № 4/24.01.2007 г. към фактура № 177/16.10.2006 г., ведно с прилежащите лихви в общ размер от 11 637,39 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевира оплакване за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Задължение на настоящата касационна инстанция по чл. 218 АПК е да извърши проверка за спазването и на материалния закон. Касаторът е изложил доводи, че той не може да въздейства на доставчиците и да носи вина, че не са намерени при извършените насрещни проверки. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в депозирано по делото писмено становище я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е установил, че доставчиците не са могли да извършат отразените във фактурите услуги. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: За ревизираната 2006 г. първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи, че не е доказана реалността на доставката на стоки - спирателен кран, стоманени тръби и П-профили, обективирана в издадената от "Строй Метал" ЕООД фактура № 895/27.01.2006 г. в размер на 5 998,20 лв. Съдът се е мотивирал, че не може да се признае правото на данъчен кредит, след като не са представени доказателства за прехвърляне правото на собственост върху процесните стоки, както и за транспортирането им и е направен извод, че не са установени кумулативните предпоставки по чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.). Относно обстоятелството, че ДДС по фактурата е частично заплатен, съдът е счел, че не е приложим чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), тъй като тази разпоредба е приложима при заплащане изцяло на ДДС по "ДДС-сметка". За ревизираната 2007 г. първоинстанционният съд също е възприел констатациите на приходните органи за непризнато право на данъчен кредит по фактура № 142/28.02.2007 г. и № 209/20.03.2007 г., издадени от "Тотал Плюс" ЕООД за доставка на прекъсвачи, евро шина, осветително тяло и контактори. Според съда не е установена реалността на доставките на процесните стоки, тъй като не е установено прехвърлянето на тяхната собственост, не е установена и обезпечеността на доставчиците, липсват и складови бази или търговски обекти, нито има информация къде са се съхранявали стоките преди прехвърлянето им. За ревизираната 2008 г. "Импулс БГ" ЕООД е издал фактури № 233/11.06.2008 г. и № 490/18.08.2009 г. за доставки на материали - СВТ, ШВПС и ШТРВС, като отново мотивите на съда са идентични, както за другите двама доставчици. За ДКИ № 4/24.01.2007 г., издадено от жалбоподателя към фактура № 177/16.10.2006 г. с доставчик ЕТ "Златка Минчева", съдът е приел констатациите на ревизиращите органи, че последната не е отразила известието в отчетните си регистри в намаление на покупките по посочената фактура. Установено е и противоречие в дадените пред ревизията обяснения от издателя, респ. получателя на процесната фактура, като е направен извод от съда, че процесните машини са доставени на ЕТ "Златка Минчева" и не е имало основание нито за разваляне на договора, нито за издаване на ДКИ. В тази връзка съдът е обсъдил представения анекс, по който има задрасквания на текстове на ръка, както и няма подпис на ЕТ "Златка Минчева". Обжалваното решение е правилно постановено. Относно издадените фактури от доставчиците "Строй Метал" ЕООД, "Тота Плюс" ЕООД и "Импулс БГ" ЕООД през периоди на 2006 г., 2007 г. и 2008 г. съдът е извършил правилна и съвкупна преценка на доказателствата по делото и е направил законосъобразни извод за липса на доказателства за реално осъществяване на фактурираните на каса тора доставки на стоки и материали. Реалността на доставката е основополагаща за признаване правото на приспадане на данъчен кредит и при неустановяването й, дори да са налице останалите законови предпоставки, данъчния кредит не може да се признае. Съдът правилно е установил, че само представянето на фактури (за някои от които само копия) не може да обоснове извод, че са извършени реални доставки на стоки, предвид липсата на доказателства за прехвърляне правото им на собственост. Като се има предвид, че се касае за родовоопределени вещи, то прехвърлянето на собствеността им се извършва с предаването им - аргумент от чл. 24, ал. 2 ЗЗД. По делото касаторът не е ангажирал доказателства за това предаване на стоки - липсват приемателно-предавателни протоколи, транспортни документи, доказателства за наети или собствени складови бази и др., които да обосноват, че посочените в процесните фактури стоки са преминали в патримониума на касатора. Извън изложените мотиви за липса на доказани реални доставки, за ревизираната 2006 г. съдът правилно е извършил преценка за неприложимост на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), тъй като данъкът по процесната фактура е платен частично, а не изцяло, каквото е законовото изискване. Следва да се държи сметка и за установеното още по време на ревизията, че нито касаторът, нито неговите доставчици по повод на извършените им насрещни проверки не са представили доказателства за прехвърляне правото на собственост на процесните стоки, както и за тяхното транспортиране. Наличието само на представени фактури, не може да обоснове извод за признаване правото на приспадане на данъчен кредит - чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.), относим за ревизираната 2006 г. и чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5 ЗДДС - за 2007 г. и 2008 г. Фактурите могат да заместят липсата на писмени договори, но не могат да служат за доказателства за реално предаване, респ. приемане на процесните стоки от доставчика на получателя. За издаденото от касатора ДКИ № 4/24.01.2007 г. към фактура № 177/16.10.2006 г., първоинстанционният съд обосновано е приел, че липсват доказателства за разваляне на договора за изграждане и оборудване на стерилизираща камера от металоконструкция и котелно с котел, както и че посоченото оборудване е предадено на ЕТ "Златка Минчева" и не е имало основания за разваляне на договора. Касационната инстанция изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд относно анекса към договора, в който има задрасквани на ръка текстове и не е подписан от ЕТ "Златка Минчева", поради което правилно е прието, че такова разваляне няма. След като това е установено, няма и основание по чл. 115 ЗДДС да се издаде ДКИ. Касаторът не излага конкретни оплаквания, а те са общи и при извършената проверка от настоящият съдебен състав не се установи да са извършени посочените нарушения на съдопроизводствените правила. При извършената от настоящия съдебен състав проверка за спазване на материалния закон, не се установи да са извършени нарушения, като първоинстанционният съд се е съобразил с действащия за всеки от ревизираните периоди на материалния данъчен закон и затова е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки поисканото юрисконсултско възнаграждение от ответника по касационната жалба в депозираното от него писмено становище по делото, такова не се дължи, тъй като то присъдено от първоинстанционния съд и съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,