Решение № 3937 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10763/2013 г.

Решение № 3937 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10763/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Валентин Цветанов Борисов, против Решение № 4882/15.07.2013 г., постановено по адм. д. № 779/2013 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответникът - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез проц. представител ю. к. Боянова, в писмено депозиран отговор оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Валентин Цветанов Борисов, от гр. София, против Заповед № з-14933/15.11.2012 г. на директора на СДВР, с която на осн. 228, т. 3, чл. 224, ал. 2, т. 1, т. 2 и 4; чл. чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с искане да бъде отменена заповедта като противоречаща на материалноправните разпоредби на ЗМВР. Съдът е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно. Решаващият съд е съобразил, че основание за издаването на заповедта за дисциплинарното наказание е твърдяното в нея извършване на тежко нарушение на служебната дисциплина от полицай Борисов, изразяващо се в това, че: На 13.08.2011 г., в гр. София, около 04,30 - 05,00 часа на улица "Георги Софийски" срещу входа на Военно-медицинска академия, в качеството си на длъжностно лице, при рутинна проверка на МПС, марка "Тойота", с цел да набави за себе си или другиго имотна облага, принуди водача Николай Костадинов Клечеров чрез заплахи и изнудване /ако не му даде парите които носи в себе си, ще съобщи за намереното в него незаконно притежавано оръжие, ще извика "групата" и ще стане "страшно"/ да извърши нещо против волята му - да му даде сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, с което на Клечеров е причинена вреда. Твърди се от наказващия орган, че действията на Борисов съставляват нарушение на Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, а именно: т. 4 от кодекса /съблюдаване законността на предприеманите действия/ - прикриване на престъпление - наличие на незаконен пистолет в Клечеров; т. 7 /да пази доброто име на институцията/- действията му са станали достояние на служители от 06 РУП - СДВР; органи на други държавни институции и граждани; т. 8 /да насърчава хората закона, давайки личен пример/; т. 13 /да не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството на орган на властта/; т. 31 /държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си с цел лично облагодетелстване/ - а Борисов е взел сума, която не му се следва, с цел да прикрие незаконното притежание на огнестрелно оръжие от Клечеров и т. 64 /да не прикрива доведено до знанието му правонарушение/ - не е съобщил за наличие на оръжие в спрения за проверка гражданин. Въз основа на възприетата фактическа обстановка извода на съда е, че оспорената заповед е издадена при правилно приложение и тълкуване на материалния закон; същата съдържа точно описание на извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение - посочени са мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено същото. Фактическите твърдения в оспорения административен акт са доказани в хода на проведеното дисциплинарно производство. Обобщавайки, съдът приема, че жалбата на Борисов е неоснователна и отхвърлил оспорването. Неправилни и необосновани - изводи на съда. Касационните доводи са за необоснованост, поради нарушение на материалния закон, както и, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не може да бъде споделен доводът на касатора за неправилно прилагане разпоредбите на чл. 225 ЗМВР, включително погрешното тълкуване, от страна на съда, на ал. 4 на с. закон. АССГ сочи, че срокът по чл. 225, ал. 1 ЗМВР - предвиждащ, че наказанието се налага не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението, започва да тече, съгласно нормата на чл. 223, ал. 1 ППЗМВР, когато наказващият орган има достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на нарушителя. Обосновано, съобразно без противоречивата съдебна практика - е прието, че срокът започва да тече от момента на постъпването при наказващия орган на обобщената справка, а именно - 31.08.2012 г. Видно от доказателствата по делото, към него момент и до 15.09.2012 г. - Борисов е бил в законно установен отпуск. А съгласно изричната разпоредба на ал. 3 на чл. 225 ЗМВР - в този период - сроковете по ал. 1 и 2 не текат, то в конкретиката на разглеждания спор - двумесечният срок - изтича на 15.11.2012 г., именно датата, на която е издадена и оспорената заповед. При това положение е без значение дали в случая има приложение разпоредбата на ал. 4 на чл. 225 ЗМВР. Другият касационен довод е за нарушение на процесуални правила и норми, както от страна на съда, така и на наказващия орган - водещи според касатора на необоснованост и недоказаност на нарушението. Твърди се, че за деянието, за което е уволнен Борисов има образувано наказателно производство, приключило с оправдателна присъда; както и, че съдът не е съобразил факта, че наказващият орган не е провел самостоятелно дисциплинарно производство, а механично е възприел събраните в досъдебното производство доказателства. Съгласно с визираното в чл. 413, ал. 1 НПК, а именно - "влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: 1. извършено ли е деянието, 2. виновен ли е деецът, и 3. наказуемо ли е деянието" административният съд за да направи извод, че няма извършено такова деяние от този деец, следва да има неопровержими доказателства, че е налице такъв съдебен акт на наказателен съд. Пред първоинстанционния съд липсват доказателства, надлежно заверени преписи от влезли в сила присъда, респективно решение на наказателен съд, с които повдигнатите по-горе въпроси са разрешени. Пред настоящата инстанция е представена присъда на наказателен състав на Специализиран наказателен съд /СНС/, с която Борисов е признат за невиновен в това, че на 13.08.2011 г., в гр. София, около 04,30 - 05,00 часа на улица "Георги Софийски" срещу входа на Военно-медицинска академия, в качеството си на длъжностно лице - старши полицай при шесто РУП - СДВР, с цел да набави за себе си или другиго имотна облага, принудил водача Николай Костадинов Клечеров чрез заплахи и изнудване /ако не му даде парите, които носи в себе си, ще съобщи за намереното в него незаконно притежавано оръжие, ще извика "групата" и ще стане "страшно", че ако иска може да го застреля и да каже, че е оказал съпротива, че се е "оправял с много като него/ да извърши нещо против волята му - да му даде сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, с което на Клечеров е причинена вреда. Липсват обаче доказателства, че присъдата е влязла в сила. Освен това не е налице и пълна идентичност между повдигнатото обвинение срещу Борисов и фактите, очертаващи дисциплинарното нарушение. Съда сочи в мотивите си, че административно наказващия орган в хода на дисциплинарното производство е провел пълно, всестранно и обективно разследване на фактите и обстоятелствата относно осъщественото на 13.08.2011 г. от Борисов деяние. Съгласно чл. 224, ал. 3 ЗМВР - дисциплинарната отговорност се носи независимо от това дали деянията могат да бъдат основание и за друга отговорност. В тази връзка АССГ не е констатирал, че не са проверени правно значими за дисциплинарната отговорност факти от дисциплинарно наказващия орган /съдържащи се в административната преписка писмени доказателства от Ивайло Шокалов и Цветан Велински - свидетелстващи за намерени при проверката наркотични средства у Клечеров, за разлика от възприетото в заповедта - незаконно оръжие, дало повод за предприетото изнудване/; също така не е съобразено, че извън прилагане на обвинителен акт за повдигнато обвинение срещу Борисов и писмо за образуване на досъдебно производство срещу него - в дисциплинарното производство други доказателства не са събирани; липсват доказателства за твърдяното в оспорената заповед, а съда го е приел за установено, че Борисов е извършил дисциплинарно нарушение- не е докладвал за извършената проверка на автомобила. Ако АССГ бе установил това, то с оглед процесуалното си задължение по чл. 171, ал. 4, във вр. с чл. 9 АПК - е следвало да даде указания за събиране на доказателства. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, поради което не може да се провери по същество касационното твърдение за нарушение на материалния закон при постановяване на решението. В този смисъл, необсъждането по същество на събраните доказателства, освен, че сочи немотивираност на проверявания съдебен акт, прави невъзможна касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Визираното по горе процесуално нарушение е съществено по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК, тъй като поставя под съмнение истинността на правно значими за законосъобразността на административния акт факти, имащо за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК решение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, при което при произнасянето в мотивите да бъдат изложени преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,