Решение № 13205 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7818/2012 г.

Решение № 13205 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7818/2012 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е във връзка с искане, подадено от Елка Трифонова Крякова от гр. Две Могили, за отмяна на влязло в сила решение № 4 от 17.01.2012 г., постановено по адм. дело № 10387/2011 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е оставено в сила решение № 252/25.10.2011 г. по гр. дело № 2899/2011 г. на Районен съд - Горна Оряховица. С искането са изложени твърдения за противоречие на посочения съдебен акт на определение № 11837/13.10.2010 г. по адм. дело № 4167/2010 г. по описа на ВАС и на решение № 569/21.01.2008 г. по гр. дело № 779/2007 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново. Според молителката са налице основания за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК. Ответникът - Общинска служба "Земеделие" - Горна Оряховица, не излага становище по искането. Като прецени доводите на страните и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, намира за установено следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Производството по адм. дело № 10387/2011 г. по описа на Административен съд Велико Търново е образувано във връзка с подадена касационна жалба от настоящата молителка против Решение № 252 от 25.10.2011 г. по гр. дело № 2899/2011 г. по описа на Горнооряховски районен съд, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1101/25.02.2009 г. на Общинска служба "Земеделие" (ОСЗ) - гр. Горна Оряховица, постановено на основание чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. С Решението чиято отмяна се претендира АС Велико Търново е оставил в сила решението на районния съд като краен резултат, но с изцяло коригирани мотиви и правно основание - чл. 27 ППЗСПЗЗ. С решение № 569/21.01.2008 г. по гр. д. № 779/2007 г. ВТОС е приел за установено по отношение на ОСЗ - Горна Оряховица, че наследниците на Христо Николов Друмков имат право да възстановят правото си на собственост върху общо 4.2 дка земеделски земи - нива от 2 дка в м. Куру дере, нива от 1 дка в м. Михаля, нива от 1 дка в м. Юртлука и нива от 0.2 дка в м. Мочурлука, всички в землището на с. Драганово по реда на ЗСПЗЗ с план за земеразделяне. Предмет на разглеждане по адм. дело № 4167/2010 г. по описа на ВАС е касационна жалба на настоящата молителка против решение № 564 от 30.12.2009 г., постановено по гр. д. № 716 по описа за 2009 г. на Районен съд - Горна Оряховица, с което е отхвърлена жалбата против решение № 1101 от 25.02.2009 г., на Общинска служба "Земеделие" (ОСЗ) - Горна Оряховица. С Определение № 11837/13.10.2010 г. постановено по същото дело, ВАС е прекратил производството и е изпратил същото на АС Велико Търново. За да достигне до този резултат решаващият състав е приел, че производството е по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, поради което компетентен да я разгледа като касационна инстанция е Административен съд Велико Търново. АС Велико Търново с Решение № 263/30.11.2010 г., постановено по образуваното във връзка с горната касационна жалба адм. дело № 10254/2010 г., е обезсилил като недопустимо Решение № 564 от 30.12.2009 г. по гр. д. № 716/2009 г. на ГОРС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Въз основа на така постановеното решение е образувано гр. дело № 2899/2011 г. на ГОРС, решението по което е предмет на оспореното в настоящото производство решение. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие съществува, следва да се установи пълна идентичност между делата, по които са постановени съдебните актове, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В този смисъл е и ТР № 6/2010 г. на ОС на колегиите на ВАС. В разглежданата хипотеза посочените изисквания не са налице. Предмет на съдебно обжалване по трите посочени дела са различни съдебни актове, на различно основание, постановени в различен времеви период от различни съдебни инстанции, поради което не може да се говори за идентичност на производствата. Ето защо при липсата на пълно тъждество между делата не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, поради което искането за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да се остави без уважение. Оплакванията за неправилност на съдебното решение представляват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, а не основания за отмяна по чл. 239 от АПК, поради което не следва да се обсъждат в настоящото извънинстанционно производство. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,