Решение № 10396 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10824/2017 г.

Решение № 10396 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10824/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. А. против решение № 4400 от 30.06.2017 г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д. № 1014/17 г.

С обжалваното решение е отхвърлен предявения от него иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Столична община за присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на ответника, за периода от м. май 2014 г. до м. декември 2016 г.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, както и допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което да се уважи изцяло предявения иск.

Ответникът - Столична община чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна в съдебния спор, за която решението е неблагоприятно и то в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По отношение на основателността й съдът приема следното: Съдът е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 15 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени мъки, страдания и притеснения в периода от месец май 2014 г. до м. декември 2016 г. в резултат на незаконосъобразни действия, извършени от служители на ответника, състоящи се в извършването на множество проверки в имота му относно извършеното от него строителство, за които липсва основание и които са във връзка с жалби и сигнали на едно и също лице.

За установено по делото, съдът е приел следното: с удостоверение от 2007 г. на главния архитект на район "Витоша" е въведен в експлоатация строеж- двуетажна жилищна сграда, намираща се в имот, собственост на ищеца. Установено е, че за изградената в имота плътна ограда по уличната регулационна линия няма строителни книжа във връзка с което е съставен констативен протокол за премахването й, но не е премахната, нито има заповед за това, а от ищеца е била подадена молба за узаконяването й по реда на § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Съдът се е позовал на констативен протокол № УООВП - ЕЧ-32/15.04.2014 г., за да приеме, че в имота на ищеца има изградена септична яма, която не е изпълнена като водоплътна, непропусклива като към момента на проверката имало изтичане на инфилтрирани отпадъчни битово-фекални води, направена е канавка, в която се събирали и гравитачно отиват към съседен имот.

Съдът е приел за безспорно обстоятелството, както и от доказателствата по делото се установявало, че за процесния период, в имота на ищеца са извършени множество проверки по сигнали и жалби, подадени от Н. П., като в част от случаите били установени нарушения, а в друга не е констатирана промяна от вече установената фактическа обстановка. Съдът е посочил, че въпреки това, Парашкевов е продължил да сезира редица институции, като последната му жалба е от 24.02.2017 г. и е до министър-председателя и президента на Р. България, в която отново е поставен въпроса за септичната яма и за законността на сградата в имота.

Съдът е приел за установено, че ищецът многократно е подавал възражения срещу изложеното в жалбите на Парашкевов и срещу резултатите от извършваните проверки.

Съдът е посочил в решението си свидетелските показания на съпругата на ищеца, че в резултат на многобройните проверки, малкото им дете започнало да заеква, а след всяко уведомяване за проверка, в семейството настъпвало напрежение, съпругът й се чувствал смачкан и подтиснат, започнал да повишава кръвното налягане, както и не можел да спи.

Въз основа на свидетелските показания на колежка на ищеца, съдът е приел, че ищецът е изживявал негативни емоции от предизвикваните чести проверки, като започнал да страни от колегите си.

Във връзка с така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че извършените действия от служители на Столична община вкл. и служителите от районната администрация са законни, в изпълнение на правомощията им по ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по изпълнението му. След като е посочил, че процесът на строителство е динамичен, съдът е приел, че при подадени жалби и сигнали във връзка с това, проверките са били необходими. Въз основа на тези свои съображения, съдът е посочил, че не са налице незаконосъобразни фактически действия по смисъла на чл. 250 АПК, което било достатъчно за отхвърлянето на иска.

Съдът е посочил също така, че при злоупотреба с гарантираното право на жалби, ищецът може да защити правата си по общия исков ред, като насочи претенцията си към лицето, извършващо злоупотребата.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. Решението е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства, довело до липсата на констатации в съдебното решение за съществени за спора обстоятелства, респективно до неформиране на изводи по въпроси от значение за правилното приложение на материалния закон.

Макар и да не го е посочи ясно в решението си, имплицитно от мотивите на съдебното решение следва приетото от съда, че действията на служителите на Столична община, за които ищецът твърди, че са вредоносни за него, могат да бъдат определени като фактически действия по проверка на твърдения за незаконно строителство и тяхната законосъобразност да се прецени във връзка с чл. 250 АПК.

Този извод на административния съд се споделя от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. Проверките, извършени в конкретния случай от органите на общинската администрация, не са завършили с издаването на индивидуални административни актове, поради което макар и обективирани в писмен вид ( констативни протоколи и писма-отговори) могат да се определят като фактически действия на служителите на общинската администрация. Доколко тези действия се основават на административен акт или на закона е въпрос на преценка по съществото на исковата претенция.

Съдът е приел за установено, че между страните не било спорно и от доказателствата по делото се установявало, че за процесния период в имота на ищеца са извършени множество проверки по сигнали и жалби, подадени от Н. П.. Съдът е посочил в решението си, че доколкото жалбите, молбите и сигналите на Н. П. съдържат твърдения за извършващо се или извършено незаконно строителство, то е необходимо да се преценят правомощията на органите за специализиран устройствен и строителен контрол, разписани в ЗУТ. Имайки предвид категорията строеж в имота на ищеца, съдът е приел, че компетентен орган за осъществения контрол, на осн. чл. 223, ал. 1 ЗУТ е именно кметът на общината или упълномощено от него лице. Въз основа на това, съдът е формирал решаващия си извод, че предприетите проверки по жалбите, молбите, сигналите на Парашкевов от органите на общинската администрация, не са незаконосъобразни фактически действия, тъй като са предприети изцяло в изпълнение на законоустановените им задължения.

Съдът е посочил също така, че като част от системата на изпълнителната власт, общинската администрация взаимодейства с други нейни звена и следва да извърши проверка по препратените по компетентност ( от ДНСК, Администрация на Министерски съвет, Областния управител на О. С., министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите и др) жалби.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че в решението си, съдът не е обсъдил и не е отговорил на основното оплакване на ищеца, а именно, че проверките са били толкова много и все за едни и същи обстоятелства, които са били изяснени още през 2012 г., и във връзка с оплаквания на едно и също лице, че с извършването им по този начин, служителите на Столична община са превишили правата си до степен, че са засегнали съществено правото на ищеца на неприкосновен личен и семеен живот.

Правото на личен и семеен живот е гарантирано в Конституцията на Р. Б., с разпоредбата на чл. 32, ал. 1, която гласи:

(1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

Това право е гарантирано и с разпоредбата на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), която гласи:

1. Всеки има право на неприкосновеност на личния си и семеен живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.

Правото на личен и семеен живот не е абсолютно, тъй като в определени хипотези то може да бъде ограничавано. Така според чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Р. Б., основните права не могат да се упражняват по начин, че да засягат права или законни интереси на други.

Според чл. 8, ал. 2 ЕКПЧ намеса на държавата в ползването на правото по ал. 1 е недопустима, освен в случаите предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществена сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

Домът на едно лице и частта от територията, в която той се намира и която го обслужва, е в пряка връзка с правото му на личен и семеен живот. Проверките от общинските власти на обекта или обектите, които служат ежедневно за задоволяване на битовите потребности на лицето от жилище, както и на поземления имот, в който той е построен, несъмнено са намеса в неприкосновеността на правото му на личен и семеен живот. Както се посочи по-горе с цитираните разпоредби от Конституцията на РБългария и от ЕКПЧ, тази намеса е допустима тогава когато е в защита на друг интерес, предвидена е в закона, преследва законна цел и е необходима, за да се запази баланса на конкуриращите се интереси. В случай, че някое от посочените кумулативни изисквания не е налице, то намесата в тези основни права на лицата е незаконосъобразна, и ако е и вредоносна, то държавата или общината следва да отговаря за обезщетяването на понесените вреди от нея.

В конкретния случай, административният съд е приел, че извършените проверки в имота на ищеца не представляват незаконосъобразни фактически действия, тъй като са предприети изцяло в изпълнение на законоустановените им задължения.

Този извод на административния съд не може да се сподели изцяло от касационната инстанция. Предвиждането в закона е само едно от изискванията за законосъобразност на фактическите действия, с които се засягат основни права. За да са законосъобразни, действията на общинските служители трябва да отговаря и на останалите кумулативни предпоставки, посочени по-горе.

Както правилно е посочил административният съд, тези проверки са целяли да проверят наличието или не, на незаконно строителство, а освен това и наличие или не, на замърсяване от намиращата се в имота септична яма. Целите на направените проверки могат да бъдат определени като законни, тъй като целят защита на обществения ред и сигурност, защита на здравето, както и на правата на други лица.

Административният съд обаче не е направил констатации за интензивността на направените проверки. Съдът е приел, че за процесния период в имота на ищеца са били извършени множество проверки по сигнали и жалби, подадени от Н. П.. Тази констатация на съда е твърде обща, поради което недостатъчна, за да се прецени интензитета на тези проверки ( от което всъщност ищецът се оплаква), който именно е от значение за преценката, налице ли е неправомерно засягане на правата на ищеца. От значение за спора е било и съдът е следвало да индивидуализира това множество проверки, чрез дата на извършването им, предмета на проверката, повода за тях, като посочи всяка една от проверките във връзка с кой конкретен сигнал или жалба се свързва. Именно, установяването им по посочения начин, ще даде възможност за преценка, били ли са необходими всички извършени проверки, в това число и инициирани ли са от заинтересовано лице по смисъла на това понятие, употребено в ЗУТ, и всяка следваща във връзка със посочени нови факти и обстоятелства ли е извършена, или не . Констатации по тези съществени за спора обстоятелства липсват в решението на съда, въпреки че в административната преписка, събрана по делото се намират множество документи, които ако бяха обсъдени конкретно и съвкупно от съда, биха дали отговори на поставените въпроси, които са от значение за преценката на съда, била ли е необходима всяка една от извършените проверки и, както и съвкупността от тях. Извършването им, води ли до нарушаване или не на баланса между конкуриращите се интереси - този на ищеца и на обществото, в чиито интерес те са извършени.

Липсата на констатации по тези съществени за спора въпроси в обжалваното решение, както и формирани изводи въз основа на тях, мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че първоинстанционният съд, не е изложил мотиви по съществени за спора обстоятелства, което е съществено съдопроизводствено нарушение и е основание за отмяна на решението и връщане на делото за новото му разглеждане от друг съдебен състав на административния съд..

Воден от горното и на осн . чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд