Решение № 379 от 1.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1164/2013 г.

Решение № 379 от 1.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1164/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Главният прокурор на Република България е направил искане за възобновяване на внохд № 1413/12 г. на Окръжния съд - гр. Бургас и нохд № 265/12 г. на Районния съд - гр. Средец, отмяна на постановеното решение и присъда в частта, с която на подсъдимия Г. В. Р. не е наложено наказание по чл. 343г НК и връщане на делото на РС - гр. Средец за ново разглеждане. Пред ВКС искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият, редовно призован, не се явява. За да се произнесе, ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 265/12 г., за деяние, извършено на 21.11.2012 г., СРС осъдил подсъдимия Р. на основание чл. 343б, ал. 2 и чл. 58а, ал. 1 НК на три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор, както и на глоба в размер на 100 лева. С решение № 19 от 23.01.2013 г. по внохд № 1413/12 г. БОС потвърдил посочената присъда. Като съобрази горното, доводите на прокурора и след проверка, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо и основателно. Първостепенният съд е допуснал нарушение на закона, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като не е наложил на подсъдимия наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, макар да е бил длъжен да стори това, съгласно чл. 343г НК. Съображенията на СРС за това са неприемливи и очевидно несъобразени със задължителните указания, дадени от ОСНК на ВС (ВКС) с Тълкувателно решение № 61/1980 г., т. 1 - когато водач на моторно превозно средство временно е лишен от правоуправление и през този период извърши престъплението, няма пречка да бъде лишен от право по чл. 37, т. 7 НК, защото временното лишаване от права не се отъждествява с липсата изобщо на правоспособност. Допуснатата незаконосъобразност от СРС е била установена от въззивния съд, който, поради липсата на съответен протест, не е имал процесуална възможност да я отстрани. Сега обаче, след направеното от главния прокурор искане за възобновяване на наказателното дело, целящо утежняване положението на осъдения с налагане на предвиденото в чл. 343г НК наказание, при казаното по-горе, БОС не е препятстван да отстрани допуснатото от СРС нарушение на закона. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение