Решение № 15545 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6718/2012 г.

Решение № 15545 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6718/2012 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на ЕТ "Садъков-Али Садъков" със седалище и адрес на управление гр. Завет, обл. Разград, ул. "Освобождение" 46, вх. В, ет. 1, ап. 3, представляван от Али Муртазов Садъков, чрез адв. Иванова, против Решение № 846 от 27.03.2012 г. на Варненски административен съд, по адм. д. № 2011 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за регистрация по ЗДДС № 170421100002563/21.02.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 181/09.05.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която лицето е регистрирано по ЗДДС с ЕИК /единен идентификационен код/ по БУЛСТАТ, издаден във връзка с регистрацията му като едноличен търговец вместо с този, с който е регистриран като земеделски производител. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, тъй като на 25.07.2011 г. фирмата му на едноличен търговец била прекратена, а и не осъществявала дейност от 07.03.2005 г. Регистрацията по посочения начин, ще доведе до задължения на жалбоподателя за осигурителни вноски както като ЕТ, така и като земеделски производител-физическо лице. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Ванкова, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отхвърли жалбата против АРЗДДС в обжалваната му част, административният съд с основание се е позовал на разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ППЗДДС и е приел, че доколкото заявителят за задължителна регистрация, към момента на регистрацията е бил регистриран като ЕТ и има ЕИК по търговския регистър и номер БУЛСТАТ, не следва да бъде регистриран като физическо лице. Последващото заличаване на търговската регистрация няма ретроактивно действие към момента на регистрацията, поради което е без значение за законосъобразността на акта. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо