Решение № 9723 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15637/2008 г.

Решение № 9723 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15637/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Запрян Запрянов против решение № 1009 от 20.10.2008 г. по адм. дело № 984 от 2008 г. на Административния съд - гр. Пловдив, като неправилно по изложени съображения, че определеното му обезщетение като наследник на репресирано лице е занижено по размер и следва да му се присъди такова в размер на 8784 лева. Решението се обжалва и от областния управител на област Пловдив като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон по изложени съображения, че незаконосъобразно съдът е определил размера на обезщетението над 1000 лева. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба на областния управител е основателна, а тази на Запрян Запрянов е неоснователна. Върховният административен съд - III отделение, след като прецени доводите в подадените в срок касационни жалби, приема следното: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 145 АПК във връзка с чл. 5, ал. 4 ЗПГРРЛ, съдът е отменил заповед № ЗД-03-3 от 21.04.2008 г. на областния управител на област Пловдив, с която е признато правото на еднократно парично обезщетение на Запрян Запрянов като наследник на репресираната си майка Мария Малинова в размер на 1000 лв., като е постановил ново решение с определено парично обезщетение в размер на 1513 лева. Съдът е изложил съображения, че размерът на обезщетението е в зависимост от времетраенето на репресията на наследодателката на молителя - по 48 лв. за пълен календарен месец, но не повече от 1513 лв., съгласно чл. 7 от Наредбата за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Наследодателката на жалбоподателя Запрянов - Мария Запрянова, попада в категорията на незаконно репресираните лица по смисъла на чл. 1, т. 14 ЗПГРРЛ и чл. 1, ал. 1, т. 10 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от закона като лишена от право на пенсия по политически причини. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 10 ЗПГРРЛ и чл. 6, ал. 4 от наредбата за прилагане на закона лишените от право на пенсия лица нямат право на еднократно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 1000 лв., без значение от срока на лишаване от пенсия. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗПГРРЛ предвижда, че когато лицата от горепосочената категория не са получили обезщетение и са починали, обезщетението се изплаща на техните наследници - деца, съпруг, родители. Разпоредбата на чл. 7 от наредбата определя по един общ начин реда за определяне на обезщетението на всички категории наследници - по 48 лв. за пълен календарен месец, но не повече от 1513 лв. (който подход е приложил съдът в решението). Като е приложил този подход, съдът е нарушил чл. 3, ал. 1 ЗПГРРЛ, тъй като присъжда на наследниците на репресираното лице обезщетение в по-голям размер от това на праводателя. Това противоречие в наредбата е премахнато от законодателя с изменението й с ДВ, бр. 86 от 03.10.2008 година. Съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 3, ал. 1 ЗПГРРЛ и чл. 6, ал. 4 от наредбата, като е постановил неправилно решение. Същото следва да се отмени изцяло поради неточност в диспозитива му и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Запрянов. По така изложените съображения касационната жалба на същия е неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,